Няколко думи за „Чикаго“ във Феникс театър, Лондон, „Красавицата и звяра“ в театър-лаборатория „Алма Алтер“ и предстоящата премиера „Суини Тод“.
Красавицата и звяра
Чикаго
Суини Тод
Събота вечер е. В лондонския „Феникс“ вече няма свободни места. Все още трезвени англичани и любопитни туристи са седнали в залата и очакват мюзикъла да започне. Ах, Чикаго…Сценографията е брилянтна. Върху сцената има един стол, върху стола е поставена шапка. Завесата се отваря. По дяволите, защо им е въобще завеса. Оркестърът е сценографията.Актьорите са настанени неангажиращи от двете страни. И мюзикълът започва с „All that jazz…“
Костюмите – безсрамно разголени. Това се харесва на публиката.
Музиката тук е всичко и… добре, че е музиката. Тя увлича и ни кара да забравим кратките актьорски скечове между отделните песни, в които английската школа на старото поколение се сблъсква с новите бутафорни представи за автентичност на младите актриси, които безпардонно преекспонират и интонират всяко изречение. Ах… най-автентичен в спектакъла и много точно усетено решение на режисьора е присъствието на диригента.С лекота той влиза и излиза от действието без да има никакви претенции за велика актьорска игра, семпло и със замах.
…и тук един друг диригент ме грабва и ме отнася в кухнята на Алма Алтер, където Когсуърт (Симеон Василев) и Люмиер (Мирослав Филков) не могат да разделят властта в замъка на Звяра (Андриян Асенов). Музиката отстъпва крачка назад и разкрива човешкия свят на актьора. Свят дълбок, многопластов, който увлича без показност, без шум и без голотии, разголени са само душите. На Моника и Андриян. Двамата незрящи актьори ни отварят очите за една любовна история, която се развива в своята дълбочина и въпреки шума на аристократичната си съвременност.
Позволете си да отидете на театър и да обикнете семпло, без фанфари, но дълбоко, за цял живот. Четвъртък вечер от 19:30 с вход свободен – „Красавицата и звяра“.
Простете ми Мисис Потс, но бих искала да разкрия още малко от кухнята на „Алма Алтер“…
Не друг, а отново Георги Арсов посяга към следващия мюзикъл на сцената на „Алма Алтер“ – „Суини Тод“. В него тъмните сили изпълзяват от катакомбите на театъра… в главните роли очаквайте София Николова и Симеон Василев, а всички останали като… трупове…
София Николова – Софи
Симеон Василев – Симо
Вчера си тръгнах от Лондон: мрачни улици, дъжд, плесен, безкрайно много хора, в град, който би бил магнетичен с бързаща загърната двойка, един преследвач и може би някоя друга препускаща карета.
Тази вечер в „Ромео и Жулиета“ до Георги Арсов застава Неда Таскова. След партньорството на Танита Генова, Зора Колева, Виолина Иванова, Натали Дакова, Илианна Сербезова и Аделина Анатолива, нямаше как да не попитам Гопето – защо според теб Жулиетите винаги ти бягат?
Снимка: Виктор Мухтаров
Снимка: Александър Петличков
Снимка: Архив
Защото любовта на сцената е нещо плашещо. Театърът ни дава правото на избор – да преживееш своя 14-ти бал отново и отново или да тръгнеш по новите трамвайни линии на “Графа”, да се вгледаш в спомените си и да си кажеш: “Къде останаха всички Жулиети в моя живот?”. Отговорът може да намериш като се върнеш по “Шишман” (на път можеш да хапнеш една супа), да се усмихнеш на дядото до опашката на коня, да влезеш в подлеза, да се озовеш на “Цар Освободител”, да отвориш желязната врата и да скочиш на сцената. Защото сцената помни и за разлика от хората не пита, а винаги прощава.
Попитах и Неда “Ти как би се описала?”
