Колко е просто,
и за простака.
Животът на земята има два оригинала. Ние не сме оригинали, ние сме само подобие на Адам. Колкото повече се отдалечаваме от него, толкова повече затъваме е безкрайните дебри на подобията, водещи до абсолютната загуба на стойностите на оригинала.
Сътворителят, който и да е той, ни е дал за нашия земен живот само два оригинала: живота и смъртта.
Трябва да го приемеш, друга опция няма. Животът е желание, но какво желание за живот може да бъде да излезнеш на площада и да крещиш, да хвърляш домати, яйца, буркани, злоба, вътрешности, омраза, жълти павета – реликвите на гражданското пространство.
Стига!
Защо търсим още по-страшен вирус. Вирусът на разрушението, агресията, поругаването на единствения в историята на човечеството свещен език – българския. Къде замина онзи звучен, благороден, майчин български език, който се е лял от устата на един мъдър, читав български род. Изкореняваме го, както жълто паве на площада.
Царят на природата – Лъвът, пазил толкова векове достойнството и високата чест на българския род и родината, сега го чуваме преди зората да вие като вълк. Те, които вълци никога не са били и никога няма да бъдат, чакат, чакат и един ден няма да издържат и с един скок ще прескочат днешния ден и ще напишат новата история на един нов народ.
Не сме в природата, но тя е в нас и ни дава сили, упование и надежда да бъдем като нея мъдри и отговорни, вярващи и обичащи.
Стига сме спрягали името на Майка България във всички възможни падежи, каквито в българския език няма. Да се погрижим за българина в нас. Той чака нашето събуждане.
Господи, пази България. Но дори и Господ да бе всеслиен, без българина вътре в нас България няма как да бъде опазена. България днес има нужда от нас – българите. Да се съберем всички заедно в едно по-възвишено, духовно и морално израснало общество. Заедно, един до друг, рамо до рамо, както по време на Съединението, защото нали Съединението прави Силата. Националната сила на всеки народ, за да бъде той Род. Защото когато боледува родът, народът се превръща в тълпа.
Николай Георгиев
