Криси за Ромео и Жулиета

В мен се борят две същества в една пропаст…

“Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов”

Гледали ли сте го? Чели ли сте го? Разсъждавали ли сте над него?

Танита Георгиев и Георги Арсов, в първата версия на спектакъла през 2014

Почти всеки по света знае за Ромео и Жулиета – така клиширано и същевременно така любимо  – символи на изпепеляващата любов.

На смъртта.

На незиказаното.

Незживяното.

На загубеното.

Така красиво и същевременно  така тъжно.

Представленнието в Алма Алтер, което може да гледате тази вечер в мен събужда пропаст на раздвоението и две същества – кошута и вълк.

Кошутата в мен иска да пренапиша сонета.

Да – представям си как го пренаписвам –  появявам се фино с едно напоено перо и мастило и просто  променям сонета в края.  Точка.  А да – щях да забравя  – и ще нарисувам на папируса и едно – две кукленово  розови божури  и няколко бели гълъба – ей така – за разкош и сигурно розово завършване.  Да няма някой неразбрал.  

За да може този нов край да ми успокои мислите и удоволетвори сърцето.  И за да прокапят няколко кошутови големи, бисерни сълзи от радост.

И в същото време – другото същество – вълк –  опиянено и доволно страдащо от съвършенството на красотата на трагедията.  Ранен вълк,  който се наслаждава на кървавата си рана, прободена на дълбоко в гръдта му.  Който жадно гледа цвета на собствената си кръв и иска Смъртта да го погали сластно по главата – като в последен танц.  Като в последно любене с нея – в разкошната й черна копринена рокля.

И изпадайки в тази пропаст на раздвоението по време на постановката, си мисля…

Нима магията на този сонет не е точно в НЕВЪЗМОЖНОТО. В изначалния параграф на ЗАБРАНЕНОТО. На НЕДОСТИЖИМОТО. На това, за което най-много копнееш и не знаеш дали някога ще имаш?

Дали на 31ви Януари ще победи кошутата или може би…. вълкът?