Рождеството и прошката в разгара на пандемията и в навечерието на Коледа

Винаги чакам това време на годината с нетърпение. От грамофона в семейния музикален магазин почват да се разнасят празнични песни, новите романтични коледни книги се появяват в книжарниците и Нетфликс ни залива с поне пет нови филма с коледна тематика. Сигурна съм, че вече мога да предскажа за какво става въпрос, без да съм ги чела/гледала и ще позная 87% от тях… това, разбира се, не ми пречи да продължа да им се радвам. 

За мен Коледа е сезонът на любовта, повече от което и да е друго време на годината. Може би това се влияе от факта, че ежегодно на Бъдни вечер гледаме Наистина Любов; може и да е, защото съм безнадежден романтик… We will never know. Но, като казвам „сезонът на любовта“, нямам предвид само романтична любов. Говоря за всеки вид любов на Земята (много са и си ги знаете) и най-вече за силата на любовта, смирението и прошката. Изисква се изключителна смелост да простиш, да преглътнеш гордостта си и още по-голяма, за да се престрашиш, да признаеш грешките си и да поискаш прошка. И какво по-добро време от деня, в който Спасителят ни се е родил, за да опрости нашите грехове.

Още от самото начало, когато Мъдреците, следвайки ярката Витлеемска звезда и овчарите, подканени от Ангела Господен, отиват да посрешнат Младенца, това чудотворно събитие събира и сближава хората, за да се радват заедно на надеждата за спасение. Това е любимият празник на моето семейство. Помня как миналата година споделих на родата, че съм наясно с факта, че те са Дядо Коледа (забележете, аз съм на 16) и всички бяха изключително изненадани (не знам дали не трябва да се обидя от това). Нека изясня нещо обаче – знам само, че те са материалната част от цялата система. Ще продължа да пиша писма на Дядо Коледа, в които от много години вече спрях да искам нещо конкретно, а просто ги ползвах като отдушник, разказвайки за… ами всичко. Може би този път ще се обърна към него със „Св. Николай Чудотворец“. Тъй известното Коледно чудо… Дали е мит или не, не зная. Никога досега не съм си пожелавала чудо, защото смятах, че нямам какво да поискам. Но тази година, както на Великден не успяхме да се съберем като семейство, така и за Рождество вероятно няма да можем – баба и дядо ги е страх и мен ме е страх за тях, затова няма да се оплаквам (много). Традициите няма да са същите, но съм сигурна, че с луди родители като моите ще измислим нещо ново, поне така казват те. Хващам се на бас, че пак ще гледаме Наистина Любов. 

Може би, ако всеки помоли за прошка, в каквото и да вярва, и си пожелае всичко да се върне по старому,  все някой ще ни чуе. Защото все пак е Коледа, нали? Време за любов, надежда, спасение, прошка и най-вече – чудеса. И който иска, може и да си пее Let it Snow, за една бяла и вълшебна Коледа :)) Весели празници и щастливи моменти <3

П.П.: Mалък поздрав с много подходяща, според мен, песен за нашата кофти ситуация тази Коледа.

Автор на текста: Maria Ganchez

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *