Готвенето никога не е било моята страст. Дори още повече- единственото, което можех да готвя е баницата, която леля ми ме научи да правя преди повече от 10 години.
За добро или лошо, обаче, тази ситуация изисква извънредни мерки и жертви от всеки един от нас. И моята дойде: опознах печката, зеленчуците и готвенето.
И трябва да ви кажа – в това да готвиш има някаква скрита магия и добре че беше карантината та и аз да разбера, че не всичко е музика и заведения (които така или иначе сега не работят).
Музикална мусака, продукти:
1кг картофи
1/2кг кайма
1 глава лук
1 голям морков
1 песен “Ето така” на Стефан Вълдобрев
И така сега ще ви кажа какво успях да скалъпя. Разбира се, никой готвач не може да започне сам, така че тук трябва да отдам огромната си благодарност към моя кулинарен наставник и ментор – Петя Йосифова. Под нейно ръководство нарязах лука и морковите и ги сложих на котлона в тавата (Разбира се, добавих и олио). След това добавих и каймата.
Докато всичко се запържваше картофите също бяха сложени вътре. Моят ментор ми каза какви точно подправки да сложа, но аз като един истински експериментатор добавих… каквото ми падна и ми хареса на мирис. Заляхме с вода и воала… три часа по-късно имахме типичното българско ястие Мусака.
Вкусна беше… или поне така ми се струваше. Ето че добавям още нещо към баницата.
Така че след карантината ви каня всички на баница.и мусака. Не е много здравословно, но..
Аз от днес минавам на строга диета, за да може все още да се позная след това извънредно положение, но се радвам, че стоенето вкъщи ми открива нови хоризонти.
Радвайте се и вие, търсете и вие , за да може като се видим да си кажем: ‘’Бре… мама му скара’’
Георги Арсов
Последвайте страничката на “Майка му скара” във фейсбук тук.