fbpx

“Сирано дьо Бержерак”


По едноименната пиеса на Едмон Ростан
Режисьор: Николай Георгиев
Участват : Михаела Загорова, Диан Ставрев, Божидара Цонева, Георги Арсов, Мариела Димитрова, Петя Йосифова-Хънкинс
Музика: Румен Бальозов
Пиано: Марио Йоцов

„Ако не можеш да бъдеш себе си, не можеш да бъдеш и не себе си” – девиз на Сирано

Повече от век историята на Сирано вълнува света. Безстрашния кадет, със своята нежна, поетичната душа ни задава най-важните въпроси:

Писали ли сте някому любовни писма?
Истински красиви ли са красавците с празно сърце?
Какво е любовта?
Способни ли сте да жертвате личното си щастие в името на по-висок идеал?

…Аз съм сама…
Сама ли съм? ….
Действително?
Би било много просто.
Ако бях сама.
Вътре в мен са те Грозният, Обожаваната, Красивият.
Не, не искайте от мен да ви ги представя, това не мога и не искам. Защото вече не съществуват. Съществува само моето усещане за тях. А то е по- силно от мен, дано само да не се окаже, че е по- силно и от тях. Така или иначе разпната съм аз. Между това, което е било и това, което можеше да бъде…
“Искахме да посветим този спектакъл на Сирано, но понеже когато го работехме той се всели в нас, посвещаваме го на себе си и на теб.”
– Николай Георгиев и трупата

Спектакълът се осъществява с финансовата подкрепа на програма Едногодишен грант на Национален Фонд Култура.

ШОУТО НА АЛМА АЛТЕР

Най-бурното!

Най-шумното!

Най-цветното!

Най-бравурното!

Най-най-най!

Шоуто на @@ е бомба без закъснител, Шоуто на @@ е цветни петна на шапка, Шоуто на @@ е бърканица от песни, танци и много любов! Клише е да ви казваме, че няма да ви разказваме, за да дойдете да ни видите, но тук наистина няма нищо за разказване, а само за преживяване или по-скоро – за съпреживяване! Актьорите на Алма Алтер се превръщат в мъпети, шоумени, секси рокаджии, народни певци и бесни на правителството свободолюбивци! А музикантите…сочна порция сръчни ръце върху барабани, китари, пиано и микрофони. И чар, чар, чар… И още… Елате ни вижте, за да вдигнем заедно Много шум за нещо!

Хореография: Петя Йосифова – Хънкинс и Михаил Бонев

Жив бенд: Георги Арсов – китара и вокал, Георги Балтов – бас китара, Андриян Асенов – барабани, Жулиян Желязков и Марио Йоцов – пиано.

“Задушница – една възможна импровизация” по Адам Мицкевич

Режисьор: Николай Георгиев

Интимно, чисто, тихо…

Алма Алтер не изневерява на своя стил да пречупва познат текст през призмата на стожерите на съвременното общество.

Адам Мицкевич и пророк Йеремия, живи актьори и нереални сенки, светлината и тъмата в душите и на сцената си подават ръка, когато се озовават в гранична ситуация между света на живите и света на мъртвите. Представлението е и среща на два съвсем реални свята – актьорите от Алма Алтер и Стефан Попов – човекът-актьор от Пловдивския театър. Мястото на срещата е решено необичайно – пространството на Алма Алтер е неузнаваемо променено – публиката се озовава в храм, олтарът напомня смисъла на човешкия живот и основната фигура, която изгражда света, а светлината е символ на непреходните ценности в земния път на всеки човек. Силни думи биват поднесени изкушаващо деликатно, сакрални библейски текстове разкъсват човешката нетелесна плът и само пламъкът остава да пази спомена за всичко, което е било.

Със специалното участие на сестричките Луиза – (виолончело) и Хана.

Спектакълът “Задушница – една възможна импровизация”, се осъществява с подкрепата на Полски културен институт, Министерство на кулутрата и Фонд Научни Изследвания към Софийски Университет “Св. Климент Охридски”.

