Топ 10 бордови игри на Георги Арсов

Вече за никого не е изненада, че светът се обърна с главата надолу. И докато е почти невъзможно да се срещаме с публиката, да играем пред тях, то се оказа, че изолацията дава възможност на моята скрита страст да излезе на преден план. Настолните игри. 

Всичко започна преди около 6 години, когато мои приятели ме повикаха да играя заедно с тях: ”Игра на тронове”. Първите няколко пъти нищо не разбрах, само местих разни фигурки по едно огромно поле, но след третия път нещата рязко смениха посоката. Не можех да повярвам, че съществува нещо друго освен Монополи и Диксит, че има настолна игра,  в която има политика, мисъл, интеракция. От всичко това и по-много. Не подозирах също така, че 7 години по-късно апартаментът до Румънското посолство ще прилича по-скоро на клуб за игри, отколкото на място за живеене. 

И понеже много познати ме питат кои са ти любимите, какво да си вземем, реших да направя един списък на моите топ 10, които смятам, че биха се харесали на всеки. 

10. Letters from Whitechapel – Няма как да не включа в списъка тази игра, било то и на последното място. Игра с много прости правила и откровено труден геймплей. Един играч поема ролята на Джак Изкормвача, а пет други се опитват да го намерят. Джак има проста задача- да убие 5 жени в 5 различни нощи и да се прибере вкъщи, а останалите просто трябва да го сгащят някъде по лондонските улици. И ако арестът е на 69, още по-добре. Питайте Мирослав Филков да ви каже. Него трудно може да го хванете в тази игра.

9. Secret Hitler – Не съм голям фен на парти игрите, защото най-често в тях или се караш с някого или губиш интерес. Но както навсякъде, така и в света на бордовите игри има изключения. И Secret hitler е едно от тях. Играчите се разделят на фашисти и либерали, а един от фашистите е именно той: Адолф Хитлер. И фашистите се знаят, либералите трябва да намерят фашистите, но кой е Хитлер, това е мистерия както за едните, така и за другите. Ако обичате да спорите и да се карате, да отстоявате своето на всяка цена, това е играта за вас. Но внимавайте с Марко Дженев. Защото, ако се качи на стола и фашисти, и либерали… всички падат под ножа. 

8. Detective: A modern crime boardgame – За тази игра бях с доста занижени очаквания. Дълго време не посягах към нея. Но миналата Коледа й обърнахме внимание и… Oh boy. Ако някога сте си представяли какво е да разследвате един от най-заплетените случаи в криминалната история, то това е най-добрият ви шанс. Играта идва с много дедукция, специална апликация и някои казаха, че с чаша кафе била незаменима. Ако пиех кафе, може би наистина щеше да е така. Освен всичко играта е и безкрайно трудна, защото трябва да вземеш решението коя улика да преследваш. Миналата година с Любомир Георгиев взехме грешните решения и на въпроса на играта: ”Кой беше в мазето”, нашият отговор беше: ”Кое мазе ?”. Горещо препоръчвам.

7. Disney Villainous – Обикновено като чуем Дисни всички си представяме някаква сладка история и съответно очакванията за тази игра бяха за нещо много мило и приятно. Приятно- да, мило, обаче- не. Тук влизате в ролята на един от иконичните злодеи на Дисни: Урсула, Джафар, Скар, Злата мащеха на Снежанка и др. И се състезавате с… други злодеи от други приказки. Всеки си има своята тайна цел, но това, което откроява тази игра е интеракцията между играчите. Всеки от тях има възможността да ”прецаква” другарчето като му вади герои от неговата си приказка, които да му пречат. Ако сте си мислисли, че винаги сте харесвали Ариел, Аладин или Снежанка, след една игра на Villainous нещата рязко могат да се променят. Особено за Мирослав Филков, който много обича сладката рибка Фландър, особено, ако е изтеглена от Адриана Славова.

