fbpx

Думи няма

“Глас”, “думи”, “уста”, “ухо”, “око”, “бездействие”, “безвремие”, “неща”, “имена”, “тишина”, “чакане”…

Това няма нищо общо с очакването, което е надежда. Чакането е просто чакане. Чакане на Годо, т.е. на несъществуващото. Защото то не съществува. По един абсурден начин не съществува.
Това е драматургията на това представление. Не сме изяснили нищо. Не сме обяснили нищо. Не сме променили нищо. Не сме добавили нищо. Не сме добавили нищо от нас – изследователите. Не сме ви улеснили с нищо вас – свидетелите на нашето пътуване. Не сме ви спестили нищо.
Започваме.
Следва нашето днешно пътуване.
След това…

Мъртвият дом по Ф. Достоевски

Един глас, един вопъл срещу механизираният до краен предел свят, в който човешката личност e номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, която жертва личността и превръща безчовечността в самоцел…

Образите и усещания на мъртвото и свръх-мъртвото са различни, но винаги превръщат живия, човешкия дом в обиталище. Отсъствието на живот разлага не само плътта, но и камъка, дървото, духа. Но Той – Човекът се нуждае от своя дух, а ние Хората – от нашия жив дом.

Двама човеци – режисьорът Николай Георгиев и актьорът Андриян Асенов ще се срещнат с нас хората в една пукнатина в средата на механизирания свят… и постъпателно, две вътрешни тела, почти машини, почти живи или почти мъртви, две статуи от плът ще вживяват света, от който – те другите, свръх – мъртвите отдавна сме се отказали.

„Този спектакъл не е изграден по една предварително готова драматургия, а по една драматургия, която се раждаше по време на репетициите. И все пак е под влиянието на едни от най-големите руски писатели: Достоевски, Замятин и един незабравим руски филм и още по-незабравимата песен на Булат Окуджава…“ Николай Георгиев

Орфей или върни се в своя ад, човече

Орфей или върни се в своя Ад човече

Единствено човешката личност може да решава и разрешава човешките си проблеми. За разлика от растенията и животните човекът има шанса да е това, което е решил да бъде. Неговото съществуване е в смисъла на самоконституирането му, дадена му е възможност за излизане извън пределите на себе си. Той извършва скок – към божественото, към космоса – този извън него и този вътре в него, към света, към себе си, към свободата. Така той надраства себе си, разплитайки кълбото на възможните си възможности. Няма човек без свят, няма Аз без другите.

Силата на човешката личност като пример за нейното собствено развитие и като пример за развитието на другите. Това е посланието. Да се извисиш до върха на своите възможности и с въжето на своята опитност да дадеш възможност на другите да се извисят до своя собствен връх. Защото именно всичките тези постигнати върхове са пътят към вечното стремление на човека, към Мечтания свят, към Горния свят, към Света на изкуството –  там, където ние, човеците, сме това, което искаме и можем да бъдем.

Динамиката на този спектакъл, който бяга от полето на разказа и се стреми да тича, да скача и да пада в полето на сугестивното, на непосредственото, на конкретните усещания и случвания, освободени от своята обстоятелственост, единствено способни да осветят „тъмното” на нашето подсъзнание и да го изпълнят със „светлото” на нашия Дух.

Окото на зрителя пътува стремително и дълго за да влезе колкото се може по-дълбоко до личностното на лицето на актьорите, да стигне до същностно човешкото на техните същества. До магията на срещата на човеците. Тези, които сътворяват света на изкуството и тези, които имат нужда от света на изкуството. Независимо дали съзнават или не съзнават тази нужда. Музиката, тази изначалност, тази звукова словестност с която сме надарени от природата е неумолима. И непобедима. Защото е във всеки един от нас.

Динамично конструктивното чувство,  няма да позволи на спектакъла да остане в плен на „културното” – дори с цената на пристъпване на неговите граници. Ще работи с граничното и в граничното за да постигне необходимата „живост”. Скок и полет. „Грабването” трябва да осигури съпричастността на гледащия и слушаштия, а не логиката и основанията, не неговата образованост и информираност. Не е и неговата подготвеност или неподготвеност.

            Как?

            Като това, което виждаме е чуваемо, а това, което чуваме е видимо

Суийни Тод – Бръснарят демон от улица Флийт

Пешка на A1!
Kакво би станало, ако в един момент човек загуби всичко онова, което е имал и светът се сгромоляса под краката му ?

Офицер на B4!
Ще продължи напред, биха казали някои. Не и в нашия случай…
Топ на C2!
Ще отмъщава на онези, които са му отнели всичко. Но защо да спира само дотам ? Офицер на G3!
Защо не отмъсти на всички – виновни и невинни…
Кон на D5!
Защото ние хората сме си вкусни едни на други, а човешките пайове ухаят някак по друг начин…
Кон на D5!
Фигурите се движат по дъската от онзи, който ги движи. Ти от коя страна ще застанеш ?

Един спектакъл за Лондон във времето, в което хората са го отбягвали, защото са чували  легендата за онзи бръснар от Флийт Стрийт, който е намерил своите приятели- остри и пропити с кръв. Кръвта на народите и поколенията.

Каним ви на едно пътешествие под звуците на красивата музика на Стивън Сондхайм. Има причина мюзикълът да не е поставян в България, има причина и ти да дойдеш. Да, ти – защото всички имаме вкус – стига да бъдем сготвени с правилните подправки.

