fbpx

Аз го убих, но той не умря

Пророческата реплика на Марко Дженев преследва актьорите на Алма Алтер.

В неделя за рождения ден на Пламен Момчилов част от трупата на Алма Алтер се впусна в горско приключение. Дори момичетата облякоха камофлажи и затичаха с автомати сред дърветата. Всичко вървеше по план, рожденикът беше в един отбор с момичетата и въпреки това побеждаваше. Докато…

Преди няколко години в представлението “Съдът на Пилат”, Марко Дженев, в целия си блясък на еврейски първосвещенник се качи на една маса и се включи в следния диалог:

– Ами тогава убий го ти.

– Аз го убих, но той не умря…

– Е как така не умря, бе?

– Ами ей така… не умря…

Излишно е да ви казвам колко често е била повтаряна тази реплика на всичките ни събирания. Ето обаче, че дойде денят тя да се превърне в пророчество. Та…

Тича си Пламен с автомата, тичат и момичетата около него. Събрали са се момчетата да правят стратегия как да им вземат поне една игра. По време на разговора става ясно, че Иваша е била простреляна няколко пъти и всичките смъртоносно в сърцето, но въпреки това е оцеляла и то без медицинска намеса. И Марко отново въздъхна:

– Ами убих я, но тя не умря.

Аз лично бих внимавала срещу Иваша, Пламен е извадил късмет да са от един отбор.

По-големият брат

Няколко часа преди спектакъла „За бащата. И за братята” Мишо споделя своите 10 причини да иска по-голям брат.

Снимка: Пламен Момчилов
  1. По-големият брат ти пази гърба, когато не си знаеш текста по време на репетиция.
  2. Замазва положението, когато закъсняваш.
  3. Когато сме двама шансовете да вземем правилното решение или да скрием вече взетото грешно, са двойно повече.
  4. Когато имаш по-голям брат, има на кого да лазиш по нервите. Г-н Георгиев* също е насреща, но там вече е игра за напреднали.
  5. По-големият носи по-голяма отговорност.Това може да бъде много удобно, когато оплескаш нещата.
  6. Big brother вижда всичко. Веднъж след представление Евгени ми обърна внимание: “Мишо, момичето на първия ред вече идва за трети път на същия спектакъл и всеки път сяда от твоята страна”. Е, прав беше…
  7. С по-голям брат не можеш да пропуснеш възможност за чавкосване**.
  8. След като приказката е за тримата братя,защо ние сме само двама? Колкото повече, толкова по-весело, нали?
  9. Големият брат върви с големи предизвикателства. В началото много се ядосвах, когато виждах, че Евгени понякога е не само по-добър в нещо, но и сякаш това не е важно за него, сякаш дори не се опитва да се съревновава. Сега знам, че за да постигна по-добри резултати, винаги трябва да се сравнявам с най-добрите. 
  10. Той е твой голям приятел и съмишленик. А ако някога се почувстваш зле погледни го… поне си млад…

“За бащата. И за братята” можете да гледате тази вечер (10 декември) от 19:30 или на 11 януари от 19:30 на сцената на театър-лаборатория “Алма Алтер”. 

Спектакълът се финансира от Фонд Научни Изследвания на Софийски университет и Министерство на културата. 

*Очакваме Николай Георгиев с коментар по темата.

** Чавкосване – сленг, който Николай Георгиев използва за безсмислените забавни разговори, които актьорите водят по време на репетиции. 

Георги Арсов се венча за Марвел

Разбивайки не едно и две женски сърца черешката на Алма Алтер, вокалистът на група “Атлас” Георги Арсов – Гопето се венча за Марвел.

Снимки: Пламен Момчилов

Голямата изненада в церемонията беше дългогодишният партньор на Георги Арсов, Марко Дженев, който вместо да направи сцена на ревност облече зеления костюм. 

Много студенти и тази година избраха “Бракове по любов” като единствена смислена алтернатива по време на Студентския празник. Сред впусналите се в магичното приключение на Алма Алтер имаше приятели, любими от всички полове и джендъри, но също и безнадеждно влюбени в театъра, в музиката и изкуството. А защо не? 

