Една снимка.
Един автор.
Един режисьор.
И две актриси.
Ей така, по пътя пред една стара и престара къща минавали две куртизанки. Пред къщата на пейката седял отрудения от изкуство режисьор. В стените на къщата се вселили отдава починалият автор. А от птичи поглед сцената наблюдавала една гълъбица.
– Кои сте вие? – попитал ги режисьора.
– Красавици – отговорили те.
– А…. а… – казал режисьора – а като престанете да бъдете красавици?
– Куризанки – отговорили те в един глас и едната от тях оправила разтеклото се по края на устаната червило, а другата си дръпнала надупчения чорапогащник.
– В едно нормално общество не може да има такива неща.
– Може – рекли те – няма нормални общества. Обществата са ненормални.
И леко разтвори крачетата си, червилото на едната се стопило и обагрило дупките на чорапогащника на другата.
– Защо? – попитал режисьорът.
– Защото и ние сме ненормални.
Те разтворили още малко крачетата си и плъзнали към него. Той пък побързал да изпълзи в къщата, като охлюв в черупката си. Авторът, който се бил вселил в стените на къщата кихнал и комина на къщата паднал. Двете кртизанки си продължили по пътя и след тях останал само гроздов сок и семки, семки, семки, семки, гроздов сок и семки. Гълъбицата запечатала това в зеницата на окото си и отлетяла. По пътя заплакала и доакто падала сълзата й се превърнала във фотография. Ето я, намерих я да плува в река Ерма.
Автора на снимката – незнайна гълъбица.
Автора на автора – Михаил Булгаков.
Автора на режисьора – Николай Георгиев.
Автора на двете куртизанки – Валерия и Вия Пролетни.
Автор на текста – Петя Йосифова
Лятна резиденция в с. Забел, Трънско
Проектът е подкрепен от Национален Фонд Култура.
Дейв, благодаря за гълъбицата!