Може ли човек да познава друг човек?
Това е един от въпросите, които този спектакъл ще Ви постави.
Отговорът и на героинята и твоят – като на зрител, ще бъде един и същ.
Защо? Защото.
Всеки човек, преди да отговори на този въпрос, трябва да отговори на другия най-основен въпрос:
Познаваме ли себе си?
Познаваме ли своята вътрешна идентичност, своя “Аз”?
Не в релациите на Аз и Другите.
Те са по-скоро в областта на интелекта. В случая с възникването на абсурдната ситуация, пред нас се появява лиричният Аз, не този – интелектуалният. Той е особено интимен, той е особено различен, той е личностен, той е само твой и на никой друг.
Как тогава да излезем живи и здрави от този абсурд?
Ако познаваме – ще можем да решаваме как да постъпваме или как да искаме да постъпят с нас.
Ако не познаваме – тогава мълчим. Жестоко мълчим.
Не употребяваме нито “да”, нито “не”. Не сме уверени, не сме сигурни. Но таим в себе си едно жестоко не, което ще изскочи в най- неподходящия момент и ще превърне ситуацията в абсурдна.
Жестоко нещо е абсурдът.
Още по-жесток е Театърът на абсурда. Защото в него освен да се случват, нещата трябва и да се мотивират. Да имат своята действена страна. Да водят от едното към другото и от другото към още по-другото. Непрекъснато да даваме на зрителя да разбере, че най- големия абсурд е липсата на абсурд. Че реалното не може да замести в живота ни наличието на абсурда. Защото реалното ще престане да съществува. И тогава, едва тогава ще разберем силата на абсурда, за който обикновено не сме подготвени.
Автор и режисьор: Николай Георгиев
Moноспектакъл на Мариела Димитрова
