Човеците на Лорка

„Човеците на Лорка“ е един спектакъл за човека и неговото огледало. Огледало, в което се оглежда – той, човекът. Запознава се със себе си, опознава себе си, потъва и се дави, търсейки възможност за живеене в настоящето.

Режисьорът и Авторът, две кукли, влюбени една в друга, в битка –една срещу друга. За да спечелят единствения възможен трофей – публиката или да се отърват от нея.
Един спектакъл, живеещ в поезията на тялото и в картините на въображението.
Един спектакъл в непрестанно търсене… в търсене на щастливото детство… в търсене на човешкото време… в търсене на човешката участ…в търсене на вечността…
Стойността на мига не е в неговото невъзможно овековечаване, а във възможността да бъде изживян, за да се осъществим в него и така да го превърнем в свое време, да бъде той нашето човешко време. Различно от времето в природата. Лорка ни предлага именно тази поетика на времето.

Режисьор: Николай Георгиев 
Хореография: Петя Йосифова 
Участват: Трупата на „Алма Алтер“



С подкрепата на: Катедра Испанистика, ФКНФ, Посолството наИспания в България и Института Сервантес

Скоростта на мрака

Музикално кабаре по текстове на проф. Владимир Янев.

мисленето като форма на немислене…
цветовете, границите и художниците…
полъхът на старо-ново и изящество,
това са триста и петнайсет градуса назад,
ще изчислим изящните осанки,
ще поставим рамки от дърво на вятъра,
и орехите от кокос,
напуканите устни за мечтание,
останали не-себе си,
а просто тромпетисти в тишината,
ще се превърнем във изследователи
на празното, така прекрасно разделило ни
не-време,
не-пространство,
ще поемаме на час лъжичка-две лекарството-ваксина
и разочарование,
това сме ние, рицарите на очакването,
идваме с цветя, усмивки, взлом.
веднъж завинаги ще разберем
каква е…

Режисьор: Николай Георгиев

Участват: Валерия Димитрова, Георги Арсов и Марко Дженев. 

Едно, две, три…

За четвърта година ще гледам представлението „Краят на играта“ по текстове на Бекет в „Алма Алтер“ и да викажа честно, спектакълът ми е много по-интересен през погледа на актьорите.

Марко Дженев, винаги в центъра на събитията, докладва:

Ей, Гопе, спомняш ли си онзи път, в който решихме да „повдигнем“ малко представлението 15 минути преди началото. Така, де, аз реших. И вместо да започна да броя „едно, две, три…“, реших да започна, като броя в хора – „един човек, двама човека…“. Прецених да не казвам на Георгиев, защото мислех, че ще му хареса идеята. И тя не му хареса. Накрая, по време на разбора след спектакъла, той ни пита дали знаем къде е подът. Ние знаехме. Той каза, че сме се запътили по-ниско и от пода с тая наша психологическа бутафория.

Вдъхновена от успеха на актьорите в тази версия, потърсих доказателства и за успеха на спектакъла при предишния състав. Не останах разочарована, Марко отново докладва…

Преди няколко години, когато Ники участваше, имаше един случай. Представлението почти приключва, всичко е супер, не сме объркали нищо, публиката поема с интерес. Започва монологът на Ники, който седи на висок стол върху масата. И Ники, мотивиран от общия успех до този момент, набира с текста все по-ентусиазирано, прави множество мимики, тялото му се клатушка на стола, калкулира все повече енергия…и пада от стола. Зад завесата. Все едно тя го погълна. Не знам дали някой разбра, че не беше нарочно.

Е, Марко, едва ли някой не е разбрал, че не е било нарочно, но ти вярвай в каквото сърцето ти си пожелае. Не искам да ви подвеждам – „Краят на играта“ е една нова форма на театралната класика от миналия век. Форма, която толкова може да ви обърка, колкото и да ви накара да прогледнете въпреки мръсния въздух навън. Тази вечер, 19:30, Алма Алтер.

 Разходка в миналото с Марко Дженев и Натали Дакова. 

„Лимоненото момиче“ се завръща на сцената на „Алма Алтер“

Автор, Актриса, Блогър, Офелия, Лимоненото момиче, Първата  и последна любов на Бекет, Натали Дакова и нейната Бета.

Натали,как си? (този въпрос не го очакваше, сигурна съм…)

„Живея/и стихове пиша/(тъй както умея)“.

Този въпрос е онази златна среда, от която ние – хората – така умело се опитваме да избягаме. Хвърля те в дълбокото, ако му се отдадеш, но в повечето случаи няма кой да плува до теб. Вярно е, спасителните лодки си ги носим сами, но понякога е хубаво някой да ти посочи фара към брега. Може би затова не се питаме. Хващаш ме в онзи много кратък и много таен момент на цветя, цъфтящи отвътре, напук на снежинките навън. Добре съм.

„Лимоненото момиче“ или „Първата любов“? Булгаков или Бекет?

Маргарита Николаевна не е била щастлива нито за миг, а пък от виковете на  онази „Първа любов“ не можеш да се отървеш дори и след втората. Чрез първия възприемаш ситуацията в нейната художествена извисеност, вплетена с мотивите за вечността на понятията извън човешката раса. Вторият отваря вратата и ти поднася илюзии, но в един момент усещаш неговия абсурд до себе си и му вярваш докрай. Лимоненото момиче в този си нов живот съществува благодарение на първата любов. Лулу И Маргарита. Булгаков И Бекет.

Театърът или Киното?

Театърът е онова интимно вътрешно пространство на личната истина. Щом вече си омазал босите си пръсти с неговата сладост, не можеш да избягаш от вкуса му. А и не искаш. Обичам да ме боли на нашата си сцена, обичам хората на тази сцена. От киното имам още много да патя. Засега мачкам формите му като пластелин и търся коя е моята.

