Category: представления

Две девойки , които търсят невъзможността да бъдат себе си.

Две момичета провокират, симулирайки бременност. Това им дава свободата да бъдат това, което не са. Да действат от името на някой друг. Да правят всичко онова, което са искали, но не са могли. Да разсъблекат своя живот до край, до неговата невъзможна голота. И да го видят, за първи път  такъв, какъвто е – “невъзможен”. И сега накъде?

по Йордан Йовков

Когато загубим красивото у себе си, когато то е недостатъчно у нас, преставаме да бъдем човеци. В нас се настанява абсолютното нищо, т.е. вечното недоволство. 

Празникът. Музика, глъчка, радост. Всичко и всички се отварят. Празнуват. Само Албена, родената за празник, не празнува. Кой ще отключи нейния празник? Грозният, когото тя е избрала за свой мъж? Красивият, когото дарява с обич или този третият, който не е нито съпруг, нито обичан. Всеки мъж (и не само) в селото е в образа на този третия, т.е. другият. Мечтае и иска да бъде един от другите двама – ако не обичания, то поне съпругът. Зависими от тази своя невъзможна мечта те превръщат Албена в жертва. На дарената й от природата й красота. 

В разгара на празника става убийство. Кой е извършителят? Албена? Куцар – грозният съпруг? Нягол – обичаният? Или някой от многото, които могат да бъдат мислени като третия, т.е. другият. Другите, отхвърлените, селото, обществото. Кой? Кой да бъде обвинен? Кой да понесе вината? Кой да се качи в каруцата, която ще отведе Албена и красотата далеч от хората – изпъдени завинаги от душите на хората. Кой? Човекът в нас. Обладаните от недостатъчност на човещина. 
Музиката отново оглася селото, но не носи радост. Звучи абсурдно. Има я, но няма го празникът. А как се живее без празник? С една недостатъчност на красота вътре в нас. С едно голо недоволство.

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, ” За бащата и за братята” посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, “Що е отечество” по Гео Милев.

Режисьор: Николай Георгиев

Албена: Валерия Димитрова, Куцар: Георги Арсов, Нягол: Евгени Панчовски, Селото: Марко Дженев

Сетивата на човеците в “Дядо Йоцо гледа”, са по-особени. Те се оглеждат навътре. В колективното подсъзнание, в личностното осъзнаване, в духовното израстване. Те не общуват с външното, а с вътрешното си зрение. Влакът донася света в малкия български град, но героите пътуват с него не физически. Те пътуват във вагоните на мисълта, на духовността, на вярата, във вагони, които ги пренасят назад във времето до най-изконните български традиции.

Влакът донася света в малкия български град, но не физически героите пътуват с него. Те пътуват във вагоните на мисълта, на духовността, на вярата, във вагони, които ги пренасят назад във времето до най-изконните български традиции.

Режисьорът Николай Георгиев взима най-емблематичните произведения на българския реализъм, за да ги тренсформира в онова, от което българската литература и историята ни винаги са имали нужда. Николай Георгиев създава българския романтизъм. Онова място, в което колективното историческо несъзнавано на един народ се преплита със силното личностно, вътрешно, творческо поле на отделния индивид. 

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “ За бащата и за братята“ посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Що е отечество“ по Гео Милев, „Албена“ по Йордан Йовков.

Режисьор: Николай Георгиев

С участието на: Моника Методиева, Андриян Асенов, Петя Йосифова, Марко Дженев и Георги Арсов

Батмани и фалцети,
умопомрачаващи танци с пируети.
Ах, Бродуей, Бродуей е енергийна инжекция
със световни хитове под висока селекция.
Тук всичко танцува,
Марко Дженев на сцената бълнува.
Тук всичко пее,
Георги Арсов ще се възгордее.
Момичетата са без гащи,
на момчетата, гърлото им дращи.

Едно безгранично пътуване на открито под небето. Пътуване, което ни изправя пред своята собствена вътрешна необходимост да се срещнем с Другия. Той често бива надарен с качества, които се усещат като липсващи, изключени, потиснати. Те – циганите стават пример за вътрешния друг. Тяхната видимост напомня за една живописна алтернатива на натиска на вече преобладаващо градския и индустриален начин на живот.

Едно пътуване, в което границите на аза се разпадат, душата се оголва напълно и се разгръща в своето безсрамие и красота. Циганите нямат навика да изливат естетическите си емоции във водопади от празни думи, но те умеят да оценят красотата във всяка нейна форма.
Едно пътуване в един друг свят, забулен в мистериозност, за да може да продължи да съществува и в същото време – да остане различен.
Едно пътуване, след края на което не е ясно дали удоволствието от него може да компенсира мъката от раздялата.
Но едно е сигурно:

Никога не лагерувай край езеро 
Ако то е дом на крокодили.

Режисьор: Николай Георгиев, по идея на Зорница Антонова, участват: Константин Кучев и Петя Йоисфова

Един табун диви коне. Високо в планината. Брани свободата си. Осмисля я. Какво е тя? Захарче за послушание или усещане на кожата, как цялото тяло диша свободно. Какво по-силно от тяло в точката на своето върховно усилие да разкъса оковите на физическата принуда и да защити изконното си право да бъде свободно.

Да усети “зеленодивото” на зеленото и да се слее с него.

Въздухът е под краката им. Повече няма накъде да се бяга. Всеки трябва да направи своя избор. Там – жив, но зависим, или тук – обречен, но свободен. Избират свободата, избират смъртта.

Спектакълът е в стилистиката на физикъл театъра. Приемайки неговите предизвикателства, трупата върви към своята по-висока цел – синтетичния, синкретичния, интерактивния театър. Живият театър.

Режисьор: Николай Георгиев

Хореограф: Петя Йосифова-Хънкинс

С участието на: Трупата на Театър-Лаборатория ‘’Алма Алтер’’