Поставя го отново режисьорът Николай Георгиев с Петя Йосифова- Хънкинс и Георги Арсов.
Една неугасваща любов, разкъсана от войната и времето – тя – в Лондон, той – в Полша.
Внезапно тя посещава родината си. Възможно ли е почти угасналия огън да се разгори отново?
Оказва се, че да – тежко, с много незараснали и много нови рани, с нова вяра и нова любов.
И с мъдростта на човешкото познание:
“Крайно необходимо е да обичаш мъжа, с когото живееш, а не мъжа, за когото мечтаеш.
Защото мъжът, за когото мечтаеш не е и не може да бъде мъжът, с когото живееш.
Но мъжът с когото живееш може и трябва да бъде човекът, когото обичаш.”
Ритъм, музика, светлина. Самота и в нея щурчета, щурчета с цигулки…
Сценарий и постановка – Николай Георгиев.
Превод на текста на песните – Антоанета Попова.
Композитор – Румен Бальозов.
Съпровод на пиано на живо: Марио Йоцов
Случват: Петя Йосифова – Хънкинс, Валерия Димитрова и Георги Арсов
Със съдействието на Полски Институт, София