Бурята по Уилям Шекспир

Сцената е остров, а островът е сцена. Морето е отвсякъде. В тази простота и бедност на обстановката се откроява богатството на знака.

Режисьорът Николай Георгиев и хореографът Петя Йосифова се впускат в разграждането на пиесата, за да я съградят отново в контекста на програмата „Шекспир – съвременен и жесток“.

Проектът ‘‘Бурята‘‘ е част от Шекспировата програма на Университетския театър „Алма Алтер – „Шекспир съвременен и жесток“, стартирала през 2012 г. До този момент в рамките на програмата са реализирани общо 6 спектакъла („Аз, Лейди Макбет“ 2012, „Ричард, кой Ричард“2013, „Време е за Лир“ 2014, „Хамлет или три момчета и едно момиче“ 2014, „Ромео и Жулиета или сонет за безсмъртната любов“ 2015, „Дуел Хамлет – Дон Кихот“, 2016). Този мащабен проект безспорно показва един траен и задълбочен интерес към творчеството на Шекспир, а фактът, че спектаклите присъстват в репертоара на театъра, индикира и един сериозен интерес от страна на публиката.

Проектът се финансира от Фонд “Научни Изследвания” на Софийския университет и Министерството на културата.

Човеците на Лорка

„Човеците на Лорка“ е един спектакъл за човека и неговото огледало. Огледало, в което се оглежда – той, човекът. Запознава се със себе си, опознава себе си, потъва и се дави, търсейки възможност за живеене в настоящето.

Режисьорът и Авторът, две кукли, влюбени една в друга, в битка –една срещу друга. За да спечелят единствения възможен трофей – публиката или да се отърват от нея.
Един спектакъл, живеещ в поезията на тялото и в картините на въображението.
Един спектакъл в непрестанно търсене… в търсене на щастливото детство… в търсене на човешкото време… в търсене на човешката участ…в търсене на вечността…
Стойността на мига не е в неговото невъзможно овековечаване, а във възможността да бъде изживян, за да се осъществим в него и така да го превърнем в свое време, да бъде той нашето човешко време. Различно от времето в природата. Лорка ни предлага именно тази поетика на времето.

Режисьор: Николай Георгиев 
Хореография: Петя Йосифова 
Участват: Трупата на „Алма Алтер“



С подкрепата на: Катедра Испанистика, ФКНФ, Посолството наИспания в България и Института Сервантес

Скоростта на мрака

Музикално кабаре по текстове на проф. Владимир Янев.

мисленето като форма на немислене…
цветовете, границите и художниците…
полъхът на старо-ново и изящество,
това са триста и петнайсет градуса назад,
ще изчислим изящните осанки,
ще поставим рамки от дърво на вятъра,
и орехите от кокос,
напуканите устни за мечтание,
останали не-себе си,
а просто тромпетисти в тишината,
ще се превърнем във изследователи
на празното, така прекрасно разделило ни
не-време,
не-пространство,
ще поемаме на час лъжичка-две лекарството-ваксина
и разочарование,
това сме ние, рицарите на очакването,
идваме с цветя, усмивки, взлом.
веднъж завинаги ще разберем
каква е…

Режисьор: Николай Георгиев

Участват: Валерия Димитрова, Георги Арсов и Марко Дженев. 

Because we can

LIVE CONCERT 

Освен театрална трупа Алма Алтер си има и музикална банда – Скоростта на мрака, кръстена на едноимния хит от постановката Скоростта на мрака.

Бандата предлага един концерт на енергията, в който можете да чуете кавъри на любими български и световни хитове, авторска музика и музикални импровизации на случайно избрана тема.

Вокал и китара: Георги Арсов
Барабани: Борислав Георгиев
Бас китара: Георги Балтов
Клавири: Марио Йоцов

Стефан Стамболов: Часът на моето убийство

„Това, което моят народ ще издигне над своята национална сграда, няма да бъде знамето на свободата… А знамето на разрушението, което като червей разяжда и сърцето и тялото му. Няма друг народ, който в безсмислен спор за една межда да унищожава два имота. Това го може само моят народ. Затова и обичайки го аз дълбоко го ненавиждам. И правя всичко възможно да го освободя от този негов зъл демон. И ще го освободя. С цената на много кръв. С цената на много убийства – физически и духовни. С цената на моята собствена смърт. Аз трябва и ще бъда убит.“ Стефан Стамболов

И бива убит. Раните са 15. И едно избито око. И две отрязани китки. А винтовете на колата, с която пренасят трупа му, развинтени…

Режисьор: Николай Георгиев 
С участието на: Андриян Асенов и Георги Арсов

Ричард, кой Ричард


Къртиците копаят своите тунели в тъмното без да се интересуват от посоката.
Хамлет-къртицата беше. Лир-къртицата беше. Хенри-къртицата беше… и Ричард, не онзи – Лъвското сърце, не и този – синът на Черния принц, не… все същият Ричард, в тялото на който се е втелил онзи почти млад, почти юноша, император на Рим – Калигула.
Ричард-къртицата е. Калигула е.
А ти – колко си. Колко от Шекспир, колко от Ян Кот, колко от Камю. И най-вече, колко от себе си.

