Архитектурата на церемоняла

по текстове на Фернандо Арабал

Ако Арабал не съществуваше, трябваше да си го измислим!“
Анти-розов
Анти пуритански.
Да на разпятието.
Не на благоприличието.
Да на бащата.
Не на майката.
Да на куклите.
Не на хората.
Театърът на Арабал е рисково занимание.
Картите се разместват внезапно.
Зрителят изпада от инерцията.
Случките произхождат от участниците и се завръщат отново към тях.
Времето загубва своя настъпателен характер – минало, настояще и бъдеще препускат в кръг.
Можем да започнем от началото или от края.
Няма значение.
Важното е, че ако до този момент Арабал за нас не е съществувал. Вече съществува. Макар и като наша измислица – какъвто е бил той за самия себе си.


Участват: Марко Дженев и Георги Арсов