Актьорите са на сцената, изразяват себе си и има какво да дадат на света. Затова реших, че искам да задам въпроси на колегите си от Алма Алтер. Да ги разпитам… да се разгърнат пред белия лист…. да усетите и вие нюансите на характера им… Днес в моя лексикон задавам 8 въпроса на хореографа на Алма Алтер – Петя Йосифова:
Ако се превърнеш в животно или растение, какво би искала да си?
Кал, остатък от детска кукла, глухата сова печална отлита. Не е имало нищо преди това време, само роса и няколко капки тишина потънала в коремчето на детската кукла, отчаяние. Един ден семената ще поникнат от калта, тогава езерото ще е огледало, баба ми ще е жива, а ябълковото дърво ще дава дюли. Колко ли дълго детето ще рови в битака на спомени, за да открие ръждясалите свещници. Килията е затворена, лети самотата. Кал на филия за среднощен разгул.
Опиши ми какво е чувството да си на сцена?
Три – четвърти сънища в сянката на едно листо под юлската жега вкарват и изкарват кошмарите на пълнолунието, когато на запад припада здрача, а обещанията още не са се случили. Тя спи клепките й потреперват, мускулите й залитат в направилни посоки, сънищата се сплитат в косата й. Преди пладне сенките ще се разсънят, ще се оросят, лъчите ще пронижат зеленото, окото на водното конче ще се изцъкли като опал. Някъде в амазонската джунгла сенките се любят под остри ъгли на импулсивни натяквания. Докато спи с нокът отлющва зеницата си, разпада се съзнанието на времето и спомена за онова което е било преди това. Ефирът е прозрачен, поразителен и празен. Стъпва с босите си крачета по стъклената празнота, кървят орхидеите, които са ухаели по здрач. Остър аромат на ванилия блъска пернатите към океана. Косите й съхнат на бреговете, мислите избеляват, така е когато се танцува на острието. Въздишка, три, четири, крах.
Как мислиш – благородната лъжа нужна ли е? Или би казал на дете, че дядо Коледа не съществува?
Тайното откровение не е здравословно, кърви при докосване, а докосването е неизбежно когато си на тясно пространство за дълго време. Лакътя все ще докосне ухото и то ще забучи с пронизителната тежест на истината, непосилната истина. Ухото не може да чуе, никога не е чувало, за друго е направено, не за да се докосва до лакътя.
Кога си била много тъжна и какво си направила, за да излезеш от тази падина?
На брошката й липсва перличка, къде ли се е изгубила, дали докато пауна е разтварял опашка или тя е почесвала прасеца си, перличката е паднала между редовете в киносалона. Каракачаните не обичат брошки без перли. Ехото на токчетата и велурената чанта си отиват. Отиват си както си отива зимата, все още замръзнала на перваза. Когато мидите плачат, контетата стенат. Модерно е да се стене, особено когато забождаш бижу на ревера. Велур и кадифе е добра комбинация за девственици отишли на кино.
Коя ти е любимата детска игра?
Триколката спря на портала. Изскърцаха зъбите на дъртата фльорца. Конете имат нужда от нови подкови. Какво ли ще стане на есен.
Какво не знаем за теб?
185
Къде е любимото ти място, на което можеш да седиш с часове без да имаш нужда от нищо друго?
Имало един навес, под него една маса, под масата една дупка, за тази дупка искам да ви кажа, че съществува.
Има ли човек, с когото искаш много да се запознаеш ( без значение дали живее сега или е бил жив преди) ?
Гротовски