Режисьор: Николай Георгиев 

Участват: Георги Арсов, Валерия Димитрова, Марко Дженев, София Николова, Мирослав Филков, Симеон Василев, Любомир Георгиев, Пламен Момчилов, Камен Джижанов, Петя Йосифова 

Що е отечество – въпросът, който уби Гео Милев

по Гео Милев

“Що е Отечество“ е спектакъл за конфликта между Егото на отделната личност и общество, което не иска да приеме другостта, истинската вътрешна идентичност на личността, която има свое автентично душевно пространство.
Това е спектакъл вик: “Аз не съм това, което знаете за мен.”
Спектакъл порив: „Вземи, отнеси ме през пламък и вихри гръмовни. Ела….“
Спектакъл – лозунг: „Долу Бог!“
Спектакъл заклинание: „Кръг подир кръг, девет кръга от мъка.“
Спектакъл смирение: „Ние вървим тихо през снега. Тихо с нашето дълбоко щастие. Вървим като по цветя.“

„Там, дето има усилие за стил, има стих“ – казва Гео Милев.
Спектакълът е поезия, синтез в мисълта и средствата. Тялото, езика на тялото – основно изразно средство. Тялото в неговото настояще в автентичния му покой, в който се ражда и умира нашата личност, нашия вътрешен човек, нашия богочовек…

„Фрагментът изразява цялото много по-добре, отколкото цялото изразява самото себе си.“

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “ За бащата и за братята“ посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, „Албена“ по Йордан Йовков.

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова
С участието на: Трупата на Театър-лаборатория ‘’Алма Алтер’’

Красавицата и звяра


Тази вечер в замъка всички тайно си танцуват и пеят, защото, както всички знаем с песен животът е по-лесен. Нещо в Звяра започна да се променя – да изпитва чувства, които никога не е изпитвал досега. Да се чувства така, както никога не се е чувствал досега. Хайде да помислим- какво би могъл да направи Звяра, за да спечели нашата Бел? Може би да направи обичайте неща- цветя, бонбони- обещания, които няма да спази? А сега ни трябва нещо много специално – трябва ни начин да развалим магията, която държи звяра в плен. Трябва да създадем най- прекрасната атмосфера, позната на човек или звяр. Но атмосферата, не я създават хората, а природата и искрата. Искрата, която днес започна да се превръща в огън. Помните ли, деца- това е приказка стара, колкото света. Приказка за любовта на красавицата и звяра…

Лимоненото момиче

Моноспектакъл на Натали Дакова, режисьор – Николай Георгиев

В момичетата има нещо недовършено. Не, нямам предвид това, което прави момчетата момчета. Съжалявам, че не съм се родила момче. Щях да имам поне брат и така да компенсирам, че съм момиче. Адам и Ева са имали двама сина – Каин и Авел. Каин убива Авел. Ние, нямайки кого да убиваме, убиваме себе си. Няма да разберете това. Вие не сте изгонени от рая. Ние, момичетата, сме изгонени оттам. И най-лошото на това не е самото изгонване, а невъзможността да се върнем там. Не знаем къде е, какво е, не сме срещали нищо подобно. И затова се лутаме, момчетата живеят, а ние се лутаме. И не е важно дали живеят добре или зле. Просто живеят. Затова единственото, което искаме, е да се залепим за някой от тях, за да започнем да живеем и ние… И пак не е важно как. Просто да живеем.

Ромео и Жулиета

„Без сетива, няма чувства. Ако се смееш, когато другите се смеят и плачеш, когато другите плачат, тогава трябва да се приготвиш да умреш, когато те умират.“ – Уилям Шекспир 

За това отпуши сетивата си, освежи ума си и ела да се срещнеш вечната история за ЛЮБОВТА, в която шекспировите герои се отправят към дъното на своята душа и там се срещат със самите себе си. Що за смисъл може да има в това да живееш когато другите живеят ако не живееш с тях, посредством тях, вътре тях.

Режисьор: Николай Георгиев

Участват: Георги Арсов, Неда Таскова, Марко Дженев, Мирослав Филков, Евгени Панчовски, София Николова