fbpx

Ричард, кой Ричард


Къртиците копаят своите тунели в тъмното без да се интересуват от посоката.
Хамлет-къртицата беше. Лир-къртицата беше. Хенри-къртицата беше… и Ричард, не онзи – Лъвското сърце, не и този – синът на Черния принц, не… все същият Ричард, в тялото на който се е втелил онзи почти млад, почти юноша, император на Рим – Калигула.
Ричард-къртицата е. Калигула е.
А ти – колко си. Колко от Шекспир, колко от Ян Кот, колко от Камю. И най-вече, колко от себе си.

Режисьор: Николай Георгиев 

Участват: Георги Арсов, Валерия Димитрова, Марко Дженев, София Николова, Мирослав Филков, Симеон Василев, Любомир Георгиев, Пламен Момчилов, Камен Джижанов, Петя Йосифова 

Що е отечество – въпросът, който уби Гео Милев

по Гео Милев

“Що е Отечество“ е спектакъл за конфликта между Егото на отделната личност и общество, което не иска да приеме другостта, истинската вътрешна идентичност на личността, която има свое автентично душевно пространство.
Това е спектакъл вик: “Аз не съм това, което знаете за мен.”
Спектакъл порив: „Вземи, отнеси ме през пламък и вихри гръмовни. Ела….“
Спектакъл – лозунг: „Долу Бог!“
Спектакъл заклинание: „Кръг подир кръг, девет кръга от мъка.“
Спектакъл смирение: „Ние вървим тихо през снега. Тихо с нашето дълбоко щастие. Вървим като по цветя.“

„Там, дето има усилие за стил, има стих“ – казва Гео Милев.
Спектакълът е поезия, синтез в мисълта и средствата. Тялото, езика на тялото – основно изразно средство. Тялото в неговото настояще в автентичния му покой, в който се ражда и умира нашата личност, нашия вътрешен човек, нашия богочовек…

„Фрагментът изразява цялото много по-добре, отколкото цялото изразява самото себе си.“

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “ За бащата и за братята“ посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, „Албена“ по Йордан Йовков.

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова
С участието на: Трупата на Театър-лаборатория ‘’Алма Алтер’’

Красавицата и звяра


Тази вечер в замъка всички тайно си танцуват и пеят, защото, както всички знаем с песен животът е по-лесен. Нещо в Звяра започна да се променя – да изпитва чувства, които никога не е изпитвал досега. Да се чувства така, както никога не се е чувствал досега. Хайде да помислим- какво би могъл да направи Звяра, за да спечели нашата Бел? Може би да направи обичайте неща- цветя, бонбони- обещания, които няма да спази? А сега ни трябва нещо много специално – трябва ни начин да развалим магията, която държи звяра в плен. Трябва да създадем най- прекрасната атмосфера, позната на човек или звяр. Но атмосферата, не я създават хората, а природата и искрата. Искрата, която днес започна да се превръща в огън. Помните ли, деца- това е приказка стара, колкото света. Приказка за любовта на красавицата и звяра…

Лимоненото момиче

Моноспектакъл на Натали Дакова, режисьор – Николай Георгиев

В момичетата има нещо недовършено. Не, нямам предвид това, което прави момчетата момчета. Съжалявам, че не съм се родила момче. Щях да имам поне брат и така да компенсирам, че съм момиче. Адам и Ева са имали двама сина – Каин и Авел. Каин убива Авел. Ние, нямайки кого да убиваме, убиваме себе си. Няма да разберете това. Вие не сте изгонени от рая. Ние, момичетата, сме изгонени оттам. И най-лошото на това не е самото изгонване, а невъзможността да се върнем там. Не знаем къде е, какво е, не сме срещали нищо подобно. И затова се лутаме, момчетата живеят, а ние се лутаме. И не е важно дали живеят добре или зле. Просто живеят. Затова единственото, което искаме, е да се залепим за някой от тях, за да започнем да живеем и ние… И пак не е важно как. Просто да живеем.

Ромео и Жулиета

„Без сетива, няма чувства. Ако се смееш, когато другите се смеят и плачеш, когато другите плачат, тогава трябва да се приготвиш да умреш, когато те умират.“ – Уилям Шекспир 

За това отпуши сетивата си, освежи ума си и ела да се срещнеш вечната история за ЛЮБОВТА, в която шекспировите герои се отправят към дъното на своята душа и там се срещат със самите себе си. Що за смисъл може да има в това да живееш когато другите живеят ако не живееш с тях, посредством тях, вътре тях.