6. Western legends – Ако има игра, която да може да отведе в дивия Запад, то това е тя. Тук може да си шериф или да бягаш извън закона, можеш да се движиш на Мустанг или магаре, да носиш злато, да се дуелираш, да ограбваш, да събираш и разделяш и най-важното – да играеш покер. Необходимо е само да го умееш. Момичетата така и не се научиха да го играят, но това не пречи момчетата да опитват да ги научат отново и отново…

Очаквайте продължение…

Георги Арсов

Демонология на актьорския занаят

Философът на Алма Алтер – Симеон Василев, споделя за опита си по време на снимачния процес на “Жири” , неговия персонаж – Митко и момчетата и момичетaта със сняг по устните.

Актьорът е демон. Глагол. (Не)чиста енергия, която дебне актуализация във всяка потенциална роля. Актьорът е ограбен откъм самостойно съществуване, и поради тази причина той лакомо граби от субстанцията на своите роли. Паразит.

Това е неговото проклятие – той винаги трябва да вижда себе си в отражение, скрито зад маска. Трябва да се опосредства. За да не бъде нищо, актьорският Аз постоянно се пресъздава с цел да бъде, чрез нещо друго. Чрез някой друг персонаж… алтернативна фикция на чуждо съзнание. Фикция на създателя, писателя, драматурга, сценариста. И така творческата сила извайва тялото… и актьорът го обладава.

An Actor 1904 by Pablo Picasso

Конфликт се заформя преди всяко преобладаване в безсъщностния не-свят на несвятите актьори, и преповтаря архетипния пир на съмнението, преживян от Хамлет. „To be, or not to be?“ – с този въпрос, театралният архон обрича своите еманации. Изправен пред потенцията на собственото си (отчуждено) битие, актьорът трябва да избира между нищотата и нейното отрицание. Какво мотивира тези, които, подобно на Хамлет, в крайна сметка избират да се подчинят на съдбата си? Да влязат в роля? Мотивира ги сякаш повторната среща с нищото – домът на всеки актьор. Понеже единствено там те могат да бъдат автентични на себе си. Да са това, което са. Или, тълкувайки метафорично думите на Антонен Арто: „Не е опиумът това, което ме подтиква към работа, а неговата липса. И за да мога да усетя неговата липса, той трябва от време на време да присъства“.

Ophelia by Constantin Meunier

Само чрез притежанието на тяло, вампирският дух може да се сдобие с отражение, в което да се огледа. Тогава започва процесът на овладявне и пресъздаване на образ. Тогава се запознаваме със себе си, като наблюдаваме как това „себе си“ пре-формулира, изменя, променя, пре-строява и ре-фрагментира тялото, в което е попаднало. А сладките моменти на импровизация представляват периодични проявления на ожесточен дебат, в който Аз-ът се надвиква с шепота на вътрешния глас на персонажа. Сценарият е съдба, срещу която инферналната твар постоянно се бунтува. Всичко това се разиграва през медиума на наблюдението – theatron. Наблюдение на две нива – от очите на камерите и обективите на публиката, и от интроспективното зрение на ума. Демонологията на актьорския занаят е вид епистемология, проследяваща феноменологията на диаболичния дух.

Но казано по този начин, думите са грозни, терминологични… плъхове пръснати по почвата на белия лист. Единствено поезията може да им даде криле и да ги превърне в прилепи:

„Know then thyself, presume not God to scan;

The proper study of mankind is Man.

Placed on this isthmus of a middle state,

A being darkly wise and rudely great:

With too much knowledge for the Sceptic side,

With too much weakness for the Stoic’s pride,

He hangs between; in doubt to act or rest,

In doubt to deem himself a God or Beast,

In doubt his mind or body to prefer;

Born but to die, and reasoning but to err;

Alike in ignorance, his reason such

Whether he thinks too little or too much:

Chaos of thought and passion, all confused;

Still by himself abused, or disabused;

Created half to rise and half to fall;

Great lord of all things, yet a prey to all;

Sole judge of truth, in endless error hurled:

