Момичето Валерия, Жената Валерия, Майката Валерия – те всички ли са актриси?
Големи актриси. Понякога съм непоносима за самата себе си. Тук идва мястото на сцената. Тя е отдушник за драмата на ежедневието. Помага ми да осъзнавам и да приемам с усмивка абсурда на битието. Защото всички неконтролирани емоции получават своята естетическа форма в представленията. И момичето, в своето любопитство към света, и жената, в страстта си, и майката, в грижата си, и трите са обсесивни. Всичко е на всяка цена. “Не” е трудно приетият отговор. Но театърът учи на съзнателно поведение, съзнателни реакция, наблюдение и действие в актуалната ситуация – тук и сега. Неминуемо загърбваш очакванията. И се смиряваш.
Към коя нова роля имаш апетит? А какво ти се режисира?
Апетитът, свързвам с хедонизма, консумацията, и едно по-тясно разбиране за актьорската\режисьорската професия и театъра въобще. Не, аз нямам апетит за “изява” на сцената или извън нея, но определено имам дълбок интерес към изследването на Аз-а през театъра, пара-театъра, психодрамата и физикъл театъра. В този смисъл всяка една възможност за задълбочен процес, отместване на границите, вглеждане в себе си и в процесите на обществото и природата ме привлича.
Какво правиш, за да не позволиш географските граници да те отдалечат от твоя театър?
Моят театър живее вътре в мен. Моят Аз е в мен и ми дава дом във всяка географска ширина. Често наричат Алма Алтер секта, аз обичам да го наричам религия, защото във вътрешното пространство на Алма Алтер аз разсъждавам върху живота, смъртта, любовта, войната, и не съм сама, с мен разсъждават и останалите членове на трупата, заедно създаваме едно пространство, в което важен е индивидът, но и колективът. Пространство на разбиране и живеене, отвъд жестокостта на външния свят. Да, това пространство има своята физична величина на бул Цар Освободител 15, но то има и своята духовна величина, която е част от вътрешния ми свят. Моята вътрешна църква. Знам, звучи архаично и налудничаво, но за един емоционален, духовен или чувствителен човек, това пространство е оазис на фона на комерсиалния външен свят, воден от материалния и властовия интерес.
Как режисираш ежедневието си?
В ежедневието си съчетавам спартанското и хедонисткото начало. Много съм организирана, затова приоритизирам първо административната, т.е. най- нежеланата работа, която трябва да се свърши навреме, после творческата работа, репетициите, които заземяват духа и го свързват с ежедневието и битието, не само с небитието. Идва ред на спорта и грижата за физическото тяло, и разбира се порокът, социалният живот, удоволствието, които да запазят хармонията между желанието, либидото, първичното и духа, душата, възвишеното.
Какво те задвижва напоследък?
Животът винаги е бил моята основна задвижваща сила. Не само напоследък. Искам да се чувствам жива. Това има различни измерения, отвъд краткосрочните решения покачващи адреналина. По-скоро една хронична философска любов към живеенето, която може да се осъществи и в съзерцание, не само в движение.
Какви навици трябва да има една съвременна актриса?
Много е трудно за един съвременен млад човек да се задълбочи и да се концентрира в работния процес, в репетиционния процес. За щастие аз съм от друго поколение, вече не съм млада. За мен чуждицата Procrastination си остава непреведима на български език. Но винаги когато работя с млади, 18-28 годишни актьори, се опитвам да им разкрия предимствата на задълбочения репетиционен процес. И много от тях поддават. Въпреки социалните мрежи, въпреки Тик Ток, въпреки AI.
Коя е по- добрата актриса – аскетката или хедонистката?
Те не могат да живеят една без друга. Всяка отвъд другата би била посредствена и непълноценна като актриса.
Ти си казвала неведнъж, че “всеки, който бачка е добър актьор/актриса”. В труда и упорството ли е тайната на професията и в какво се състои “бачкането в театъра”?
Ученето на чужди езици, актьорството, журналистиката, писането, музикалният инструмент, а предполагам и програмирането, адвокатската професия, спортът, медицината, дори инфлуенсърството, имат една едничка формула за успех, в която времето, което й посвещаваш е правопропорционално на качествата, които придобиваш, респективно на успеха, който постигаш. За мен едни 6-8 часа посвещение е абсолютно необходимо за да се чувстваш пълноценно на сцената.
Твоята книга е плът от плътта на твоя театър, какво ново да очакваме от теб в литературен план?
Доста време мина, откакто публикувах “Представлението”. Сега тази книга е част от едно мое минало аз. В последните няколко години съм се посветила на краткия разказ и надявам се в близката една година на бял свят ще се появи сборникът от разкази “Осиновяване”. Два от тях можете да прочетете в блога – “Парадокс на добрите намерения”, това са “Мерата” и “Кървенето”
Влюбена ли си?
Да, влюбена съм, от много време имам човек до себе си, който вади на повърхността най-доброто от мен и съм благодарна на провидението, съдбата или на нас двамата, че се огледахме един в друг. Съвременният човек сякаш много бързо се насища на плътското общуване и неглижира духовното, а в последствие се чувства изгубен и самотен. И макар да съм много либерална във възгледите си за живота и секса, съм щастлива да бъда консервативна в разбирането си за връзките и любовта и в това, че възгледите ми са споделени.
Едно интервю на Мариела Марс. Снимки: Пламен Момчилов.