Режисьор: Николай Георгиев

Участват: Георги Арсов, Неда Таскова, Марко Дженев, Мирослав Филков, Евгени Панчовски, София Николова

За бащата. И за братята.

„За бащата. И за братята“ е спектакъл, посветен на живота и делото на братята Христо и Евлоги Георгиеви, част от Климентовите дни на Софийски унвиерситет „Св. КлиментОхридски“, по случай 130 годишнината от създаването на най-старото висше учебно заведение в България. 


Един спектакъл отвъд времето и пространството, в който заветът оставен от духовния баща на българската култура – Св. Климент Охридски, достига младите братя Евлоги и Христо Георгиеви и стъпка по стъпка, камък по-камък, ги води в тяхното себе-опознаване, познаване на другия и припознаване на Познанието и вярата като единствени добродетели, които ще водят българския народ към едно по-добро бъдеще. 

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, „Що е отечество“ по Гео Милев, „Албена“ по Йордан Йовков.

Спектакълът се финансира от Министерство на културата и Фонд научни изследвания на Софийски университет„Св. Климент Охридски“. 

Краят на играта

Дилян Дайновски и Ирен Петрова, “Краят на играта” 2014

Природата ги е забравила. Остават двамата един на друг. Единият на другият. Другият на единият. Играят. Играта. Ще играят. Победителят е този,който ще изиграе Играта, ще изиграе Другия, ще изиграе себе си. Победител няма. Само трици и пясък. Пясък и трици. Талаш, в който увяхват бурените на една любов.Остава нищо.

Режисьор: Николай Георгиев 
С участието на: Георги Арсов, Марко Дженев, София Николова и Пламен Момчилов.

Септември

Накъде да тръгнеш, когато нямаш път нито напред, нито назад. Какво да вземеш със себе си, когато всичко ти е отнето. Светът се разпада под краката ти. Небето е тъмно като мислите, които така и не могат да нахлуят в съзнанието. Защото съзнание вече няма. Човечеството е застинало в титаническо напрежение, за да разгроми всички досегашни прегради.

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Албена“ по Йордан Йовков, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “ За бащата и за братята“ посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, „Що е отечество“ по Гео Милев.

По поемата Септември на Гео Милев

Моноспектакъл на Георги Арсов

Невъзможната Ти, Невъзможната Аз

Две девойки , които търсят невъзможността да бъдат себе си.

Две момичета провокират, симулирайки бременност. Това им дава свободата да бъдат това, което не са. Да действат от името на някой друг. Да правят всичко онова, което са искали, но не са могли. Да разсъблекат своя живот до край, до неговата невъзможна голота. И да го видят, за първи път  такъв, какъвто е – “невъзможен”. И сега накъде?

Албена

по Йордан Йовков


Когато загубим красивото у себе си, когато то е недостатъчно у нас, преставаме да бъдем човеци. В нас се настанява абсолютното нищо, т.е. вечното недоволство. 


Празникът. Музика, глъчка, радост. Всичко и всички се отварят. Празнуват. Само Албена, родената за празник, не празнува. Кой ще отключи нейния празник? Грозният, когото тя е избрала за свой мъж? Красивият, когото дарява с обич или този третият, който не е нито съпруг, нито обичан. Всеки мъж (и не само) в селото е в образа на този третия, т.е. другият. Мечтае и иска да бъде един от другите двама – ако не обичания, то поне съпругът. Зависими от тази своя невъзможна мечта те превръщат Албена в жертва. На дарената й от природата й красота. 


В разгара на празника става убийство. Кой е извършителят? Албена? Куцар – грозният съпруг? Нягол – обичаният? Или някой от многото, които могат да бъдат мислени като третия, т.е. другият. Другите, отхвърлените, селото, обществото. Кой? Кой да бъде обвинен? Кой да понесе вината? Кой да се качи в каруцата, която ще отведе Албена и красотата далеч от хората – изпъдени завинаги от душите на хората. Кой? Човекът в нас. Обладаните от недостатъчност на човещина. 
Музиката отново оглася селото, но не носи радост. Звучи абсурдно. Има я, но няма го празникът. А как се живее без празник? С една недостатъчност на красота вътре в нас. С едно голо недоволство.

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, ” За бащата и за братята” посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, “Що е отечество” по Гео Милев.

Режисьор: Николай Георгиев

Албена: Валерия Димитрова, Куцар: Георги Арсов, Нягол: Евгени Панчовски, Селото: Марко Дженев