The glory, jest, and riddle of the world!“

– Alexander Pope

Това, което разбрах от „Жири“ за себе си, е колко мразя високите скорости, стоенето в барове, носенето на кожени дрехи и съ-участието в хореографии (е… последното го подозирах отдавна). За пореден път установих, че съм в конфликт със себе си, поемайки отговорност, за която не бях добре подготвен (учейки се в движение…). Контрастът между мен и моя герой е осезаем, но в това се криеше удоволствието на предизвикателството.  В процес на снимките имах усещане за парадоксална идентичност. Hēdonē & liberta. Удоволствието да умреш млад и свободата да запалиш цигара, където и когато си поискаш – това е образът на Митко. Той е буквалист, отказващ да обитава външни светове… и едва ли би могъл да бъде съблазнен от споменатите по-горе абстрактни мои интерпретации на Арто…

Най-много ме впечатли снимачният процес. Той навява чувство за холизъм. Организиран хаос, със сложна структура, но с последователни действия водещи до ентелехия. Филмът беше поверен на екип от хора-професионалисти, с различни виждания, но с обща цел. Работата беше напрегната, пропита с борба на много фронтове: между идеи, с техническа специфика, актьорски превъплъщения и напасвания с образите. Процес на борба.

„Борба“ вероятно е силна дума. За това и я употребявам. Силните думи са най-ефективни. Актьорската игра е битка за съществуване, само-съхранение и асимилация. Всяка актьорска дейност е една отложена нищота. Но актьорът знае… добре познава неизменното присъствие на нищото в Аз-а. В-същност, ние всички сме актьори, които постоянно бягаме от нищото, и по този начин бягаме от себе си, в търсене на себе си. И така бягството продължава, до последния екзорсизъм.

Just been listening to that stupid bastard I took myself for thirty years ago, hard to believe I was ever as bad as that. Thank God that’s all done with anyway. The eyes she had. Everything there, everything, all the– Everything there, everything on this old muckball, all the light and dark and famine and feasting of . . . the ages! Yes! Let that go! Jesus! Take his mind off his homework! Jesus…” – Krapp’s Last Tape, S. Beckett

Симеон Василев

Социалната изолация не е за всеки

Човекът е социално животно и социалната изолация не е за всеки. За нас актьорите в “живия театър”, свикнали да се срещаме с публиката четири дни в седмицата и отменените представления, онлайн репетициите, невъзможността да се събираме в пространствата на театъра и да коментираме текстове, движения, идеи, да ги пробваме, да ги случваме, е равносилно на не-живеене. Справяме се все някак и съществуваме на авто-пилот до следващата ни среща. 

Предлагаме ви да се запознаете с някой от най-разпространените домашни занимания на актьорите от Алма Алтер.

Бордовите игри поддържат игровата позиция и творческия дух на част от екипа. С лидер на групата за бордови игри – Георги Арсов, в пространството, което в Airbnb може да се намери като The Alive Theatre room, се събират Симеон Василев, Мирослав Филков, Адриана Славова, Любомир Георгиев и Мария Ганчева. Не случайно една от най-популярните игри на 2020 година е Paranormal detectives. Играта предлага високо ниво на креативност, актьорски задачи и скрита загадка, а историите, които най-често се разиграват са сценарии от представления, репетиции и случки от фестивали. Гопето ни е обещал отделен пост в блога с любимите игри на групата, така, че ги очакваме с нетърпение. 

Въображение, цветове и форми се преплитат в копринените плетива на една кука на хореографа на театъра – Пет и нейния Twinkle Boutique. Със същата прецизност, с която д-р Йосифова-Хънкинс си играе с телата ни, тя развихря фантазията си и създава красиви бижута, шалове, покривки, разделители за книги и разбира се коледна украса. Хобито на Пет изисква креативност, сръчност и търпение, а резултатът е красота и деликатност. Ето и един урок за абсолютно начинаещи, който намерихме в интернет.