Приключението на Гюни в Искърското дефиле

Гюнер Апти – Гюни, ще бъде вашите очи и уши, ако сте пропуснали прехода ни по Вазовата пътека. Той е незрящ доброволец, който участва в проекта “Спорт и солидарност за зрящи и незрящи”. Но Гюни не е просто доброволец – сърцето и душата му туптят по алмаалтеровски. Гюни има безкрайно търпение и страст към живота. Винаги готов за предизвикателства. Той ще се изкачи на който и да било връх, ще премине през коeто и да било дефиле – и това с безупречен усет и усмивка на лицето. Всеки, който е имал удоволствието да прекара време с него, знае, че той е пълен с приключения и емоции. Гюни не е просто човек, той е вдъхновение. Той ни учи да живеем живота в пълния му блясък и да се радваме на всеки миг. Така че ако някога имате възможност да се присъедините към нашите приключения, никога не я пропускайте!

Снимка на Искърското дефиле. Вижда се част от планината, Синьо небе без облаци. На места има зелени дървета, на други е кафява. На преден план има дърво, което още няма листа.

Здравейте, хора! Аз съм Гюнер. Онзи ден бях на преход в Искърското дефиле и сега ще ви поразкажа малко за него. И така… Всичко започна на метростанцията на ЖП гарата, където беше сборният ни пункт. Събрахме се и аз видях едни свежи, позитивни, много лъчезарни хора и още тогава ми беше ясно, че всичко ще мине супер. Нашият ментор Валерия Димитрова отиде да купи билети за всички нас и ние леко и безаварийно се качихме във влака, който трябваше да ни отведе до гара Бов. Пътуването мина много неусетно. Бях сред готина компания и през цялото време имаше сладки приказки. Пошегувахме се, посмяхме се и така стигнахме до Бов, откъдето започна и нашето приключение.

Запознах се със семейство Евтимови, за които мога да кажа, че са прекрасни хора. Няма как да не изразя благодарностите си към Асен Евтимов, който беше моят водач в този не толкова лесен път. Имаше много адекватно водене и успя да разшири и общата ми култура. Обичам да разговарям с  интелигентни хора. Винаги има какво да обмениш и да научиш. Впрочем, човек се учи цял живот. Да не се отплесвам много, че имам този навик на моменти. Разказвах за прехода. Стигнахме ние до гара Бов и се оказа, че на половината приключенци им се е ходело до тоалетна. Разбирам, че са имали нужда, обаче по едно време си викам: „Тези да не паднаха в тоалетната бе, баси“! Сигурно сме ги чакали някъде около половин час – 40 минути. Разбира се, това е в кръга на шегата. Не съм се напрягал от чакането. Просто констатирам. Та върши който каквото имаше да върши и ние продължихме целеустремено напред. Чувствах се в сигурни ръце през цялото време. Асен знаеше какво прави и никакви поводи за притеснение не ми е създавал. В началото бяхме най-отпред. После свалихме малко темпото и решихме да балансираме нещата. През по-голямата част от времето с Байри и съпругата на Асен Юрка, бяхме в нещо като надпреварване. Ту ние ги водехме, ту те ни задминаваха в някакви моменти. Даже и там не можах да се отърва от Байри, ха-ха! Макар че аз не съм и искал да се отървавам от нея, но това е друга тема. Или пък понякога искам? Оф! Не знам. Много е сложно на моменти. Но както и да е.

. Снимка на Байри и Ели с техните водачи , зад тях има голяма скала

Пътят не беше от най-лесните за мен, не за друго, а защото отдавна не се бях движел и организмът ми се зачуди какво става. Имаше и хора, които се отказаха, но аз съм верен воин, а верните воини остават докрай. В речника ми изречението “предавам се” липсва и за пореден път успях да го докажа това. Покорих върха благополучно и стигнах крайната цел, а именно село Заселе. И понеже според мен достойното е, когато има по-добри от теб, да го признаеш, да се поклониш пред тях и да им свалиш шапка, аз ще направя същото. Имаше една група, която стигна доста по-рано от мен и моята група и успя да хапне от шкембе-чорбата на местната кръчма, която много похвалиха. Единствено за нея ме е яд, но какво да се прави! В крайна сметка, идеално няма никъде. Просто за другия път ще си вземем поуките. Получихме една градивна критика, че сме хванали късен влак. Следващият път, ако отидем на същото място, можем да тръгнем по-рано. И понеже на връщане хванахме друг път, който пак беше черен, но значително по-лесен, ако другия път хем тръгнем по-рано, хем и на отиване вървим по по-лесния път, мога да се слея с моята миличка шкембе-чорба.

Селфи на Мони пред влака в гарата в Бов, зад нея се вижда цялата група.

