Ще го познаеш по усмивката.

След виртуозното кабаре, което Андриян Асенов завихри снощи в “По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня”, вдъхновена Ангелина Грозева ни предлага един текст – препратка към тазвечершната премиера и покана за 24 Часовия Театрален Маратон. Кой е Андриян Асенов? Щастливеца? Ще го познаеш по усмивката!

“Потропване. Забързани стъпки. Развълнувани въздишки. Влиза. Той е. С белия бастун. С онази кротка голяма усмивка, която сякаш звънливо напомняше за неговото присъствие.

Поздрави. Седна измежду първите редове. Не чакаше, започна да тактува с крака, с ръце. Отново влизаше в нечий образ или пък беше себе си? Не, той беше човекът-актьор, този който описваше Господина, неговият режисьор.

Часът започна, минутата удари. Той отново кротко поклащаше краката си. Какво издаваше това? Че искаше да стъпи на сцената, да преодолее пространството и да го завладее, както той може.

Кой ще бъде пръв запита Господина? Той стана сякаш вече знаеше какъв е въпросът. Прицели се точно към центъра на сцената. Усети светлината на прожектора. И сякаш взе цялата му топлина и я хвърли върху публиката. Не, той няма отново да говори. Той отново ще разкрие душата си. С неговото слово, което живееше в него. Текст на Гео, на Брехт, на Стамболов, всички тръпнеха да чуят кой автор беше заживял в душата на Андриян. Пълнозрящото му сърце бе избрало. Текстът бе преминал по всички сетива на тялото му. А сега произнесен от него, се забиваше като пирон, поставяше точки, хвърляше теми в нашите умове. Стамболов беше. Беше актьорското. Беше онова, което човек никога не забравяше.”

Из текст от часовете на Петър Чухов в „Авторски театър“. Днес, 28-ми февруари, можете да гледате Андриян Асенов в последната премиера на Алма Алтер по текстове на Петър Чухов – “Малко, по-малко, достаръчно дълго”.

Златните отговори и цитати от историята на Андриян:

  • Как откри, че театърът е твоето призвание? Какво за теб е театърът? Как прекрачи прага на „Алма Алтер? Какво е изкуство? Кои са любимите ти роли?

Тези и още много въпроси, имат своите отговори от Вътрешното тихо на Андриян. Прочетете ги!

  • Не съм го откривал театъра, това беше моята мечта, винаги съм го носел в себе си, да бъда на сцена, да давам на зрителите, всичко което може да им се даде като енергия и като случване, като Човекът- актьор.
  • Бил съм на  10-11 години, когато попаднах на една аудио касета, тогава се отключи нещо в мен и започнах да имитирам гласове и да желая да бъда актьор.
  • Щастлив съм, когато съм на сцена, емоцията е различна всеки път, не може да се опише, важно е и самият ти да си доволен и публиката.
  • Нещо, което ми пречеше е, че след като завърших средното си образование, исках да намеря театър, който да ме приеме, но тогава не успях, ето че сега преди 2 години и половина, „Алма Алтер“ отвори вратите си за мен.
  • Театърът ме промени в посоката, в която открих своето вътрешно Аз. Това не стана веднага, трябваше да мина през много репетиции, през много трудни периоди на развитие, в които да открия пътя към това да мога да бъда себе си.
  • Първата ми главна роля беше Дядо Йоцо, втората ми е Звяра, в „Красавицата и Звяра“, Да играеш Стефан Стамболов е отговорност и аз я поех тази отговорност в третото ми превъплъщение на сцената. Въпреки, че е трудно, но това е любимата ми роля.
  • Първият ми ден в театъра беше на 24-часов Социален Експеримент Без Граници или както си го наричаме ние – Маратона. Очаквайте го тази година на 28- 29 март. Тогава разбрах за курса „Авторски театър“. Първата премиера, в която участвах беше „Думи няма“ по Самюел Бекет.
  • Сега съм друг човек, откакто съм в театъра, промених се. Не бих си представил живота си без него.
  • Нищо не ми е взел театъра, само ми дава, това много ме радва, дава ми смисъл да продължа напред и нагоре
  • Изкуството е изкуство, само когато има кой да го създава, да го развива и да може да го предаде на другите. Трябва да си автор, за да създаваш изкуство, то да се ражда вътре в теб.

Ангелина Грозева