Освен за духа си, актьорите на Алма Алтер полагат особени грижи и за телата си. В клуба на спортистите лидер е Пламен Момчилов, а веднага след него се нареждат Пет и Вал. Хиляди изтичани километри, йога, плуване, колело и всякакви упражнения, които могат да се намерят напълно безплатно и да се практикуват без никаква екипировка. Ето и любимия тренинг на Вал за едночасова тренировка, която да раздвижи цялото ви тяло: 

Редувате една серия за крака Lolo legs, със серия от 5 упражнения за корем с abs wheel, общо четири рунда. Когато приключите включвате хронометъра на 10 минути и правите стойка на ръце, редувайки 30 секунди с гръб към стената, 30 секунди почивка, 30 секунди с лице към стената, 30 секунди почивка. Не забравяйте да се разтегнете в края на тренировката. 

Филмите си остават най-близкия ни до театъра медиум и в моментите на социална изолация все повече гледаме, говорим и анализираме киното. Особено след лудите ни приключения по време на снимачния период на първия алма-алтеровски филм “Жири”. Сред любимите режисьори на трупата са Тарковски, Фелини, Бертолучи, Тарантино, Костурица. А по идея на Мишо се впуснахме в една игра, която феновете на киното познават от “Мечтатели”, а именно “Кой е филмът?”. Ето и най-забавните ни опити: 

Споделете ни в коментар как вие се справяте с новите социални норми и нека преминем през трудностите заедно!

Кучетата се качват на сцената

Едни от най-забавните, най-сладките, най-автентичните артисти на сцената на Алма Алтер са нашите четириноги приятели. Затова решихме да ви запознаем с четири от най-популярните кучета в театъра и техните истории. 

Започваме с ветераните. Има много кучета артисти по света, но Доги е единственият, който танцува по фрак и маратонки в спектакъла “Ах, Бродуей, Бродуей”. Горда стопанка на танцуващия пинчер е не кой друг, а нашият хореограф д-р Петя Йосифова-Хънкинс. Доги е възпитан, интелигентен с диплома от специално училище за кучета. Често Доги присъства на репетициите в театъра и се държи като истински актьор, не се притеснява да импровизира на сцената и режисьора никога не се оплаква, че не е достатъчно чуваем. 

Нашето хипи, което отдавна вече не е първа младост е Кали, кучето на Валерия Димитрова. Казват, че породата му е между ягдтериер и пинчер, но за нас то винаги ще си остане куче порода “фейсбук”, там си го намерихме. Кали има привилегията да се разхожда сама и винаги без каишка. Не рядко през годините е пътувала на стоп до най-различни диви кътчета в страната – плажът на Липите, фестивалът в Гела, Седемте Рилски езера. От няколко години Кали е гражданин на света и след двугодишно гонене на маймуни в Кения, сега се наслаждава на аманските котки в Кралство Йордания. 

Най-глезеното, най-аристократичното, най-награждаваното куче в Алма Алтер е кучето на режисьора Николай Георгиев – дакелът Луция, носител на няколко награди Алтер, за активното си присъствие в театъра. Луция често ходи на почивки с главния редактор на списание “Кино” Люси Дякова, френските сирена са основно блюдо в хранителния й режим. Тази година Луция получи и главна кучешка роля във филма “Жири”, който очакваме да гледаме през спетември  2021 година. Луция е гледала най-много представления на сцената на Алма Алтер и често има свое авангардно мнение по темите, свързани с втория център на сцената и импровизацията. Любимото й място в театъра – централният прожектор, разбира се.

Най-младият член на трупата на Алма Алтер е обезоръжаващият бийгъл – Дейзи Арсова. Истината е, че Гопето няма нужда от куче, за да покорява женските сърца, но двамата заедно са неустоима комбинация. Дейзи тепърва прохожда на сцената и прави първите си стъпки под зоркото око на своя стопанин. Тя е приятел и на кучетата, и на котките, винаги в настроение и готова за игра. Дейзи е единственото момиче, което може да накара Георги Арсов между две репетиции да тича до вкъщи, за да прекара време с дамата на своето сърце. 

