Откакто се помня, все у баба и дядо боядисвахме яйца. Баба режеше старите чорапогащници, аз избирах цветя, дядо от време на време идваше да провери какви ги вършим, а накрая сядаше, вземаше маркерите и рисуваше върху едноцветните яйца най-страннопрекрасните създания. Леля, мама и татко заключваха “Дюкян Меломан” и идваха да боядисат последните няколко останали.
Тази година обаче е различно. Под карантина сме. Страхуваме се. Толкова ни е страх, че не може близки и роднини да се съберат и да отпразнуват най-светлия празник както подобава.
Въпреки това ние с мама запретнахме ръкави.
В процеса на варенето, вследствие на плътно и внимателно сложените в тенджера яйца и кърпа на дъното не успяхме да счупим нито едно от тях. Като ги вадихме от съда, мама тръгна да бърка вътре с ръце и установи, че, surprise surprise, водата в действителност е гореща. Въоръжихме се с лъжица и затаихме дъх:
- Пукнато ли е?
- Чакай да го завъртя.
- Май не е?
- Не е!
Повторете това 15 пъти.
За сметка на това бурканите ни нямаха такъв късмет. Тъкмо си казах “Чудесно, всичко е под контрол”, нещо, което никога не трябва дори да си помисляме преди да сме свършили с работата, чух ужасяващия звук на пропукващо се стъкло последвано от лилава течност. Мъркюри се въртеше около краката ми и в паниката я настъпих по опашката, карайки я да измяука от болка, а аз да писна от изненада. Мама дотича от другата стая с приготвен парцал, за да спаси положението и аз, успешно излязла от мини шока си, изсипах останалата оцветена вода в съседния буркан. ВЕЧЕ всичко е под контрол.
След това, с песен на уста, всичко мина по вода – листенца, цветенца, чорапи и писци. О, и един трик от мен – ако държите за кратко време яйцето в зелено и после го пуснете в жълтото се получава много интересен електриков цвят 😉
П.С.: Не казвайте на съседката, че си откъснахме от бръшляна й.
Мария Ганчева
А можете ли да познаете, кой в Алма Алтер боядисва яйца, кой меси козунаци, на кого помагат Чебурашка и заекът Джоджо и кой изпозлва само естествени бои?
