Ади в света на Бекет
В театър-лаборатория “Алма Алтер” дипломирането е сакрално преживяване – духовно пътуване и израстване, близко по своята същност до древните племенни обичаи, чрез които младежите и девойките са навлизали в света на възрастния, в света на другия.
Дипломирането не е за всеки! То е за смелите, търсещите, онези, които се страхуват, но не позволяват страхът им да застане между Аз-а сега и онзи Аз, който ще приеме дипломната книжка от своя ръководител. Защото моста между двете е ронлив и само този, който е готов да се изправи срещу лимитите на своето тяло и ум и ги превъзмогне стига до края.
Затова и тук в “Алма Алтер” дипломирането е истински празник!
Истински празник на любовта към театъра и случването тук и сега.
И тази година ще празнуваме цели два пъти, с нашите любими актриси!
Кои са те? Какво е за тях Алма Алтер? Какво да очакваме от тях по време на дипломирането им?
Четете в следващите ни статии, посветени на всяка от тях!
Всички познаваме Адриана, или както й казваме – Ади.
Тя работи върху “Театрален фрагмент 2” от “Катастрофата”
на Самюъл Бекет. И това не ни изненадва!
Ади винаги е била от смелите, непоколебими, които никога не се примиряват с лесното.
С каквото и да се захване се старае да дава цялото си внимание, желание и енергия, накратко – дава всичко от себе си!
Попитахме Ади какво научи в Авторския театър и как това й помогна да изгради връзка между нея и темата, с която работи?
Ади: В Авторския театър научих какво значи да си част от едно цяло,
от нещо по-голямо от теб, да виждам изкуството в себе си, не себе си в изкуството.
Връзката между мен и дипломния ми спектакъл е опита да направя “СпектакъЛ”,
нещо което не съм постигнала до момента, не съм разбирала. (смее се)
Освен това да вляза в този свят на Бекет и да разбера един милиметър
от всичките километри негови мисли, които е влагал в пиесите си
и да разбера, да осмисля поне една дума от текстовете му.
Кое е най-ценното за теб от материала, с който работиш?
Ади: Богатството на материала, с който работя, е в тишината му, всяка (пауза) ти нашепва сякаш нищо и в същото време всичко.
На последната репетиция открих, че едновременно всяка отделна дума има няколко различни прочита и смисъл, и в същото време не означават нищо повече от това да ти кажат коя дата е днес.
Една от най-силните фрази за мен в текста е “Значи раздел “Споделено”…съвсем скромен раздел. Болезнено чувствителен…”
А има ли болка в процеса на работа? Има ли нещо конкретно, което би искала публиката да научи?
Ади: .. Най-боли в текста, това че не мога да познавам истински никого, колкото и истории да чуя, колкото и дълго време да прекарам с дадения човек, в колкото и ситуации да го видя, не е възможно да го опозная толкова дълбоко, колкото да стигна до самото дъно на неговите инстинкти, желания и мисли.
.. Не искам нищо да разбират другите през моя дипломен спектакъл, искам само да се питат:
Защо ни е нужно да познаваме хората около нас,
защо не можем да знаем човек, а само да го познаваме?
Какво означава да познаваш някого?
Защо действията говорят повече от думите?
Нима не можем да лъжем с действия?
Как публиката ще разчете това твое послание?
Ади: Ключът към материала е разчитането на текста през сценичното поведение на актьорите. Намиране на алиенацията, даване на отговор каква е ситуацията на актьорите в света на Бекет.
Използване на мълчанието и паузата като основополагащи за постановката, както и тишината като метафора за смърт и безвремие.
Какво е Алма Алтер за теб?
Ади: Алма Алтер е като водата за нас, актьорите,
без която просто ще сме едни мъртви тела със сухи крайници.
Няма толкова силно усещане като това да изтръпнеш от кипящата в теб енергия. Енергията на живия театър.