Кой знае? Времето ще покаже. Но аз няма да спра да вярвам, защото съм оптимист по душа. И в заключение да ви се похваля, нямах мускулна треска на следващия ден. Вечерта, като се прибрах, изпих едно упсаринче и на другия ден бях бомба. Ех, мускулната треска дойде на по-следващия ден, но това не беше заради прехода, а заради прахосмукачката, която пуснах, като станах сутринта. Нямам търпение да дойде 29 април, когато, с раницата на гърба и провизиите в него, с приятели приключенци, ще тръгна на едно друго приключение и ще опозная нови хора. А къде ще се случи това?, ще разберете съвсем скоро. Следвайте Facebook страницата ни – „Спорт и солидарност за зрящи и незрящи“. Това ще е напълно достатъчно.

Гюнер Апти

„Спорт и солидарност за зрящи и незрящи“ се осъществява с подкрепата на Европейския корпус за солидарност.

На 23 през 23-та!

На 6.01.2023 Алма Алтер отпразнува своя 23-ти рожден ден!

Както винаги необикновено и много рожденно Алма Алтер предложи едно пътуване във времето от създаването си до днес. Партито се превърна в един джем сешън от случки, представления, репетиции, фестивали, турнета, песни, музика и танци.

Алма Алтер раздаде и своите подаръци на гостите – музикални албуми, книги, рекламни материали и разбира се един нелегален Алтер получи бивш алмаалтеровец. На партито присъстваха няколко поколения актьори на Алма Алтер, сътрудници на Николай Георгиев, журналисти, професори от Университета, приятели, оперната прима Майла Георгиева, съмишленици и близки.

Унивеситетският театър е възобновен през 1999 г. по инициатива на тогавашния Ректор – проф. Боян Биолчев. Първата му премиера е на 6 януари 2000 г. със спектакъла “Или или, или след събота не винаги следва неделя”, в спектакъла главната роля играе Стоил Атанасов, който 23 години не е слизал от сцената и когото днес можете да видите в спектакъла ДИНГ.

Вече сме на 23, достатъчно смели да знаем пътя по който вървим, достатъчно дръзки, за да не се отклоняваме.

Снимки: Иван Иванов

Писмо от един 40 годишен непослушен наивник.

Коледа наближава и актьорите от специалността “Авторски театър” обръщат поглед навътре, за да споделят най-съкровените си желания. Ето какво споделя Петър Ефтимов от 1ви курс.

Мили дядо Коледа,

Опитвам се да си спомня кога за последен път си пожелавах нещо от теб и ето че не мога… Това означава, че или паметта ми безнадеждно отслабва, или наистина съм натрупал достатъчно годинки, без да правя пожелания! Така ли си мисля, или това ми дава право на нещо наистина голямо? Е, поне ще опитам, пък ти решавай!

И така – моето желание е простичко, но затова пък трудно изпълнимо! Моля те, да позиционираш всички хора (но един по един, за да не се бутат) в орбита отвъд Луната. Нека да е за малко, не повече от половин час, с всички удобства – скафандър, въздух за дишане и гледка към Земята. И към огромното черно нищо около тях, разбира се…

После ги премести по-близичко – да огледат континентите, океаните, да потърсят местенцето, където са се родили… Да видят за секунди изгрева на Слънцето през нищожно тънката атмосфера… И ги върни обратно, откъдето са. Задачата е тежка, така че едва ли ще се справиш за една вечер, но ти работи колкото трябва – аз пак няма да си пожелавам нищо, колкото години кажеш. И започни от по-възрастните и влиятелни хора… Мисля си, че едно такова пътуване никак няма да им навреди. Е, това е!

    С много обич, Петър

Церемония по връчване на годишните награди АЛТЕРИ 2022

Блясък, перли, дантели, пайети,

рокли, костюми, токчета, корсети,

усмивки, сълзи, възгласи, аплодисменти,

речи, танци, защити чрез фрагменти!

Нека ви разкажем как премина официалната церемония по награждаване „Алтери 2022“  в театър-лаборатория Алма Алтер!

След няколкогодишно прекъсване традиционната бляскава церемония се завърна на 30.10.2022 г. с пълна сила, театрална класа и нестихваща енергия! А този път традиционните награди бяха с нова розова визия!

