Защо родителите ми, не ми разказваха за Комунизма, а му се подиграваха? Защо техните родители с носталгия гледаха към падналия диктаторски режим? Падна ли Режимът? Един и същи човек ли са другарят Тодор Живков и г-н Борисов, прощавайте – другарят Борисов?
В края на 20те години на ХХI век един американец все по-често започна да идва в България. Обикаляше малките български села и говореше с хората. В старите сладкарници, говореше. Влюби се. С майката, с лелята, с братовчедите, с всичките роднини на своята избраница, той все говореше. И питаше. За бригадите, за заводите, за червените връзки, за Чибурашка и крокодила Гена, за книгите, за комунистическия реализъм, за полит бюро, за значките, белите ризи. Питаше и записваше.
Дейвид Хънкинс опозна Комунизма и Прехода обективно и го описа по човешки. С едва доловима ирония, през любовната история на Зора и Кирил, която днес се случва в контекста на Пионерите от тогава. Защото нали точно нашите любови най-добре описват времето, в което живеем?
