За бащата. И за братята.

„За бащата. И за братята“ е спектакъл, посветен на живота и делото на братята Христо и Евлоги Георгиеви, част от Климентовите дни на Софийски унвиерситет „Св. КлиментОхридски“, по случай 130 годишнината от създаването на най-старото висше учебно заведение в България. 


Един спектакъл отвъд времето и пространството, в който заветът оставен от духовния баща на българската култура – Св. Климент Охридски, достига младите братя Евлоги и Христо Георгиеви и стъпка по стъпка, камък по-камък, ги води в тяхното себе-опознаване, познаване на другия и припознаване на Познанието и вярата като единствени добродетели, които ще водят българския народ към едно по-добро бъдеще. 

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, „Що е отечество“ по Гео Милев, „Албена“ по Йордан Йовков.

Спектакълът се финансира от Министерство на културата и Фонд научни изследвания на Софийски университет„Св. Климент Охридски“. 

Краят на играта

Дилян Дайновски и Ирен Петрова, “Краят на играта” 2014

Природата ги е забравила. Остават двамата един на друг. Единият на другият. Другият на единият. Играят. Играта. Ще играят. Победителят е този,който ще изиграе Играта, ще изиграе Другия, ще изиграе себе си. Победител няма. Само трици и пясък. Пясък и трици. Талаш, в който увяхват бурените на една любов.Остава нищо.

Режисьор: Николай Георгиев 
С участието на: Георги Арсов, Марко Дженев, София Николова и Пламен Момчилов.

Септември

Накъде да тръгнеш, когато нямаш път нито напред, нито назад. Какво да вземеш със себе си, когато всичко ти е отнето. Светът се разпада под краката ти. Небето е тъмно като мислите, които така и не могат да нахлуят в съзнанието. Защото съзнание вече няма. Човечеството е застинало в титаническо напрежение, за да разгроми всички досегашни прегради.

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Албена“ по Йордан Йовков, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “ За бащата и за братята“ посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, „Що е отечество“ по Гео Милев.

По поемата Септември на Гео Милев

Моноспектакъл на Георги Арсов

Невъзможната Ти, Невъзможната Аз

Две девойки , които търсят невъзможността да бъдат себе си.

Две момичета провокират, симулирайки бременност. Това им дава свободата да бъдат това, което не са. Да действат от името на някой друг. Да правят всичко онова, което са искали, но не са могли. Да разсъблекат своя живот до край, до неговата невъзможна голота. И да го видят, за първи път  такъв, какъвто е – “невъзможен”. И сега накъде?

Албена

по Йордан Йовков


Когато загубим красивото у себе си, когато то е недостатъчно у нас, преставаме да бъдем човеци. В нас се настанява абсолютното нищо, т.е. вечното недоволство. 


Празникът. Музика, глъчка, радост. Всичко и всички се отварят. Празнуват. Само Албена, родената за празник, не празнува. Кой ще отключи нейния празник? Грозният, когото тя е избрала за свой мъж? Красивият, когото дарява с обич или този третият, който не е нито съпруг, нито обичан. Всеки мъж (и не само) в селото е в образа на този третия, т.е. другият. Мечтае и иска да бъде един от другите двама – ако не обичания, то поне съпругът. Зависими от тази своя невъзможна мечта те превръщат Албена в жертва. На дарената й от природата й красота. 


В разгара на празника става убийство. Кой е извършителят? Албена? Куцар – грозният съпруг? Нягол – обичаният? Или някой от многото, които могат да бъдат мислени като третия, т.е. другият. Другите, отхвърлените, селото, обществото. Кой? Кой да бъде обвинен? Кой да понесе вината? Кой да се качи в каруцата, която ще отведе Албена и красотата далеч от хората – изпъдени завинаги от душите на хората. Кой? Човекът в нас. Обладаните от недостатъчност на човещина. 
Музиката отново оглася селото, но не носи радост. Звучи абсурдно. Има я, но няма го празникът. А как се живее без празник? С една недостатъчност на красота вътре в нас. С едно голо недоволство.

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, ” За бащата и за братята” посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, “Що е отечество” по Гео Милев.

Режисьор: Николай Георгиев

Албена: Валерия Димитрова, Куцар: Георги Арсов, Нягол: Евгени Панчовски, Селото: Марко Дженев

Дядо Йоцо гледа

Сетивата на човеците в “Дядо Йоцо гледа”, са по-особени. Те се оглеждат навътре. В колективното подсъзнание, в личностното осъзнаване, в духовното израстване. Те не общуват с външното, а с вътрешното си зрение. Влакът донася света в малкия български град, но героите пътуват с него не физически. Те пътуват във вагоните на мисълта, на духовността, на вярата, във вагони, които ги пренасят назад във времето до най-изконните български традиции.