Водещи на събитието и главни отговорници за огромната радост на публиката безпрецедентно бяха цели трима очарователни господа – Георги Арсов, Дилян Дайновски и Марко Дженев!

А кои бяха победителите?

  1. Най-добро представление за сезона: “В Царството на самодивите” по Иван Вазов, Режисьор : Николай Георгиев

Едно от най-новите и най-трудните представления на Алма Алтер, в което седем момичета вплетоха билки, любов, сърце и душа! Бодри, весели, щастливи! Цяло едно женско царство, цяло едно природно господарство!
Очаквайте през декември! 

  • Най-добро лятно представление: “Цар Лъв”

През летния сезон на 2022 г. „Цар Лъв“ се игра цели 5 пъти! Това е спектакълът, с който Алма Алтер се представи на международния фестивал „Експеримент“ в Полша!

  • Доброволческо представление: “Flight”, Режисьор: Георги Арсов.

През периода септември-октомври Алма Алтер беше горд гост на група доброволци от цял свят. Режисьорът и любимец на всички тях Георги Арсов им подари един прекрасен „Полет“ по мотиви на Бекет.

  • Главна женска роля: Зора Колева за Лили във филма “Жири”
  • https://www.youtube.com/watch?v=ghWx014oDqY&t=1s&ab_channel=TheatreStudio
  • Главна мъжка роля: Диан Ставрев за ролята на Селото в “Албена”
  • „Аз и ти на сцената“/най-добър дует за сезона: Радина Тихинова и Диан Ставрев за Нала и Симба в “Цар Лъв”
  • Най-скорострелно влизане в спектакъл: Диан Ставрев за “Албена” и Михаела Загорова за “Краят на играта”

Скорострелното влизане в спектакъл е запазена марка на Алма Алтер и не впечатлява актьорите в трупата, но винаги омайва публиката и този път тя отсъди цели двама победители в категорията!

  • „Да се счупиш от енергия“: Мария Ганчева за “Цар Лъв”
  • „Най-дивна самодива“: Мария Ганчева
  • Най-песнопойна птичка: Радина Тихинова за Нала в “Цар лъв”
  • Най-полезен кадър за сезона: Маглена Гуркова за цялостен принос
  • Композитор: Георги Арсов за “Гаврошовци и котета разбойници”
  • Изгряваща звезда: Дима Настева за дебютния й филм – “Изповед” и специална награда за най-малките звезди в представлението „Задушница – една възможна импровизация“: Луиза и Хана

Следващите награди са огромно признание и благодарност към всички тези институции, които оценяват дълбоко достойнствата на Алма Алтер и подкрепят изкуството, което се ражда на сцената:

  1. Културно сътрудничество: Студентски Съвет към Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
  2. Алма Алтер в ефира: Георги Митов -“Класик ФМ”

Още три специални награди бяха единодушно връчено от ръководството на Алма Алтер:

  1. Награда за цялостно творчество за Големия Стефан Попов
  2. Награда за колаборация за Европейския корпус за солидарност
  3. Награда за екипа, създал филма „Жири“

Честито на победителите!

Една тухла къща не прави, но убива страха!

И малко светски клюки за финал:

  • Единият от водещите Дилян Дайновки се успа и закъсня с 15 минути за церемонията
  • Бастунът на Николай Георгиев е бутафория за пред публиката. На церемонията той беше забелязан да тича в продължение на цяла песен по сцената
  • Петя Йосифова блестеше с широка усмивка цяла вечер, учените се чудят как е възможно човек да се усмихва два часа без да спре
  • Куртизантките отварят школа за опитни лоши момичета след като откраднаха една от тухлите
  • Победителят в категорията за най-добра мъжка роля Диан Ставрев бе (не)справедливо обвинен в политическа пропаганда и манипулация на вота
  • След звездеенето цяла вечер актьорите от трупата се върнаха към естественото си състояние на мир, любов, доброта и хармония.

Изборът на победителите зависеше от публиката и беше изключително труден, защото  номинирани в цели 15 категории баяха няколко десетки актьори и актриси, представления и помощници на дейността на театъра. Сред тях са музикантът Иво Димчев, актьорът и музикант Георги Арсов, композиторът Константин Кучев, Георги Митов (“Класик ФМ”), Юрий Дачев (“Рецепта за култура”- БНТ), Милена Янинска (“Социална мрежа”- Канал 3), Студентски Съвет към Софийски Университет, Министерство на културата, Национален Фонд „Култура“, Столична община, Фонд „Научни Изследвания“ на Софийския университет, АРС ДИДЖИТАЛ и др.