Жири

Какво би станало когато един от най-модерните съвременни хореографи в България хване режисьорската палка? Когато бащата на българския авангарден театър напише сценария? А неговите ученици, актьори от няколко поколения се срещнат за първи път пред камера?

Проекта “Жири” започнахме преди 4 години, когато Николай Георгиев реши да направи продължение на филма си “Жирафчето”. “Жирафчето” разказва за перипетиите на едно порастващо момче, за приятелството, любовта, кризата между поколенията, идеалите на младите, намирането на вътрешна идентичност и спасението от враждебния външен свят. В новия филм “Жири”, ще откриете тематично сходство, но никакво сюжетно такова. 

“Сценария написах по актьорите” –  споделя сценаристът Николай Георгиев. Работата по текста продължава 4 години. Филмът се превръща в музикална драма, в която множество ексцентрични персонажи се срещат и се гонят по ъглите на един любовен триъгълник. Главният герой – Жири, тича градския маратон и тичайки пораства, намира любовта си, попада в театъра. Междувременно в един софийски бар група момичета и момчета със сняг по устните също търсят любовта, намират я по свой си начин. 

Премиерата ще очакваме всички заедно, а до тогава можете да изгледате Жирафчето и да четете новата рубрика в която режисьорът, сценаристът, актьорите, екипът, споделят своите впечатления от сниманич период.

В главните роли ще видите любимите си актьори:

Сценарист – Николай Георгиев

Режисьор – Петя Йосифова-Хънкинс

Музика – Иво Димчев, Константин Кучев и Георги Арсов 

Оператор – Иван Тонев

Продуцент: АРС Диджитъл 

Проектът е подкрепен от Националния Филмов Център.

Очаквайте утре текста на режисьора – “Жири или един живот на пресекулки”.

Публиката ни разбра

Социална изолация, от началото на пандемията чуваме само това, че трябва да живеем в социална изолация. Нещо се разбунтува в нас. Как така? Това е невъзможно. Забравихме, че по време на социализма живяхме точно така.  Цели 45 години.  И така свикнахме със социалната изолация, че я приехме. Доброволно. Забравихме, че сме народ, превърнахме се в тълпа. Всички в кюпа. Значи всички равни по отношение на социалната изолация. Тълпата не допуска индивидуалности и различния. На ляво! И всички тръгнаха на ляво. На дясно! Това не смеехме дори да си го помислим, камо ли да го произнесем. Дойде демокрацията, но дойде и норма 2019. В началото приехме това като предупреждение. Но когато тя ни показа зъбките си решихме, че ще я преборим. И започнахме да хитруваме. Няма да спазваме ограничителни мерки, ще си играем театъра. Дори на 30% публика. Дори навън, дъжд, студ,  но срещу билети. Няма да останем гладни. Не сме идиоти.  Като тези от Алама Алтер, които вместо да играят с билети, въведоха запетайки. Сложиш запетайка на зрителя и той я взима за билет.  Никой не разбра идеята ни, че изкуството не е продукт за продаване. Не може да го превърнеш в „работа“ за пари. Ние сме благодетели. Караме другите да живеят с изкуството ни. В отплата очакваме само, че след пандемията публиката ни ще разбере играта. Двама мои актьори от театър 199 пропътуваха цяла България със спектакъл, който поставих там ми казаха, че са събрали пари за четири автомобила. Аз не участвах в играта. Зная, че тази игра е от лошите. Пандемията още не е свършила, а те бързаха да започнат да играят срещу билети. Не, приятели, няма да стане. Зрителите ни разбраха играта. Те не искат да си купуват билети. Минете на социално ангажирано изкуство. Да ви поддържат държавата, фондациите, меценатите.  Има и друг изход. Образование чрез изкуство. Да, артисити сме, но можем да бъдем и учители на новите поколения. Да ги подготвим да не могат да живеят без изкуство. Не само с нашето изкуство, а със своя живот в изкуството. Ако питате мен да бъдеш  учител е повече отколкото да бъдеш артист или просто артист –  учител.

