За Коледата на другите и прошката към себе си

Като малка винаги чаках с притаен дъх идващите Коледни празници. Краят на годината! Времето, когато всички се събираме около масата, но този път не толкова заради храната, колкото да бъдем заедно, да си спомним отминали моменти, да си обещаем предстоящи такива.
Години по- късно,  значително пораснала вече не чакам с притаен дъх, а по- скоро с една тъга и наслоени разбирания за човешката същност на зимните празници.

А зимните празници винаги са имали много силно значение за човечеството още преди коледното дърво и Рождество Христово. Това е било времето на равносметка, на легенди, на поверия, на преплитане между духовните пътища и житейските уроци. Време за рефлексия, време да се съберем всички около огнището и да благодарим за реколтата, да благодарим, че сме заедно, да благодарим че сме още тук и продължаваме към новото.

Сега съм някъде между онези, които не украсяват коледната елха, заради изгубения смисъл и символ. И онези, които си обещават нещо сами на себе си на връх Коледа с надеждата за по- добро. 

И вместо да ви разказвам за себе си, искам да ви разкажа за едни други хора, чиято Коледа не е като вашата. За едни тийнейджъри, които никога не са имали възможността да украсяват елхата в хола заедно със своите братя и сестри, защото в много много ранна възраст са били разделени. За едни тийнейджъри, които не познават майките си и съответно никой не им е показал как се завиват лозови сърми. За едни тийнейджъри, чийто родови корени са отвъд пределите на нашата страна. За едни тийнейджъри, които не познават бащите си и не знаят как се чупи питката на Бъдни вечер, кой залък за кого се нарича. За едни тийнейджъри, които с всеки изминал ден, отброяващ приближаващите се светли семейни празници, нещо гасне в погледите им и стават все по- мрачни, все по- затворени. 

Защото Бъдни вечер и Коледа са светли празници, само ако имаш семейство. Ако нямаш и Държавата те отглежда в услуга с 24часов персонал, то за теб няма нищо свято, нищо ценно в семейният празник. Той се превръща в горчив залък, който стиска гърлото ти, защото си различен от другите, защото някой е направил избори за твоя живот без да те е попитал ти какво искаш, а и да те е попитал, някак си решенията на възрастните винаги са пред тези на децата/тийнейджърите.

Като човек работил доста години в социални услуги мога да ви кажа, че няма нищо по- болезнено от семейните празници. Няма нищо по- страшно от това да посрещнеш най- светлите празници от годината с други отхвърлени като теб и едни такива възрастни, които са там на заплата. 

И каквото и да правят възрастните, колкото и дарители да си разчистят килерите и портмонетата от подаръци, остава една празнина, която не може да бъде запълнена – празнината на липсващото семейство.

И тази Коледа ще е от онези. Ще направим график за пазаруване и готвене, ще разпределим манджите, ще подредим масата, ще къкрят тиганите, печката ще е червена от готвене, ще си пожелаем неща от сърце, ще хапнем, ще си подарим подаръци и после ще се сбогувам с тийнейджърите, защото смяната ми е приключила и ще се прибера при моето семейство. Преди това ще направя една дълга разходка за да изпразня главата си. Дълга разходка покрай витрините с коледни пуловери и играчки, покрай прозорците със светещи лампи и весела глъч, покрай забързаните семейства излезли за последни покупки. Дълга разходка в търсене на Коледния дух и магия. В търсене на семейното и неговия смисъл. 

Прощавам си, че не мога да бъда, това от което имат нужда. 

Прощавам си, че е имало моменти, в които не съм оценявала моето семейство. 

Прощавам ни, че сме хора и съвсем по човешки сме такива.

Не забравяйте, че всичко е преходно, каквото и да ви ядосва и разочарова в момента, то ще отмине. Затова не позволявайте ядът ви да прокопае дупка, от която не можете да изплувате. 

Прощавайте си и ценете семействата си – и биологичното, и онова другото семейство, с което ви свързва обща съдба, мироглед, страст. 

Автор: Мадлен Зашева