fbpx

АЗ, ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Аз, Лейди Макбет – свят, който сънува страдание. Свят, изтъкан от най-финната дантела, тази на подсъзнанието, на инстинкта, на импулса. Красивото и жетокото вървят ръка за ръка, като дантелата до плътта. Всеки върви, върви нагоре, изкачва се по стълбата, за да стигне до трона, а там, горе на върха блести острието, с което ще бъде убит краля, поредния крал, поредния владетел, поредната камара кости. Боли до мозъка на костите, но това е “машината на властта”, както я определя великия шекспировед Ян Кот. 

Тронът – празен. По стълбата се катери следващия крал, следващата торба кости. 

По улиците и в  дворци  историята се повтаря.

Пиесата „Макбет“? Не!? Не вярвайте на лъжепророци и летливи историци и хроници, че това е трагедията на амбициите и страха. Това е много повече. Но и много по-малко. Това е истината за „Макбет“. За Жената „Макбет“, създала мъжа. Защото, за да разбереш истината за тази съдба – трябва да редуцираш историята до основната й движеща сила – смъртта. И нейният инструмент – убийството. Убийството е познание, както е познание  първият любовен акт. Остава само един въпрос. Един избор:

Ще съпреживееш ли убийството?

Ще бъдеш ли убиеца?

Ще седнеш ли на трона?

Ще се изправиш ли на сцената? 

Ще хванеш ли моята ръка?  

Нека спелтем пръсти заедно, нека заедно извършим това убийство. 

С ножа, който стои скрит в короната на кралската глава. 

Режисьори: Николай Георгиев и Петя Йосифова-Хънкинс.

Моноспектакъл  на Станимира Димова.

По мотиви на Уилиям Шекспир „Макбет“, текстове на Николай Георгиев и други автори.