Можем ли да помним без да пишем? И можем ли да запомним без да сме били? Чели ли сте за Бременските музиканти? Късно ли е някога за поглед към надеждата? Плашещ ли е хоризонтът?
Не можем да ви кажем точно, но можем да разкажем за котките, магаретата, кучетата и петлите, които едвам оцеляха на път към Бремен. И макар и да не сме били по черен път. Определено пътят беше каменист навън бе зима, и явно българинът е свикнал на повече сняг в сравнение с немски пилот на междуградски полети. Трупата на Алма Алтер беше разделена по пътя към Бременския Фестивал на три групи. Чуваше се спекула за тренинг, който цели да обостри инстинктите ни за оцеляване най-вече в предизвикателни аранжировки подбрани очевидно само по цвят шум и бодрост в ранните часове (особено) попари от характери събрани на редове от не особено широки седалки в самолет който в последствие се превърна във влак на коловоз за който шумна група (1), тича 20 минути след като бе уведомена от служителка на гише “оплаквания за отменени полети” че се крие зад ъгъла. За сметка на това объркана група (1), която бе хванала полет няколко часа по-късно, се оказа със същата съдба – по техни думи дори и по лоша (най вероятно орисана от Директор Петя Йосифова Хънкинс, която по конспиративни теории има стъклен бокал, през който вижда в бъдещето и ни подготвя с тренинг за него). Човек или цял живот се е готвил или изобщо не се е готвил…
Макар и неподготвени, след пристигането ни, веднага бяхме впрегнати в арогантна репетиция (иначе нормална но с арогантни погледи заради умората), която макар кратка и хаотична послужи поне за едно, да се оплачем едни на други и да започнем 6 дневния спор кой е пътувал най-зле. След акуратната вечеря решихме да пием по чаша вино тайно един от друг. Оказа се поради страх на всеки един от нас, че директор Петя Йосифова-Хънкинс (собственичка на Кирил) наднича чрез холограма от България през прозореца. Но за сметка на това в деня на представлението бяхме свежи като репички или поне това каза журито. Бяхме стегнати, разпуснати, нервни и спокойни, с други думи здравословно хаотични. Енергията се усещаше във въздуха. В социалните мрежи му казват аура. Ние му казваме готовност за случване. Така и стана – аура – енергийно случване. Хванахме публиката и не я пуснахме. Можехме да си го позволим. Знаехме защо го правим. Знаехме за кого го правим. Бяхме като палитра предварително подготвена с цветове рисуваща по шаблон извън очертанията. След като представянето ни приключи набързо сверихме мнения. Усещанията ни се припокриваха. Знаехме че се борим или за първо или за последно място. Бяхме си свършили работата. Следващите дни прекарахме в хипотези. Макар и награждаването да не беше важно за нас, предстоеше да чуем дали обратната връзка на журито щеше да бъде ценна. Оказа се така- режисурата на Николай Георгиев остана жива дори и след него. Негови думи и усещания звучаха през журито. Творците може и да си отиват. Но творбите им звучат дълго. Theatre more real than life. Резултата е на лице. Оказа се случването ни заедно макар трудностите, общата ни цел и това че се срещнахме ни се отплати. На летището в България бяхме посрещнати от викове, крясъци, овации прегръдки светкавици и прожектори. И всичко това кроено, готвено и организирано от Петя Йосифова Хънкинс (собственичка и на Методий). Благодарим за възможността, вярата, погледа към детайла. И истината.
Екипа и трупата на Алма Алтер
Проектът “Алма Алтер на Международния театрален фестивал Експеримент, Збоншин, Полша” се осъществи с финансовата подкрепа на Студентски съвет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.