Рождеството и прошката в разгара на пандемия и в навечерието на Коледа

Коледа се променя всяка година заедно с мен. Вървим хванати за ръце с нея като две приятелки и растем заедно. Докато пиша тези редове проследявам мислено хронологията на моите Коледи. Пред очите ми излиза стара снимка на усмихнато момиченце, с панделки в плитките, което белобрадият старец е гушнал в ръце. Момиченцето размахва гордо подаръка си. Това момиченце бях аз. Тогава Коледа беше в детската градина. Писахме писма, пеехме песнички и аз тогава нищо не разбирах, но усещах в душата си нещо толкова магично, блестящо като гирлянди, цветно, шумно, весело. Прехвърлям лентата напред, минавайки хаотично през всички следващи Коледи… И ето ме на прага на тази Коледа. Някак различна е тази Коледа, нещо особено витае из въздуха, пък и аз вече не съм същата. През детските очички наднича вече силуета на една чувствена ,смела жена. Не смея още да вляза, нито тя смее да ме покани.

Станали сме и двете по-търпеливи, въпреки че не е много присъщо за нас. Нейният подарък за мен е тази последна седмица от годината. Дарява ми време да си помисля, да си благодаря, да си простя, а след това и на останалите. Първо на себе си. „Хубавото, казва баба, започва отвътре – навън”. А аз на моята Коледа ще и подаря една Равносметка. Без този дар не може да премина през нейните порти, не бих могла да продължа. Именно тази Равносметка ни боли всички. Мерим на везните Преживяното и Непреживяното да видим кое ни тежи повече… В самия край на тази година съм благодарна. За най-простичките неща, за дори баналните. Благодаря за погледите на близките ми, пълни с живот, за белия хляб на трапезата ни, за раните, които сама си излекувах и сега дори се усмихвам на някой и друг белег. Не искам подаръци , искам само да си подпаля останките от лошотията, отломките от болките, от грешките и да гледам дима им как се извива към небето и политам заедно с него, лека като перце, чиста. Да пусна излишната тежест да падне, да се извися високо над миналогодишното себе си. Преродена. И да се градя наново и наново и наново… Чакам те Коледа …След само няколко часа още…

Автор: Мариела Марс