Режисьор: Георги Арсов
По музиката на: С. Сондхайм
С участието на: Симеон Василев, София Николова, Мирослав Филков, Камен Жижанов, Михаил Бонев, Габриела Медникарова, Адриана Славова, Андриян Асенов, Евгений Панчовски, Марко Дженев, Иваша Христова, Станимира Димова, Ангелина  Грозева, Мартина Алексиева, Любомир Георгиев

ДИНГ 2

Моноспектакъл на Стоил Атанасов.

Изблизвам снежинките от цветчетата на разцъфналите дръвчета и излизам от куфара. Обличам паяжините си, отрязвам косите си и тръгвам на изтокозапад.

Бурята по Уилям Шекспир

Сцената е остров, а островът е сцена. Морето е отвсякъде. В тази простота и бедност на обстановката се откроява богатството на знака.

Режисьорът Николай Георгиев и хореографът Петя Йосифова се впускат в разграждането на пиесата, за да я съградят отново в контекста на програмата „Шекспир – съвременен и жесток“.

Проектът ‘‘Бурята‘‘ е част от Шекспировата програма на Университетския театър „Алма Алтер – „Шекспир съвременен и жесток“, стартирала през 2012 г. До този момент в рамките на програмата са реализирани общо 6 спектакъла („Аз, Лейди Макбет“ 2012, „Ричард, кой Ричард“2013, „Време е за Лир“ 2014, „Хамлет или три момчета и едно момиче“ 2014, „Ромео и Жулиета или сонет за безсмъртната любов“ 2015, „Дуел Хамлет – Дон Кихот“, 2016). Този мащабен проект безспорно показва един траен и задълбочен интерес към творчеството на Шекспир, а фактът, че спектаклите присъстват в репертоара на театъра, индикира и един сериозен интерес от страна на публиката.

Проектът се финансира от Фонд “Научни Изследвания” на Софийския университет и Министерството на културата.

Човеците на Лорка

„Човеците на Лорка“ е един спектакъл за човека и неговото огледало. Огледало, в което се оглежда – той, човекът. Запознава се със себе си, опознава себе си, потъва и се дави, търсейки възможност за живеене в настоящето.

Режисьорът и Авторът, две кукли, влюбени една в друга, в битка –една срещу друга. За да спечелят единствения възможен трофей – публиката или да се отърват от нея.
Един спектакъл, живеещ в поезията на тялото и в картините на въображението.
Един спектакъл в непрестанно търсене… в търсене на щастливото детство… в търсене на човешкото време… в търсене на човешката участ…в търсене на вечността…
Стойността на мига не е в неговото невъзможно овековечаване, а във възможността да бъде изживян, за да се осъществим в него и така да го превърнем в свое време, да бъде той нашето човешко време. Различно от времето в природата. Лорка ни предлага именно тази поетика на времето.

Режисьор: Николай Георгиев 
Хореография: Петя Йосифова 
Участват: Трупата на „Алма Алтер“



С подкрепата на: Катедра Испанистика, ФКНФ, Посолството наИспания в България и Института Сервантес

Скоростта на мрака

Музикално кабаре по текстове на проф. Владимир Янев.

мисленето като форма на немислене…
цветовете, границите и художниците…
полъхът на старо-ново и изящество,
това са триста и петнайсет градуса назад,
ще изчислим изящните осанки,
ще поставим рамки от дърво на вятъра,
и орехите от кокос,
напуканите устни за мечтание,
останали не-себе си,
а просто тромпетисти в тишината,
ще се превърнем във изследователи
на празното, така прекрасно разделило ни
не-време,
не-пространство,
ще поемаме на час лъжичка-две лекарството-ваксина
и разочарование,
това сме ние, рицарите на очакването,
идваме с цветя, усмивки, взлом.
веднъж завинаги ще разберем
каква е…

Режисьор: Николай Георгиев

Участват: Валерия Димитрова, Георги Арсов и Марко Дженев. 

Because we can

LIVE CONCERT 

Освен театрална трупа Алма Алтер си има и музикална банда – Скоростта на мрака, кръстена на едноимния хит от постановката Скоростта на мрака.

Бандата предлага един концерт на енергията, в който можете да чуете кавъри на любими български и световни хитове, авторска музика и музикални импровизации на случайно избрана тема.

Вокал и китара: Георги Арсов
Барабани: Борислав Георгиев
Бас китара: Георги Балтов
Клавири: Марио Йоцов

Стефан Стамболов: Часът на моето убийство

„Това, което моят народ ще издигне над своята национална сграда, няма да бъде знамето на свободата… А знамето на разрушението, което като червей разяжда и сърцето и тялото му. Няма друг народ, който в безсмислен спор за една межда да унищожава два имота. Това го може само моят народ. Затова и обичайки го аз дълбоко го ненавиждам. И правя всичко възможно да го освободя от този негов зъл демон. И ще го освободя. С цената на много кръв. С цената на много убийства – физически и духовни. С цената на моята собствена смърт. Аз трябва и ще бъда убит.“ Стефан Стамболов

И бива убит. Раните са 15. И едно избито око. И две отрязани китки. А винтовете на колата, с която пренасят трупа му, развинтени…

Режисьор: Николай Георгиев 
С участието на: Андриян Асенов и Георги Арсов