Тя е част от всяка една от нас. Най-нежната, силна, издръжлива… и манипулирана част от нас. Любов под форма на концентрат.
Тя е тази, която ще те привлече със завладяващ смях, очи, пълни с радост, уютна топлина и толкова вътрешна обич, че не трябва да се вгледаш, за да разбереш, че тя просто блика от нея.
Това е нейната сила. Борбата за тази любов, която е толкова наивно жива в нея, че тя не може да се откаже от истинността й, колкото и болезнено да я изцеждат глупаците, които не могат да я оценят, но продължават да изискват от нея.
Тя поема ударите и се хвърля с всичка сила в битката за вътрешната си справедливост – изкривена от чистата детска наивност, която поддържа жива в себе си, за да не се разпаднат всички поддържащи я стени – тя няма да допусне да се превърне в злодей в този живот, колкото и да я бутат обстоятелствата.
Тя е жертвоприношение в името на любовта, която е отвъд мъжките мръсни ръце, които я пребиват, използват, обиждат и примамват отново всеки път, когато видят възможността отново да се възползват от доброто й сърце.
Цената на това е животът й, но нека това остави и ценност в нас, жените, които разбираме Антигона. Урокът на това да ценим себе си и да даваме любовта си само там, където тя ще бъде оценена, не изцедена.
Колкото и много да имаме да даваме, не всеки заслужава да получава.
Представлението е толкова красиво и болезнено за гледане, че плаках не само, когато го гледах, но и сега, когато го пиша.
Пожелавам Ви да няма нито една повече. Нито една пребита и убита Антигона.
Тази красота заслужава единствено да живее. В едно с любовта, не като жертва.
Неда Таскова
