fbpx

Дипломирането не е за всеки!

Мария във вихрушка от светове

Дипломантки 2021 г.

В театър-лаборатория “Алма Алтер” дипломирането е сакрално преживяване – духовно пътуване и израстване, близко по своята същност до древните племенни обичаи, чрез които младежите и девойките са навлизали в света на възрастния, в света на другия. 

Дипломирането не е за всеки!
То е за смелите, търсещите, онези, които се страхуват, но не позволяват страхът им да застане между Аз-а сега и онзи Аз, който ще приеме дипломната книжка от своя ръководител. Защото моста между двете е ронлив и само този, който е готов да се изправи срещу лимитите на своето тяло и ум и ги превъзмогне стига до края. 

Затова и тук в “Алма Алтер” дипломирането е истински празник! 
Истински празник на любовта към театъра и случването тук и сега. 
И тази година ще празнуваме цели два пъти, с нашите любими актриси!

Кои са те? Какво е за тях Алма Алтер? Какво да очакваме от тях по време на дипломирането им?  Четете в следващите ни статии, посветени на всяка от тях!

Започваме с Мария! Мария за нас е от онези хора, които крият всестранни възможности във всеки джоб. Мария пее, Мария танцува, Мария може и да свири, а повече от всичко Мария може да се отдава, с цялото си сърце да се отдава на театъра, на мюзикъла, на публиката, да бъде тук и сега! 
Нежна, игрива, устремена и силна, и ние като вас тръпнем в очакване какво е подготвила за дипломирането й. А до тогава нека видим какво отговори Мария на нашите въпроси:

Ако можеш да използваш само две думи, с които да се опишеш, кои ще бъдат те?
Това може би е най-трудния въпрос от всички. Нямам идея как мога да избера две думи за себе си, та аз самата още не знам и една, с която мога да се опиша. Още се търся. Всъщност в дипломния си спектакъл съм изляла всички думи за мен, които мога да кажа. 

Какво научи в Авторския театър?
Списъкът с неща, които научих в Авторски театър са безброй, но може би най-важното е, че трябва да можеш да скачаш с главата напред в нови начинания, нещо, което ми е много трудно по принцип. 

Разбрахме, че работиш по “Iron-Man не е маргаритки”, какво те накара да избереш точно това?
Работя по “Iron-Man не е маргаритки”, за да помогна на себе си и всички останали, които ще са свидетели на спектакъла, да навлязат в бурята от чувства, мисли и притеснения, бушуваща в главата на всеки с генералното тревожно разтройство.

Това е много предизвикателна и сериозна тема. Как се свързваш с този материал?
Това, което свързва мен и дипломния ми спектакъл е самата тема – генералното тревожно разтройство. Много от близките ми не знаеха какво е това и продължават да не вярват на бърканицата, която то създава в мен. И знам, че не съм единствена.

Избрала съм да работя с хора, които като мен страдат от генералното тревожно разтройство и имат опит с тази буря на мозъка. Интересното е, че въпреки текстовете са писани от множество различни глави, е почти неразличимо поради факта, че въпреки всички различия помежду ни, в крайна сметка ние чувстваме едно и също нещо и се борим с него ежедневно. Разбира се, освен написания от нас текст съм добавила и части от поезията на Джордж Байрон, която смятам, че много адекватно отразява случващото се отвътре.

Има ли болка в текста ти? Коя за теб е най-силната фраза в него?
Боли истината и искреността му. Това да осъзнаеш случващото се и да знаеш, че няма как да го спреш. Това са болки преживяни и живеещи вътре в нас. Надявам се достойно да ги пресъздам. Благодаря на всички приятели, които ми предоставиха своите мисли, за да ги изсипя заедно с моята бърканица на сцената.

Сънят е само това. Сън. Разпад на мисли. Бърканица от желания и нежелания, страх, срам. Нямаш контрол върху съня.”

Какво откри за себе си на последната репетиция?
Открих, че изобщо не съм готова, хахах. Имам още много работа за вършене. И винаги ще има, дори след като си мисля, че всичко е построено. На теория всичко е готово, но на практика… това вече е друг въпрос.

Какво искаш да разберат другите през твоя дипломен спектакъл?
Иска ми се присъстващите на спектакъла да разберат какво означава да живееш с постоянната тревожност, гласът който постоянно ти нашепва, че не си достатъчен, че не можеш да направиш това или да кажеш онова и накрая просто оставаш безмълвен. 

Кой е ключът към материала?
Ключът към материала е темпоритъмът, с който водя спектакъла. Съответствието между думи и движение в един забързан ход с кратката и рядка глътка въздух, защото чувствата се усещат в цялата ни същност, с всички сетива. 

Какво е Алма Алтер за теб?
Алма Алтер е място където покоряваш страхове и намираш себе си отвъд тях.