Влакът донася света в малкия български град, но не физически героите пътуват с него. Те пътуват във вагоните на мисълта, на духовността, на вярата, във вагони, които ги пренасят назад във времето до най-изконните български традиции.

Режисьорът Николай Георгиев взима най-емблематичните произведения на българския реализъм, за да ги тренсформира в онова, от което българската литература и историята ни винаги са имали нужда. Николай Георгиев създава българския романтизъм. Онова място, в което колективното историческо несъзнавано на един народ се преплита със силното личностно, вътрешно, творческо поле на отделния индивид. 

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “ За бащата и за братята“ посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Що е отечество“ по Гео Милев, „Албена“ по Йордан Йовков.

Режисьор: Николай Георгиев

С участието на: Моника Методиева, Андриян Асенов, Петя Йосифова, Марко Дженев и Георги Арсов

Ах, Бродуей, Бродуей

Батмани и фалцети,
умопомрачаващи танци с пируети.
Ах, Бродуей, Бродуей е енергийна инжекция
със световни хитове под висока селекция.
Тук всичко танцува,
Марко Дженев на сцената бълнува.
Тук всичко пее,
Георги Арсов ще се възгордее.
Момичетата са без гащи,
на момчетата, гърлото им дращи.

Джипси Ад

Едно безгранично пътуване на открито под небето. Пътуване, което ни изправя пред своята собствена вътрешна необходимост да се срещнем с Другия. Той често бива надарен с качества, които се усещат като липсващи, изключени, потиснати. Те – циганите стават пример за вътрешния друг. Тяхната видимост напомня за една живописна алтернатива на натиска на вече преобладаващо градския и индустриален начин на живот.

Едно пътуване, в което границите на аза се разпадат, душата се оголва напълно и се разгръща в своето безсрамие и красота. Циганите нямат навика да изливат естетическите си емоции във водопади от празни думи, но те умеят да оценят красотата във всяка нейна форма.
Едно пътуване в един друг свят, забулен в мистериозност, за да може да продължи да съществува и в същото време – да остане различен.
Едно пътуване, след края на което не е ясно дали удоволствието от него може да компенсира мъката от раздялата.
Но едно е сигурно:

Никога не лагерувай край езеро 
Ако то е дом на крокодили.

Режисьор: Николай Георгиев, по идея на Зорница Антонова, участват: Константин Кучев и Петя Йоисфова

Зеленодиво

Един табун диви коне. Високо в планината. Брани свободата си. Осмисля я. Какво е тя? Захарче за послушание или усещане на кожата, как цялото тяло диша свободно. Какво по-силно от тяло в точката на своето върховно усилие да разкъса оковите на физическата принуда и да защити изконното си право да бъде свободно.

Да усети “зеленодивото” на зеленото и да се слее с него.

Въздухът е под краката им. Повече няма накъде да се бяга. Всеки трябва да направи своя избор. Там – жив, но зависим, или тук – обречен, но свободен. Избират свободата, избират смъртта.

Спектакълът е в стилистиката на физикъл театъра. Приемайки неговите предизвикателства, трупата върви към своята по-висока цел – синтетичния, синкретичния, интерактивния театър. Живият театър.

Режисьор: Николай Георгиев

Хореограф: Петя Йосифова-Хънкинс

С участието на: Трупата на Театър-Лаборатория ‘’Алма Алтер’’

Пионери

Не можеш да обещаеш на милион деца, че ще бъдат космонавти. Само някои от тях ще реализират мечтата си да летят в космоса. Не всички ще бъдат пилоти във Формула 1, но някои ще правят гумите за състезателните коли. Не всички ще бъдат балерини, но някои ще правят балетните обувки.

Така говореше лидерът на трупата на Зора и Кирил, когато за пръв път се срещнаха като млади пионери. 25 години по-късно Зора и Кирил се срещат отново, за да разберат, че всичко се е променило.

Как знаем, че се е случило? Как преценяваме, че се е случило, как го измерваме? Дали е в квадратните метри на пространство, в което живеем? Дали е в разнообразната храна, която ядем? Дали е в достъпа ни до книги, музика, театър и култура? В сигурността на следващото поколение и поколението след него? Или е творческият импулс във всеки от нас – колективен и индивидуален – предвижващ поколение след поколение?

Режисьор и хореограф: Петя Йосифова

Текст: Дейвид Хънкинс

С участието на: Пламен Момчилов, Петя Йосифова, Мирослав Филков, Марко Дженев, Кристияна Миткова, Камен Жижанов, Адрияна Славова, София Николова