 

ДИНГ 2

Моноспектакъл на Стоил Атанасов.

Изблизвам снежинките от цветчетата на разцъфналите дръвчета и излизам от куфара. Обличам паяжините си, отрязвам косите си и тръгвам на изтокозапад.

Бурята по Уилям Шекспир

Сцената е остров, а островът е сцена. Морето е отвсякъде. В тази простота и бедност на обстановката се откроява богатството на знака.

Режисьорът Николай Георгиев и хореографът Петя Йосифова се впускат в разграждането на пиесата, за да я съградят отново в контекста на програмата „Шекспир – съвременен и жесток“.

Проектът ‘‘Бурята‘‘ е част от Шекспировата програма на Университетския театър „Алма Алтер – „Шекспир съвременен и жесток“, стартирала през 2012 г. До този момент в рамките на програмата са реализирани общо 6 спектакъла („Аз, Лейди Макбет“ 2012, „Ричард, кой Ричард“2013, „Време е за Лир“ 2014, „Хамлет или три момчета и едно момиче“ 2014, „Ромео и Жулиета или сонет за безсмъртната любов“ 2015, „Дуел Хамлет – Дон Кихот“, 2016). Този мащабен проект безспорно показва един траен и задълбочен интерес към творчеството на Шекспир, а фактът, че спектаклите присъстват в репертоара на театъра, индикира и един сериозен интерес от страна на публиката.

Проектът се финансира от Фонд “Научни Изследвания” на Софийския университет и Министерството на културата.

Човеците на Лорка

„Човеците на Лорка“ е един спектакъл за човека и неговото огледало. Огледало, в което се оглежда – той, човекът. Запознава се със себе си, опознава себе си, потъва и се дави, търсейки възможност за живеене в настоящето.

Режисьорът и Авторът, две кукли, влюбени една в друга, в битка –една срещу друга. За да спечелят единствения възможен трофей – публиката или да се отърват от нея.
Един спектакъл, живеещ в поезията на тялото и в картините на въображението.
Един спектакъл в непрестанно търсене… в търсене на щастливото детство… в търсене на човешкото време… в търсене на човешката участ…в търсене на вечността…
Стойността на мига не е в неговото невъзможно овековечаване, а във възможността да бъде изживян, за да се осъществим в него и така да го превърнем в свое време, да бъде той нашето човешко време. Различно от времето в природата. Лорка ни предлага именно тази поетика на времето.

Режисьор: Николай Георгиев 
Хореография: Петя Йосифова 
Участват: Трупата на „Алма Алтер“



С подкрепата на: Катедра Испанистика, ФКНФ, Посолството наИспания в България и Института Сервантес

Скоростта на мрака

Музикално кабаре по текстове на проф. Владимир Янев.

мисленето като форма на немислене…
цветовете, границите и художниците…
полъхът на старо-ново и изящество,
това са триста и петнайсет градуса назад,
ще изчислим изящните осанки,
ще поставим рамки от дърво на вятъра,
и орехите от кокос,
напуканите устни за мечтание,
останали не-себе си,
а просто тромпетисти в тишината,
ще се превърнем във изследователи
на празното, така прекрасно разделило ни
не-време,
не-пространство,
ще поемаме на час лъжичка-две лекарството-ваксина
и разочарование,
това сме ние, рицарите на очакването,
идваме с цветя, усмивки, взлом.
веднъж завинаги ще разберем
каква е…

Режисьор: Николай Георгиев

Участват: Валерия Димитрова, Георги Арсов и Марко Дженев. 

Едно, две, три…

За четвърта година ще гледам представлението „Краят на играта“ по текстове на Бекет в „Алма Алтер“ и да викажа честно, спектакълът ми е много по-интересен през погледа на актьорите.

Марко Дженев, винаги в центъра на събитията, докладва:

Ей, Гопе, спомняш ли си онзи път, в който решихме да „повдигнем“ малко представлението 15 минути преди началото. Така, де, аз реших. И вместо да започна да броя „едно, две, три…“, реших да започна, като броя в хора – „един човек, двама човека…“. Прецених да не казвам на Георгиев, защото мислех, че ще му хареса идеята. И тя не му хареса. Накрая, по време на разбора след спектакъла, той ни пита дали знаем къде е подът. Ние знаехме. Той каза, че сме се запътили по-ниско и от пода с тая наша психологическа бутафория.