По време на церемонията беще отличена и Лора Димитрова, победител в конкурса за рецензия-есе по повод Фестивал на българската класика през септември!

Благодарим!

Снимки: Наси Христева

ТРЕСКА ЗА АЛТЕРИ

Алтери 2022, официален трейлър:

На 30.10.2022 г. от 19:30 ч. в театър-лаборатория Алма Алтер  на бул. Цар Освободител 15, ще се проведе Официална церемония по връчване на наградите АЛТЕРИ  2022 г.

След тригодишно прекъсване традиционната бляскава церемония ще се завърне с пълна сила, завидна класа и нестихваща енергия!

Водещи  на церемонията са Георги Арсов и Дилян Дайновски. Те ще ни поведат през тайните на успеха, ще ни покажат цената на славата и ще подправят събитието с пикантна доза светска клюка.  

Номинирани в 15-те категории са: актьори, представления, журналисти, композитори, продуценти и културни организации.  Сред тях са: нестандартния певец, хореограф, музикант и композитор Иво Димчев, актьорът и музикант Георги Арсов, композиторът Константин Кучев, Георги Митов, журналист от “Класик ФМ”, Юрий Дачев  от “Рецепта за култура”- БНТ, Милена Янинска от “Социална мрежа”- Канал 3, Студентски Съвет към Софийски Университет, Министерство на културата, Национален Фонд „Култура“, Столична община, Фонд „Научни Изследвания“ на Софийския университет и др.

Победителите се избират от публиката с гласуване в следната анкета: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfIcZphMLPQ8mgNRSvCfhA3BPrd5fiw3QSybaSMTdbsYoKNhQ/viewform?usp=sf_link

Можете да дадете своя глас и Вие!

Дрескод – официално облекло, каквото и да е то! 

Защо да кандидатствам в Авторски театър?

Кастингите са много специално време, заради вълнението, което непознатото предизвиква, адреналина да донесеш “само себе си”, приятелствата, които се случват, докато чакаме резултатите.

Ако се питате защо и дали, сега е момента да Ви разкажа за някои от безспорно добрите страни на специалността :

Най- важното – Учителите.

 Хората които ни изграждат, формират мисленето ни и ни водят.

Личности като  Николай Георгиев , Петя Йосифова – Хънкинс, Боян Биолчев, Петър Чухов, Люси Дякова и още много,много. Достатъчно е да прочетете малко за тях и колебанието е забравено!

Сцената – мерило за истината. 

Обучението по специалността е с много силна практическа насоченост, което се усеща неминуемо от студентите в нея. Възможността да влезете в спектакъл още през първия семестър е напълно реалистична, всичко зависи от вашата активност и желание 

Цялостно развитие. 

Алма Алтер е място, на което винаги се случват и кипят много неща. Ако сцената не ви привлича с магнетичната си сила, възможностите за творене и себеразвитие са безброй. Камера, сценарий, компютър, осветителен пулт, плакат за представление – с каквото и да се захванете е във вашите ръце, а и винаги можете да разчитате на искрена добронамерена критика, подкрепа и съдействие!

Възможността да реализираш себе си. 

Искаш да направиш концерт? Или изложба? Искаш да създадеш мюзикъл? Театрален спектакъл? Дори фестивал? Ами…защо не? Много пъти съм била свидетел на студентски идеи в зародиш, които достигат пълна реализация. Разбира се с много труд, воля, постоянство и най- вече вярата да отстоиш собствената си идея.

Влез в чудесна физическа кондиция. 

Тялото на актьора е негово изключително важно оръжие. То е храм. Много студенти и актьори в трупата споделят, че именно това е мястото, на което са придобили основите на двигателната си култура и са развивали това у себе си. Някои дори преоткриват любовта към движението и танца като себеизразяване. Освен това толкова е хубаво да се движим заедно!

Възможност да пътуваш. 

Фестивалите са много важна част от дейността на Алма Алтер. Ако си пътешественик по душа това е мястото за теб. 

Времето. 

За младите хора времето е от голямо значение, защото то е инвестиция в бъдещето. В Авторски театър репетициите и лекциите са съобразени с основните специалности, които изучават студентите, също така с работното време. Гъвкавата програма ти позволява да работиш пълноценно над себе си във всички сфери на развитие.

