fbpx

КОЛЕДА ИЛИ АКТьОРИ ИЗВЪН ТЕАТЪРА!

  • Вашият девиз?
  • Честност! -отговаря Щастливецът.

Но Коледния девиз си е друго нещо. Това е малко обещанийце, което си даваш след последното представление преди ваканцията, затваряйки вратата на театъра, който оставяш в тишина, докато не се върнеш. И се надяваш след тази Коледа да се върнеш мъничко по- добър или мъничко по- различен поне.

Ето и какво се случва с част от актьорите отвъд театъра тази Коледа:

Пет: Девизът на тази Коледа е: Мир и тишина.

Кротко, кротко, кротко с книга в ръка – Вода за цветята, чист въздух, един неуспешен кекс, старите хора казват, че няма ситуация в която да прекалиш с ябълките, но не и ако пратиш кекс, става клисав както всичко с което прекаляваме. Не обичам рецептите, готовите формули за успех клишетата, за това нещата при мен винаги са уникални, не винаги успешни, но какво пък ако в тях разпознаваме себе си, захар, ядки и много любов, пък и клисавото ми се услажда. Боровите иглички се забождат право в душата, слънцето е златно, гората – кехлибар.

Имам всичко, което искам и някой, който никога няма да имам, топлят ме меките мисли за него и зелената му качулка. Едно единствено цвете е цъфнало в гората и на него му е хубаво, както и на мен. Варя кола с лукчета, за тези които кашлят, помага им, погалвам с мисъл тези които страдат, дано им помогне. Харесвам се все повече, въпреки, че не съм същата като преди. Мирно, мирно, мирно, смирена Коледа!

Вал: Девизът ми за тази Коледа е “Да превърнем делниците в празници”.

И не, нямам предвид уморителното ядене и пиене, нито подаръците. А времето, което отделяме на близките си и светлината в душите, която ни кара да вършим добри дела. Нека не забравяме, че хората, с които прекарваме празниците си, за хората които обичаме и, че нито ние, нито те, ще сме вечно на този свят. Моята Коледа посрещнахме в София – аз, Алма, мама и татко, Господина и кучето Кали. Нямаше сняг, но затова пък и имаше много слънце, филии със сладко от горски ягоди, каране на кънки, весели игри и специално за мама – бира от 11 сутринта. Нека си прощаваме, един на друг, както и на самите себе си, за да живеем в хармония и мир.

Мишо: Девизът ми тази Коледа е сбъдвай себе си! 

Традициите са, за да ни стоплят в сърцето и в душата. Тази Коледа си давам по ясно равносметка за мен, за близките ми. 

Уюта го намирам в природата, комуникацията с приятели, и топлия чай. 

За трапезата се опитах да допринесат с крем супа от тиква, но не я докарах до края. За следващата година ще пробвам да докарвам нещата до края, но нищо на всяка цена.

Ади: Девизът ми е една топла Коледа изпълнена с палачинки, сиртаки, рисуване и море.

Моята Коледа е 20 градусова. Гръцка. Докато си рисувам лалета и си уча новите текстове за “Полет” , чиято премиера е през януари, мисля как ще чакам отново. В очакване съм на снега. Простичките неща в живота.

Едно лале отвън може да бъде ярко червено, а вътрешността му да е сложна, цветна, петниста. Отвъд усмивките навън е време и да погледнем навътре в себе си.

Мариела: Девизът ми тази Коледа е – “Приближи се”.

Към себе си, към хората около себе си. Когато махнеш шума на столицата и го замениш с вятъра по кея и сутрешния Дунав, можеш да чуеш много неща. Бавно, медитативно приготвяш чаша кафе, но първо за близък, после за себе си. Сядаш пред пианото и не се чувстваш длъжен да свириш. Едно безвремие, в което няма нищо задължително. Няма планове и ангажименти. Събуждаш се когато тялото ти реши. Изпълваш се с пространство за мисли, които до сега само са се блъскали в хаос. Не знаеш колко е часа и кой ден е. Наваксваш пропуснати шедьоври на съврменното кино и литература. Виждаш се със стар приятел от чужбина, на същата детска площадка като преди. Прощаваш си за бързането, което ти е ожулило коленете.

Гопе, Любо, Миро и Камен: Коледа е 24 часа маратон на бордови игри!

За съжаление не успяхме да измъкнем повече информация, поради заетостта на участниците в маратона и желанието им да бъдат обвити в мистерия.

Николай Георгиев, Господина: Няма да Ви поздравя с баналното “Честита Коледа”!

Защото Коледа е празник, който подобно на Прошка, изисква един вътрешен мир, едно докосване дълбоко в кодовата система на личността. 

Затова “Честита Коледа!”, ще Ви кажа когато се видим на живо. 

Очакваме Ви през януари в Театъра!!!