В една степен съм хамелеон, защото винаги гледам да реагирам адекватно на ситуацията. Колибри, защото съм с 200 напред и за част от секундата съм с 200 назад. Аз съм Божие дете, частичка от Вселената и съм изпълнена с вяра и сила. Силата ми е дошла от опит, който животът обича да ми бута и да гледа как се препъвам и как ще се изправя, за 20 години не съм имала един “лек” ден. Не знам как да го кажа с по-малко думи. Може би “Духовната дама, която ще те обича без да ти позволи да й се качиш на главата”.
Вчера Гопето, Ади и Софи играха ‘’Стефан Стамболов: Часът на моето убийство’’ в старчески дом ‘’Дървеница”.
В столовата. На дневна светлина. Без осветление, музика и декори. И за двамата това беше едно от най-емоционалните им преживявания. Хората от дома напираха да влязат в пространството далеч преди самото начало на спектакъла. Някои от тях бяха сложили специални костюми, други бяха дошли по домашните си чехли, но и едните и другите потънаха в историята и съдбата на Стефан Стамболов. На края на спектакъла една възрастна дама сподели: ‘’Аз съм на 90 години и цял живот чаках да ви срещна. Благодаря ви, че ми позволихте това да се случи именно в този момент. По Коледа наистина се случват чудеса’’.
Гопето ни напомня: “Стефан Стамболов е казал: ‘’Би било добре някой да вземе и да отрови всички българи над 20 години.’’ Днес съм леко разколебан в тази идея.”
Пророческата реплика на Марко Дженев преследва актьорите на Алма Алтер.
В неделя за рождения ден на Пламен Момчилов част от трупата на Алма Алтер се впусна в горско приключение. Дори момичетата облякоха камофлажи и затичаха с автомати сред дърветата. Всичко вървеше по план, рожденикът беше в един отбор с момичетата и въпреки това побеждаваше. Докато…
Преди няколко години в представлението “Съдът на Пилат”, Марко Дженев, в целия си блясък на еврейски първосвещенник се качи на една маса и се включи в следния диалог:
– Ами тогава убий го ти.
– Аз го убих, но той не умря…
– Е как така не умря, бе?
– Ами ей така… не умря…
Излишно е да ви казвам колко често е била повтаряна тази реплика на всичките ни събирания. Ето обаче, че дойде денят тя да се превърне в пророчество. Та…
Тича си Пламен с автомата, тичат и момичетата около него. Събрали са се момчетата да правят стратегия как да им вземат поне една игра. По време на разговора става ясно, че Иваша е била простреляна няколко пъти и всичките смъртоносно в сърцето, но въпреки това е оцеляла и то без медицинска намеса. И Марко отново въздъхна:
– Ами убих я, но тя не умря.
Аз лично бих внимавала срещу Иваша, Пламен е извадил късмет да са от един отбор.
Няколко часа преди спектакъла „За бащата. И за братята” Мишо споделя своите 10 причини да иска по-голям брат.
Снимка: Пламен Момчилов
По-големият брат ти пази гърба, когато не си знаеш текста по време на репетиция.
Замазва положението, когато закъсняваш.
Когато сме двама шансовете да вземем правилното решение или да скрием вече взетото грешно, са двойно повече.
Когато имаш по-голям брат, има на кого да лазиш по нервите. Г-н Георгиев* също е насреща, но там вече е игра за напреднали.
По-големият носи по-голяма отговорност.Това може да бъде много удобно, когато оплескаш нещата.
Big brother вижда всичко. Веднъж след представление Евгени ми обърна внимание: “Мишо, момичето на първия ред вече идва за трети път на същия спектакъл и всеки път сяда от твоята страна”. Е, прав беше…
С по-голям брат не можеш да пропуснеш възможност за чавкосване**.
След като приказката е за тримата братя,защо ние сме само двама? Колкото повече, толкова по-весело, нали?
