Бурята има сложен постановъчен ход. Всеки един от героите е зависим от новата ситуация – Бурята, тази Буря през която сме минали и тя е минала през нас. Оставила е отпечатъка си върху лицата, душите, световете ни. Загубили сме спомена за това, как нещата са били преди нея.
Освен зависимостта от новата ситуация, основните персонажи са зависими и един от друг – това е втори план, който не замества сюжетния ход на Шекспир, той обаче трябва да ни доведе до осъзнаването и познанието, което ни е необходимо, за да се освободим от своята не-свобода.
Така всичко да служи на търсеното познание. Тук има много изследователска работа, ние не заявяваме, знаем нещата, а ги изследваме и търсим. Важното е да стигнем до това какво сме били, за да можем да разберем какво сме. Трябва да работим във всеки текст, било словесен, било пластичен с ясното съзнание, че това не е отделен номер, танц, атракцион, а е търсене и изследване на възможността да разберем кои сме, откъде сме, какво ни липсва, защо не ни е така леко, колкото ни е било.
Тази идея е предопределена от финалната сцена. Трябва да работим с усещането, осъзнаването какво стана, как стана, защо стана, кои сме… за да дойде финалът: “ако ние сме тук, където ни боли, как ние знаем, че е имало и там, където ни е боляло повече. То тогава ние не сме от тук, а от там.” – ключов епизод, който трябва да се подготви. Ние трябва да решим какво искаме, онова – старото или това – новото. Тук въпросът за избора стои с отчетлива тежест. Във всеки момент актьорското поведение трябва да работи за този втори план, а не само за конкретиката на епизода. Работете през него, а не без него.
Николай Георгиев