Category: представления

„България, земята на убитите поети“ е спектакъл за поетия избор, за поетичната смърт и гениалния поетизъм. Защо поетите биват убивани? Защо ние, българите, убиваме своите поети? Христо Ботев, Стефан Стамболов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Яна Язова, Пеньо Пенев, Светослав Миларов, Петя Дубарова, Людмила Исаева, Мария Вирхов и всевиждащият Гео Милев възкръсват през безкомпромисния поглед на режисьора Николай Георгиев, асистент-режисьора Маглена Гуркова и актьорите на „Алма Алтер“.

„Всеки един от актьорите избра един от поетите. Всеки един от поетите избра един от нашите актьори. И едните и другите знаят, че „не са от този свят“ и заедно докосват своите вътрешни човеци. Така поетите удвояват себе си. Актьорите също“ – Николай Георгиев, режисьор

„За мен този спектакъл е противодействие на апатията, чаша, пълна с противоотрова, и безкористна човешка и актьорска свръхотдаденост в името на поетичната постреалност“ – Маглена Гуркова, асистент-режисьор

Участват:
Христо Ботев / Георги Арсов
Стефан Стамболов / Андриян Асенов
Димчо Дебелянов / Симеон Василев
Пеньо Пенев / Дилян Дайновски 
Яна Язова / Маглена Гуркова 
Светослав Миларов / Жулиян Желязков
Петя Дубарова / Мариела Димитрова 
Мария Вирхов / Моника Методиева 
Людмила Исаева / Божидара Цонева 
Принцът на смъртта / Мирослав Филков

Спектакълът “България, страната на убитите поети” е част от проекта “Гео Милев у дома”,който се осъществи благодарение на Министерство на културата и Къща музей “Гео Милев”, гр. Стара Загора.

Босите крака потъват в тревата.
Луната тежко мълчи.
Те вървят бавно през живота на хората.
А те, хората, заплитат и разплитат хорските работи.
Бухал буха.
Хоро се вие.
Краката играят.
Косите падат.
Горските макове цъфтят.
А хората все така недоумяват.
Кой ги зове, защо ги зове? Кой е бил тук? Къде са те? Къде ще бъдат?
В царството на самодивите, един спектакъл за преплетения човешки свят с този на самодивите, светът на гората със света на селото, светът на тишината и глъчката, светът на обяснимото и непонятното, светът на думите и песните, светът на босите крака, които стъпват в росната трева, на мълчаливата луна, която единствено може да издаде самодивската тайна. Ако я чуете, пазете я.

Един спектакъл по поемата “В царството на самодивите” на Иван Вазов. Елате да видите едно различно лице на Вазов, да се запознаете с неговото магическо, сюрреалистично, високо поетично творчество.
Режисьор: Николай Георгиев
Композитор: Константин Кучев
Проектът е реализиран с подкрепата на Национален Фонд Култура.

Там някъде.
Между видимото и невидимото.
Между мислите и чувствата.
Между деня и нощта.
Се издига той.
Затворът на съзнанието… Затвор от сънища.
Когато реалността се слива с нашия измислен сценарий на живота. Не знаем кое е истина или лъжа, дали е сега, после или преди, дали сме тук или там или някъде вътре в нас, скрити в черупката на нашите страхове.
Крехките ни тела носят непосилното бреме на времето,
единствената утеха е стонът- присъствието на другата. Която е някъде там. Която също носи своето бреме. Не сме ли хората толкова еднакви в своите различности?
Не знаем. Болката в нас е раздиращ време пространството метроном. Болката ни също има своята музика. Времето ни изтича.
Сънят е сън в света навън.
И в този нищо друго няма.
И целият живот е сън…

Дипломен спектакъл на Мария Ганчева по текстове от “Животът е сън” на Калдерон де ла Барка.
Режисьор – Георги Арсов
Участват – Мария Ганчева и Мариела Димитрова 

Може ли човек да познава друг човек?

Това е един от въпросите, които този спектакъл ще Ви постави.

Отговорът и на героинята и твоят – като на зрител, ще бъде един и същ.

Защо? Защото.

Всеки човек, преди да отговори на този въпрос, трябва да отговори на другия най-основен въпрос:

Познаваме ли себе си?
Познаваме ли своята вътрешна идентичност, своя “Аз”?

Не в релациите на Аз и Другите.
Те са по-скоро в областта на интелекта. В случая с възникването на абсурдната ситуация, пред нас се появява лиричният Аз, не този – интелектуалният. Той е особено интимен, той е особено различен, той е личностен, той е само твой и на никой друг.

Как тогава да излезем живи и здрави от този абсурд?

Ако познаваме – ще можем да решаваме как да постъпваме или как да искаме да постъпят с нас.
Ако не познаваме – тогава мълчим. Жестоко мълчим.
Не употребяваме нито “да”, нито “не”. Не сме уверени, не сме сигурни. Но таим в себе си едно жестоко не, което ще изскочи в най- неподходящия момент и ще превърне ситуацията в абсурдна.

Жестоко нещо е абсурдът.
Още по-жесток е Театърът на абсурда. Защото в него освен да се случват, нещата трябва и да се мотивират. Да имат своята действена страна. Да водят от едното към другото и от другото към още по-другото. Непрекъснато да даваме на зрителя да разбере, че най- големия абсурд е липсата на абсурд. Че реалното не може да замести в живота ни наличието на абсурда. Защото реалното ще престане да съществува. И тогава, едва тогава ще разберем силата на абсурда, за който обикновено не сме подготвени.

Автор и режисьор: Николай Георгиев
Moноспектакъл на Мариела Димитрова

https://fb.watch/dxB0yrpDLO/

Новото заглавие в програмата на “Алма Алтер” – ‘Мюзикълът е мъртъв, да живее мюзикълът” е мюзикълът “Аладин”.
Една интерпретация, в която се сблъскват ключовите позиции на мъжкото и женското начало и тяхното разбиране в различните географски ширини на съвременния свят. Борбената арабска принцеса Жасмин се изправя срещу фриволния крадец Аладин, за да премерят сили в прастарата игра на любов.
Само един може да влезе в пещерата, в която е заключена вълшебната лампа, само нешлифован диамант. Слънцето ще залязва още много години над този свят, хората ще идват и ще си отиват, но само истински достойните ще помнят магията на жаркото слънце, само те ще умеят да избират с мъдро сърце в арабската нощ.

Режисьор: Георги Арсов
Хореограф: Петя Йосифова-Хънкинс
Ръководител: Николай Георгиев
Музикален ръководител: Моника Методиева