Автор: Николай Георгиев

Николай Георгиев с орден „Св. св Кирил и Методий“

С Указ номер 171 президентът на Република България – Румен Радев, награди режисьора на театър-лаборатория Алма Алтер – Николай Георгиев,  с орден „Св. св Кирил и Методий“ първа степен за особено значимите му заслуги в областта на културата.  

Президентът благодари на Николай Георгиев, Иван Терзиев, Лозан Лозанов, Донка Копринкова и Рашко Иванов, обръщайки се към тях с думите  „Вашите биографии са разказ за творческото дело, посветено на общественото развитие и духовното израстване. С художествените средства на кинематографията, театъра, архитектурата, фотографията, с утвърждаването на културни ценности и традиции  вие изграждате основополагащи ценности, възпитавате мироглед и разкривате нови хоризонти. Днешното отличие е дълбоко признание на цялото ни общество за вашите постижения и за вашата безрезервна отдаденост. Вашите професионални успехи са пример за отстояването на естетически мащаб в нашите културни традиции  и този пример е изключително важен за младото поколение, за да вижда то в културните, образователните и научните постижения инвестиции в своето бъдеще и общ български път към успеха.”

Потърсихме Господина за коментар: „Разбира се когато се съберат двама братя, това не е случайно. Кръвната връзка обикновено се превръща в духовна връзка. Така е с Кирил и Методий. Така е с братята Евлоги и Христо Георгиеви. Това не е успех на този и онзи, а успех в името на всички. Именно с това тази награда е важна. Тази награда е награда на Алма Алтер, театърът на Софийски университет и на специалността Авторски театър, защото ползата от всичко това е че младото поколение минава през културните процеси и разбира, че над конкретните, личните и професионални успехи трябва да има един успех в името на всички, в името на нацията, в името на народа. За да можем действително сред достойните представители в Европейския съюз да се наредим и ние като достойни българи.”

“Очи в очи – с Андриян Асенов” – Погледът има значение!

Само преди броени дни дойде добрата новина, програмата на Национален Фонд Култура “Социално ангажирани изкуства” подкрепи проекта на театър-студио 4хС “Словото като спасение”. Един проект за развиването на творческите  умения на хора с увреждания,  чрез срещите им с известни поети и писатели, които да ги подготвят за участие в национален поетически конкурс, който ще има състезателен характер. Участниците ще представят своето творчество под формата на спектакъл в театър Алма Алтер. В рамките на проекта ще стартираме и подкаст канал Очи в очи с незрящия независим актьор и победител в България търси талант – Андриян Асенов. Потърсихме Ади за коментар и ето какво ни сподели.

Очите са нещо, което всички имаме, което носим вън от себе си, но и вътре в себе си.

Всяко око, има своя изглед, своя поглед, своето виждане.

Аз нямам очи, но имам едно око – сърцето. То вижда, гледа, и най-вече чува.

И ето – настъпи момента, в който това ще започне да се случва.

Очи в очи – с Андриян Асенов.

Аз – с мой, собствен подкаст.

Благодарение на театъра отново ще имам възможността да срещна очите на другите, да разбера техните идеали, тяхната външна и вътрешна същност.

За мен този шанс да бъда водещ, да си имам свое, собствено време – за да задавам въпроси, за да търся отговори, ме кара да се чувствам пълноценен, щастлив.

Гостите ми – те ще бъдат различни. Културни, некултурни, дръзки, смели, крайни, всякакви.

Сигурен съм, че всеки би имал какво да каже, че всеки би искал да бъде чут.

Аз съм готов да погледна през вашите очи. А дали вие ще бъдете готови да погледнете през моето око, тепърва предстои да разберем.

Очи в очи – с Андриян Асенов – Погледът има значение!

Андриян Асенов

Проектът се финансира по програма “Социално Ангажирани Изкуства” на Национален Фонд Култура.

