fbpx

ТУЛИПОМАНИЯ

През XVII век в Холандия бушува “Тулипоманията” – лудостта, “бесът” по лалета. “Тулипомания” е спектакъл – бяс, лудост, любов, самота. “Тулипомания” е черно-бялото пространство, в което цъфти най-прекрасното лале – жълтото, с една червена ивица в чашката. “Тулипомания” ще увехне пред очите на зрителя, ще увехне в синьо, в единственото лале, което не съществува.

Пространството – графично, начупено, строшено; тялото – пластично, витално, понякога твърдо и болезнено. Тя – момичето в непрекъснат диалог с Боб – тъмничаря на килията й и мама – най-светлото начало на всичко. Там между светлото и тъмното, се е настанило черното и бялото, момичето танцува между светлините и сенките. Тя е светлина, тя е сянка. В стремежа си към префектното ивичесто лале, се ражда изкуството. Стремежът към перфектното, непосилното, недостижимото, е изкуство. Спектакълът е порив, полет към непознатото, към свободата. Колко свободна е тя в нейната килия 4 на 4 метра. “Тулипомания” е в стилистиката на танц-театъра; ще ви накара да се замислите, замечтаете, да си зададете въпроси. Той е за любопитния зрител, за гладната душа, за търсещия човек. Спектакълът е за “Човекът в търсене на смисъла”.

По новелата “Тулипомания” от 1995г. на Будил Малмстен.

Режисьор и хореограф: Петя Йосифова-Хънкинс

Моноспектакъл на Адриана Славова