Женското или мъжкото начало? Сърце или дух?

Не мисля, че природата се ражда отделно от духа. Човекът се появява от духа на природата. Женското начало приемам като онази енергия на белите гълъби, на лястовиците, на всяко чисто платно, по което следва да рисуваме. Избирам си Душата.

В началото бе… ?  

В началото беше малка. Все още е малка, но по-често стига до слънцето.

…и накрая Тя?

Накрая ще каже, все още е само началото.

                                                         Едно интервю на Валерия Димитрова

Because we can

LIVE CONCERT 

Освен театрална трупа Алма Алтер си има и музикална банда – Скоростта на мрака, кръстена на едноимния хит от постановката Скоростта на мрака.

Бандата предлага един концерт на енергията, в който можете да чуете кавъри на любими български и световни хитове, авторска музика и музикални импровизации на случайно избрана тема.

Вокал и китара: Георги Арсов
Барабани: Борислав Георгиев
Бас китара: Георги Балтов
Клавири: Марио Йоцов

Що е отечество – въпросът, който уби Гео Милев

по Гео Милев

“Що е Отечество“ е спектакъл за конфликта между Егото на отделната личност и общество, което не иска да приеме другостта, истинската вътрешна идентичност на личността, която има свое автентично душевно пространство.
Това е спектакъл вик: “Аз не съм това, което знаете за мен.”
Спектакъл порив: „Вземи, отнеси ме през пламък и вихри гръмовни. Ела….“
Спектакъл – лозунг: „Долу Бог!“
Спектакъл заклинание: „Кръг подир кръг, девет кръга от мъка.“
Спектакъл смирение: „Ние вървим тихо през снега. Тихо с нашето дълбоко щастие. Вървим като по цветя.“

„Там, дето има усилие за стил, има стих“ – казва Гео Милев.
Спектакълът е поезия, синтез в мисълта и средствата. Тялото, езика на тялото – основно изразно средство. Тялото в неговото настояще в автентичния му покой, в който се ражда и умира нашата личност, нашия вътрешен човек, нашия богочовек…

„Фрагментът изразява цялото много по-добре, отколкото цялото изразява самото себе си.“

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “ За бащата и за братята“ посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, „Албена“ по Йордан Йовков.

Режисьор: Николай Георгиев
Хореограф: Петя Йосифова
С участието на: Трупата на Театър-лаборатория ‘’Алма Алтер’’

Лимоненото момиче

Моноспектакъл на Натали Дакова, режисьор – Николай Георгиев

В момичетата има нещо недовършено. Не, нямам предвид това, което прави момчетата момчета. Съжалявам, че не съм се родила момче. Щях да имам поне брат и така да компенсирам, че съм момиче. Адам и Ева са имали двама сина – Каин и Авел. Каин убива Авел. Ние, нямайки кого да убиваме, убиваме себе си. Няма да разберете това. Вие не сте изгонени от рая. Ние, момичетата, сме изгонени оттам. И най-лошото на това не е самото изгонване, а невъзможността да се върнем там. Не знаем къде е, какво е, не сме срещали нищо подобно. И затова се лутаме, момчетата живеят, а ние се лутаме. И не е важно дали живеят добре или зле. Просто живеят. Затова единственото, което искаме, е да се залепим за някой от тях, за да започнем да живеем и ние… И пак не е важно как. Просто да живеем.

Ромео и Жулиета

„Без сетива, няма чувства. Ако се смееш, когато другите се смеят и плачеш, когато другите плачат, тогава трябва да се приготвиш да умреш, когато те умират.“ – Уилям Шекспир 

За това отпуши сетивата си, освежи ума си и ела да се срещнеш вечната история за ЛЮБОВТА, в която шекспировите герои се отправят към дъното на своята душа и там се срещат със самите себе си. Що за смисъл може да има в това да живееш когато другите живеят ако не живееш с тях, посредством тях, вътре тях.

Режисьор: Николай Георгиев

Участват: Георги Арсов, Неда Таскова, Марко Дженев, Мирослав Филков, Евгени Панчовски, София Николова

За бащата. И за братята.

„За бащата. И за братята“ е спектакъл, посветен на живота и делото на братята Христо и Евлоги Георгиеви, част от Климентовите дни на Софийски унвиерситет „Св. КлиментОхридски“, по случай 130 годишнината от създаването на най-старото висше учебно заведение в България. 


Един спектакъл отвъд времето и пространството, в който заветът оставен от духовния баща на българската култура – Св. Климент Охридски, достига младите братя Евлоги и Христо Георгиеви и стъпка по стъпка, камък по-камък, ги води в тяхното себе-опознаване, познаване на другия и припознаване на Познанието и вярата като единствени добродетели, които ще водят българския народ към едно по-добро бъдеще. 

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов, „Що е отечество“ по Гео Милев, „Албена“ по Йордан Йовков.

Спектакълът се финансира от Министерство на културата и Фонд научни изследвания на Софийски университет„Св. Климент Охридски“. 

Бракове по любов

Промени начина, по който мислиш за любовта! 

Браковете на”@лма @лтер” се сключват единствено и само по любов. И затова нямаограничения – всеки има право да потвърди любовта си към своя любим човек,животно, идея, предмет. 

Ритуалът се провежда на 08 Декември от 10:00 до18:00 като ритуали има на всеки 15 минути, след коeто любовнобрачните получават и официалното сиДадайство

ЗАПИСВАНИЯТА СА ПРЕДВАРИТЕЛНИ ЗА ОПРЕДЕЛЕН ЧАС И МОГАТ ДА БЪДАТ НАПРАВЕНИ НА ТЕЛЕФОН: 0896195657, както и на място в Театър-лаборатория “Алма Алтер”.