Вдъхновена от успеха на актьорите в тази версия, потърсих доказателства и за успеха на спектакъла при предишния състав. Не останах разочарована, Марко отново докладва…

Преди няколко години, когато Ники участваше, имаше един случай. Представлението почти приключва, всичко е супер, не сме объркали нищо, публиката поема с интерес. Започва монологът на Ники, който седи на висок стол върху масата. И Ники, мотивиран от общия успех до този момент, набира с текста все по-ентусиазирано, прави множество мимики, тялото му се клатушка на стола, калкулира все повече енергия…и пада от стола. Зад завесата. Все едно тя го погълна. Не знам дали някой разбра, че не беше нарочно.

Е, Марко, едва ли някой не е разбрал, че не е било нарочно, но ти вярвай в каквото сърцето ти си пожелае. Не искам да ви подвеждам – „Краят на играта“ е една нова форма на театралната класика от миналия век. Форма, която толкова може да ви обърка, колкото и да ви накара да прогледнете въпреки мръсния въздух навън. Тази вечер, 19:30, Алма Алтер.

 Разходка в миналото с Марко Дженев и Натали Дакова. 

„Лимоненото момиче“ се завръща на сцената на „Алма Алтер“

Автор, Актриса, Блогър, Офелия, Лимоненото момиче, Първата  и последна любов на Бекет, Натали Дакова и нейната Бета.

Натали,как си? (този въпрос не го очакваше, сигурна съм…)

„Живея/и стихове пиша/(тъй както умея)“.

Този въпрос е онази златна среда, от която ние – хората – така умело се опитваме да избягаме. Хвърля те в дълбокото, ако му се отдадеш, но в повечето случаи няма кой да плува до теб. Вярно е, спасителните лодки си ги носим сами, но понякога е хубаво някой да ти посочи фара към брега. Може би затова не се питаме. Хващаш ме в онзи много кратък и много таен момент на цветя, цъфтящи отвътре, напук на снежинките навън. Добре съм.

„Лимоненото момиче“ или „Първата любов“? Булгаков или Бекет?

Маргарита Николаевна не е била щастлива нито за миг, а пък от виковете на  онази „Първа любов“ не можеш да се отървеш дори и след втората. Чрез първия възприемаш ситуацията в нейната художествена извисеност, вплетена с мотивите за вечността на понятията извън човешката раса. Вторият отваря вратата и ти поднася илюзии, но в един момент усещаш неговия абсурд до себе си и му вярваш докрай. Лимоненото момиче в този си нов живот съществува благодарение на първата любов. Лулу И Маргарита. Булгаков И Бекет.

Театърът или Киното?

Театърът е онова интимно вътрешно пространство на личната истина. Щом вече си омазал босите си пръсти с неговата сладост, не можеш да избягаш от вкуса му. А и не искаш. Обичам да ме боли на нашата си сцена, обичам хората на тази сцена. От киното имам още много да патя. Засега мачкам формите му като пластелин и търся коя е моята.

Женското или мъжкото начало? Сърце или дух?

Не мисля, че природата се ражда отделно от духа. Човекът се появява от духа на природата. Женското начало приемам като онази енергия на белите гълъби, на лястовиците, на всяко чисто платно, по което следва да рисуваме. Избирам си Душата.

В началото бе… ?  

В началото беше малка. Все още е малка, но по-често стига до слънцето.

…и накрая Тя?

Накрая ще каже, все още е само началото.

                                                         Едно интервю на Валерия Димитрова

Because we can

LIVE CONCERT 

Освен театрална трупа Алма Алтер си има и музикална банда – Скоростта на мрака, кръстена на едноимния хит от постановката Скоростта на мрака.

Бандата предлага един концерт на енергията, в който можете да чуете кавъри на любими български и световни хитове, авторска музика и музикални импровизации на случайно избрана тема.

Вокал и китара: Георги Арсов
Барабани: Борислав Георгиев
Бас китара: Георги Балтов
Клавири: Марио Йоцов