Косьо е в Междучасие

Какви са първите впечатления на младия композитор Константин Кучев от срещата му с учениците в 22 СЕУ по проекта “Театрално междучасие”? Какво си казаха след като заедно изгледаха спектакъла “Албена”? Как класната стая се превърна в йовковото село на откровения и случване?

“Първото ни театрално междучасие в 22ро училище беше истинска среща на вътрешно ниво. След като от екипа се представихме, учениците направиха същото. Всеки сподели нещо съществено за себе си, което дълбоко го вълнува. Георги Арсов-Гопето прочете разказа “Албена” така, че покани всички присъстващи в друго игрово поле, това на Йовковия свят. Първата практическа задача беше всеки от учениците да избере своя персонаж от разказа, в който да се превъплъти. Трансформацията беше мигновена. Чрез тялото и гласа си те успяха да пресъздадат своето усещане за йовковите герои. Следващият етап беше да се създадат взаимоотношния между тези герои. В даден момент от процеса вече не се намирахме в класна стая, а в живо село с истински взаимоотношения между неговите жители. Съществена беше и поканата учениците да открият въпросите и проблемите, поставени от Йовков, в личния си живот, така че да споделят нещо съкровено за себе си. Всяко от тези споделяния беше изигравано за тях от техните съученици с изключителна вътрешна интуиция, взаимоотдаденост и партньорство в процеса.

Поставихме началото на нещо, което може да бъде мотивиращо и дори определящо бъдещия творчески път на учениците, в които започнахме да отключваме вътрешния актьор и най-вече, вътрешния човек. Нямам търпение да продължим да откриваме заедно. Около нас е пълно с будни, отворени деца, които очакват да им бъде обърнато внимание, за да разгърнат творческия си потенциал. И проекти като “Театрално междучасие” са жизнено необходими, за да почувстват тези подрастващи, че идеите и творческият им имплус са ценни и необходими за света и когато бъдат изразени, могат да променят реалността, в която съществуваме.”

Театрално междучасие е проект на театър-студио 4хС и 22 СЕУ за създаването на театрална учебна програма, която да върви паралелно със задължителната такава с цел разбирането на учебното съдържание през творчески процес, както и неговото дигитализиране  в най-модерната социална платформа за тийнейджъри Тик Ток. 

Проектът се финансира по програма “Публики” на Национален Фонд Култура.

Писмо до теб

Не актьор, а Човекът актьор.

Не зрител, а Човекът зрител.

Човекът!

Човекът Андреан Асенов.

Енергия – неизчерпаема.

Душевност – многостранна.

Позитивен, отговорен,. Работохолик.

Зрящ!

Очите му не виждат, но сърцето му е отворено,

Винаги и за всички, най-вече за изкуството.

Изключителен глас, плътен, цветен, докосващ всички резонатори на човешкото.

Професионалист.

Първият професионален незрящ актьор завършил специалността Авторски театър в СУ Климент Охридски.

Владеещ всички възможни сценични езици и най-вече прочутото вътрешно говорене, магията на езика на тялото. Да, той пее и танцува, защото ходенето без гледане, на тъмно е своеобразен танц.

Любимец на феновете на Алма Алтер. И не само!

Победител във всяко отношение, не само в България търси талант.

Българин по рождение и  по възкресение Кореняк.

Родови корени от целия български род. За целия български народ.

Такива като него не се смаляват, а укрепват. Мечтаят не за отвъдното, божественото. То е в тях!

Пази ги. Храни ги. Раздава ги на другите човеци, които също искат да се научат да виждат невидимото. Както го вижда той, за да ни го подари с обич. Чиста като сълза, каквито очите му не отронват.

Истински Дядо Йоцо. Първата му роля в театъра. Ролята, която така много му приляга. Или ролята му в Стефан Стамболов. Мъжкар, за силни мъжки роли и високи текстове. Като тези на великия Достоевски, на първия руски писател-дисидент – Евгени Замятин.

Може би се чудите коя ще бъде следващата му роля – Софроний Врачански.

На добър час Ади!

Твой, Николай Георгиев