Големият брат върви с големи предизвикателства. В началото много се ядосвах, когато виждах, че Евгени понякога е не само по-добър в нещо, но и сякаш това не е важно за него, сякаш дори не се опитва да се съревновава. Сега знам, че за да постигна по-добри резултати, винаги трябва да се сравнявам с най-добрите.
Той е твой голям приятел и съмишленик. А ако някога се почувстваш зле погледни го… поне си млад…
“За бащата. И за братята” можете да гледате тази вечер (10 декември) от 19:30 или на 11 януари от 19:30 на сцената на театър-лаборатория “Алма Алтер”.
Спектакълът се финансира от Фонд Научни Изследвания на Софийски университет и Министерство на културата.
*Очакваме Николай Георгиев с коментар по темата.
** Чавкосване – сленг, който Николай Георгиев използва за безсмислените забавни разговори, които актьорите водят по време на репетиции.
Разбивайки не едно и две женски сърца черешката на Алма Алтер, вокалистът на група “Атлас” Георги Арсов – Гопето се венча за Марвел.
Снимки: Пламен Момчилов
Голямата изненада в церемонията беше дългогодишният партньор на Георги Арсов, Марко Дженев, който вместо да направи сцена на ревност облече зеления костюм.
Много студенти и тази година избраха “Бракове по любов” като единствена смислена алтернатива по време на Студентския празник. Сред впусналите се в магичното приключение на Алма Алтер имаше приятели, любими от всички полове и джендъри, но също и безнадеждно влюбени в театъра, в музиката и изкуството. А защо не?
Сцената е остров, а островът е сцена. Морето е отвсякъде. В тази простота и бедност на обстановката се откроява богатството на знака.
Фотограф: Терънс Брет
Фотограф: Терънс Брет
Фотограф: Терънс Брет
Режисьорът Николай Георгиев и хореографът Петя Йосифова се впускат в разграждането на пиесата, за да я съградят отново в контекста на програмата „Шекспир – съвременен и жесток“.
Проектът ‘‘Бурята‘‘ е част от Шекспировата програма на Университетския театър „Алма Алтер – „Шекспир съвременен и жесток“, стартирала през 2012 г. До този момент в рамките на програмата са реализирани общо 6 спектакъла („Аз, Лейди Макбет“ 2012, „Ричард, кой Ричард“2013, „Време е за Лир“ 2014, „Хамлет или три момчета и едно момиче“ 2014, „Ромео и Жулиета или сонет за безсмъртната любов“ 2015, „Дуел Хамлет – Дон Кихот“, 2016). Този мащабен проект безспорно показва един траен и задълбочен интерес към творчеството на Шекспир, а фактът, че спектаклите присъстват в репертоара на театъра, индикира и един сериозен интерес от страна на публиката.
Проектът се финансира от Фонд “Научни Изследвания” на Софийския университет и Министерството на културата.
„Човеците на Лорка“ е един спектакъл за човека и неговото огледало. Огледало, в което се оглежда – той, човекът. Запознава се със себе си, опознава себе си, потъва и се дави, търсейки възможност за живеене в настоящето.
Фотограф: Терънс Брет
Фотограф: Терънс Брет
Фотограф: Терънс Брет
Режисьорът и Авторът, две кукли, влюбени една в друга, в битка –една срещу друга. За да спечелят единствения възможен трофей – публиката или да се отърват от нея. Един спектакъл, живеещ в поезията на тялото и в картините на въображението. Един спектакъл в непрестанно търсене… в търсене на щастливото детство… в търсене на човешкото време… в търсене на човешката участ…в търсене на вечността… Стойността на мига не е в неговото невъзможно овековечаване, а във възможността да бъде изживян, за да се осъществим в него и така да го превърнем в свое време, да бъде той нашето човешко време. Различно от времето в природата. Лорка ни предлага именно тази поетика на времето.
Режисьор: Николай Георгиев Хореография: Петя Йосифова Участват: Трупата на „Алма Алтер“
С подкрепата на: Катедра Испанистика, ФКНФ, Посолството наИспания в България и Института Сервантес