Рождеството и прошката в разгара на пандемията и в навечерието на Коледа

 Коледа – най-чаканото време от годината. Време за почивка, за събиране със семейството и близките, за канелени бисквитки, за едно неописуемо блаженство. Покрай коледните празници хората сякаш биват заразявани с  чувство на приповдигнатост и веселие. Добротата се разпръсква във въздуха и можеш да срещнеш много повече усмихнати хора на улицата, отколкото през останалото време от годината. Само минавайки покрай сгради, чиито прозорци са осветени с цветни коледни лампички душата ми се пълни с топлина, въпреки минусовите температури.   

           Моята любима част от приготовленията за Коледа са подаръците. Обичам и да ги получавам, разбира се, но ми доставя по-голямо удоволствие, когато човекът, чийто подарък съм избрала, разопакова цветната кутия и когато мога да видя напиращото вълнение в очите му. Толкова е зареждащо!

      Коледа е и времето, през което хората започват да се замислят за своето бъдеще, заради наближаващата нова година. Всеки иска тя да е по- добра, изпълнена с много успехи, забавления и приключения. Затова, а и заради насъбралите се коледни емоции, лично аз всяка година си прощавам за допуснатите грешки и за нещата, които съм искала да постигна, но не съм успяла и давам обещание към себе си за едно себеизграждане и самоусъвършенстване през предстоящата година. Никой не знае какво ще се случи, но дори една година като 2020 не може да попречи на човека всеки ден да се бори за това да бъде най-добрата версия на себе си.

      Странни времена настанаха, така е. Въпреки това, по моите наблюдения, Коледа няма да е по различна от друг път. Няма да е по-скромно отбелязана или пренебрежително отпразнувана просто, защото трябва да се отпразнува. Не! И това е така, защото Коледа не е до скъпите подаръци, претрупаните трапези и до грандиозните тържества. Коледа е нещо много повече, нещо много по- силно. Тя е онова нещо в сърцата ни, което ни прави по- красиви хора и независимо от обстоятелствата, ние винаги ще я носим в душите си!

Автор: Владислава Попова