Дипломен проект. 

За да завършиш специалността е необходим дипломен проект,върху който да работиш и осъществиш. Каква по- добра възможност да предизвикаш себе си и да се впуснеш в творчески търсения?

Семейство. 

Всеки член на специалността, може да се превърне в официален член на трупата. Приятелствата, които изграждаме тук са много силни , защото именно Изкуството ни превръща в истински “братя по оръжие.”

Кастингите за Авторски театър ще се проведат на 4,5,6 октомври от 18.00ч. в салона на Театър – Лаборатория Алма Алтер.

Не се подготвяй.

Не се преправяй.

Със себе си носи само себе си.

“Изповед” – Очаквайте скоро първия филм на Дима Настева

“Казват, че Вярата и Кръстът ни обединяват. Че те са ни помогнали да оцелеем през вековете. Но понякога Кръстът може да бъде и клин… Клин, който разделя Човека от другите, и още по- лошо, разделя го от собствените му пориви, стремежи, чувства… Това се случва тогава, когато Вярата се превърне в Догма. Кое накрая побеждава – Сърцето или Догмата и Канона, е въпрос, на който всеки трябва да намери своя собствен отговор.”

Дима Настева е Творец, чиято любов към театъра и киното обаче не я задължават да застане на сцената или пред обектива. Креативната енергия и пламът у нея събират екип съмишленици, сценария се бродира изпод крехките й пръсти и нейният първи филм, е факт. Дима е наградена за дързостта си с усещането за смислен и удовлетворяващ снимачен процес, а на нас ни предстои само сладко-тръпчивото очакване да го преживеем като човеци – зрители. Ето какво споделя тя за своя филм “Изповед” :

Идеята за сценария отлежава от дълго време в мен и основното, което се опитвам да изследвам, е вътрешния конфликт в човека, причинен от външно наложените догми- от обществото, църквата, религията и нашите дълбоко вътрешни усещания, желания и емоции.

Снимките са в селото, в което съм израснала, в къщата на баба и дядо, където съм се чувствала щастлива и която, всъщност е идеален декор за снимките. С цялата простота и чистота, която само една селска къща може да даде. И най- хубавото е, че в последните седмици тя сякаш оживя. Дори вчера си говорихме с Митака- мой приятел от детството и сърежисьор на филма, че за толкова кратко време / няколко дни/ снимачен период, станахме толкова близки, сякаш цял живот съм познавала Иван Митев, Янко / оператора/ Диан и Ваня от читалището в село Книжовник.  Енергията на споделянето и на това да направиш всичко, е невероятна…

По време на цялата подготовка и периода на заснемането ме преследваше невероятен късмет. Имам предвид, че е реализиран с нулев бюджет за хонорари. Абсолютно всички от екипа участват и помагат на доброволни начала и всички,на чиято врата потропах за помощ откликнаха безапелационно- Първа Градска болница в София, предоставиха свободна стая, за да снимаме.

 Хора от селото, които не ме познават не само, че впрегнаха магаренцето си и ми дадоха каручката за снимки, но и самите те се включиха. Всичко стана като на магия.

И разбира се, безусловната подкрепа на семейството ми- майка, татко, съпругът ми Боян, племенницата ми Ивайла, дядо- на достолепните 93 години, се включи в снимките, братовчедка ми Магда и Мичоната  и Чичо от село.

В селото има състав, които пее и пази песните от село Книжовник и 2 от тези песни ще бъдат музикалния фон за филма. И тъжното в цялата ситуация е,че ако не се запишат – тези песни ще бъдат тотално загубени за следващите поколения. Само 2 жени знаят мелодиите на тези песни като само една знае всички песни. Тя е на 80 години.

А млади хора в селото няма.

Благодаря на невероятните колеги от Театър -Лаборатория Алма Алтер, без подкрепата на Люси Дякова, проф .Боян Биолчев, Господина, Пет, Вал , Гопето, Мариела, Мишето и Дара, Наси -това нямаше да е възможно. Благодаря на всички за огромното сърце и душа и най- вече на Иван Митев, удивителен човек и актьор, който създаде един Иван, за който дори не можех да мечтая.

Филмът “Изповед” е в процес на монтажна обработка, предстои премиера, а на Дима Настева пожелаваме леко перо, силна творческа енергия и нови все по- смели проекти!