Вече за никого не е изненада, че светът се обърна с главата надолу. И докато е почти невъзможно да се срещаме с публиката, да играем пред тях, то се оказа, че изолацията дава възможност на моята скрита страст да излезе на преден план. Настолните игри.
Всичко започна преди около 6 години, когато мои приятели ме повикаха да играя заедно с тях: ”Игра на тронове”. Първите няколко пъти нищо не разбрах, само местих разни фигурки по едно огромно поле, но след третия път нещата рязко смениха посоката. Не можех да повярвам, че съществува нещо друго освен Монополи и Диксит, че има настолна игра, в която има политика, мисъл, интеракция. От всичко това и по-много. Не подозирах също така, че 7 години по-късно апартаментът до Румънското посолство ще прилича по-скоро на клуб за игри, отколкото на място за живеене.
И понеже много познати ме питат кои са ти любимите, какво да си вземем, реших да направя един списък на моите топ 10, които смятам, че биха се харесали на всеки.
10. Letters from Whitechapel – Няма как да не включа в списъка тази игра, било то и на последното място. Игра с много прости правила и откровено труден геймплей. Един играч поема ролята на Джак Изкормвача, а пет други се опитват да го намерят. Джак има проста задача- да убие 5 жени в 5 различни нощи и да се прибере вкъщи, а останалите просто трябва да го сгащят някъде по лондонските улици. И ако арестът е на 69, още по-добре. Питайте Мирослав Филков да ви каже. Него трудно може да го хванете в тази игра.
9. Secret Hitler – Не съм голям фен на парти игрите, защото най-често в тях или се караш с някого или губиш интерес. Но както навсякъде, така и в света на бордовите игри има изключения. И Secret hitler е едно от тях. Играчите се разделят на фашисти и либерали, а един от фашистите е именно той: Адолф Хитлер. И фашистите се знаят, либералите трябва да намерят фашистите, но кой е Хитлер, това е мистерия както за едните, така и за другите. Ако обичате да спорите и да се карате, да отстоявате своето на всяка цена, това е играта за вас. Но внимавайте с Марко Дженев. Защото, ако се качи на стола и фашисти, и либерали… всички падат под ножа.
8. Detective: A modern crime boardgame – За тази игра бях с доста занижени очаквания. Дълго време не посягах към нея. Но миналата Коледа й обърнахме внимание и… Oh boy. Ако някога сте си представяли какво е да разследвате един от най-заплетените случаи в криминалната история, то това е най-добрият ви шанс. Играта идва с много дедукция, специална апликация и някои казаха, че с чаша кафе била незаменима. Ако пиех кафе, може би наистина щеше да е така. Освен всичко играта е и безкрайно трудна, защото трябва да вземеш решението коя улика да преследваш. Миналата година с Любомир Георгиев взехме грешните решения и на въпроса на играта: ”Кой беше в мазето”, нашият отговор беше: ”Кое мазе ?”. Горещо препоръчвам.
7. Disney Villainous – Обикновено като чуем Дисни всички си представяме някаква сладка история и съответно очакванията за тази игра бяха за нещо много мило и приятно. Приятно- да, мило, обаче- не. Тук влизате в ролята на един от иконичните злодеи на Дисни: Урсула, Джафар, Скар, Злата мащеха на Снежанка и др. И се състезавате с… други злодеи от други приказки. Всеки си има своята тайна цел, но това, което откроява тази игра е интеракцията между играчите. Всеки от тях има възможността да ”прецаква” другарчето като му вади герои от неговата си приказка, които да му пречат. Ако сте си мислисли, че винаги сте харесвали Ариел, Аладин или Снежанка, след една игра на Villainous нещата рязко могат да се променят. Особено за Мирослав Филков, който много обича сладката рибка Фландър, особено, ако е изтеглена от Адриана Славова.
6. Western legends – Ако има игра, която да може да отведе в дивия Запад, то това е тя. Тук може да си шериф или да бягаш извън закона, можеш да се движиш на Мустанг или магаре, да носиш злато, да се дуелираш, да ограбваш, да събираш и разделяш и най-важното – да играеш покер. Необходимо е само да го умееш. Момичетата така и не се научиха да го играят, но това не пречи момчетата да опитват да ги научат отново и отново…
Очаквайте продължение…
Георги Арсов