Скъпи Дядо Коледа,
Когато Пет предложи новата рубрика с Коледни писма и си помислих, че от теб няма какво да поискам. Първо, разбира се, защото не вярвам, че съществуваш и второ защото съм свикнала да искам от себе си. После обаче като поразсъждавах над този въпрос и си казах, че заради Алма ще трябва да повярвам, иначе как бих я лъгала през следващите няколко години и започнах да правя списък. И понеже аз добре знам какво искам, списъкът е дълъг. Дори да не стигне до теб, все пак ще го прочетат още хора и може да сбъднат някои от желанията ми:
Всеки от нас да си дава ясна сметка, че болестите, бедността и бедствията, могат да се случат на всеки, затова да помагаме на хората в нужда ежедневно, а не да правим протести срещу Домове за временно настаняване на нуждаещи се, това не е хуманно, направо е грозно, всеки застанал зад такъв протест да осъзнае, че е оставил страхът да го завладее и че е лош човек.
Да подкрепяме хората в неравностойно положение и държавата да се грижи за тях, защото кой гарантира, че моето или твоето дете няма да бъде със синдром на Даун или незрящо? И тогава по необходимост, а не от доброта минаваме от другата страна на оградата.
Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова, Ахмед Доган, Волен Сидеров, Каракачанов, всякакви знайни и незнайни политици, които смятат че корупцията и полицейщината в България са нормално явление и трябва да бъдат подкрепяни, да влязат в затвора. Не може да е нормално една пейка на ул Граф Игнатиев да струва 8 500лв , плочките вече да се разпадат и за това да няма виновни. Не може да се строи в защитени територии. Не може да има недосегаеми. Затова Дядо Коледа, моля те, помогни да вкараме всички корумпирани политици в затвора, за да може “малкото” пари, които бедната ни държава събира от данъци да отиват по предназначение.
Столична община да спазва собствените си мерки срещу замърсяването на въздуха.
Когато Столична община не спазва собствените си мерки, когато държавата продава защитени територии, когато съдебната система не работи, граждаснкото общество да излиза на улицата и да изисква, каквото му се полага. А не да пише статуси във фейсбук.
Да бъде приета Истанбулската конвенция или друг адекватен документ за защита от насилие.
Всички дружно да се замислим за нечовешките условия, в които се отглеждат животните за месодобив, яйца и млекодобив, да се преборим тези условия да бъдат хуманизирани, да намалим консумацията на месо и млечни продукти до здравословна, а не от лакомия. А ако не, да започнат и хора да вкарват на случаен принцип в такива условия, докато не се научим да бъдем човечни.
Да спрем с дискриминацията и агресията, всеки един от нас персонално. И на всички бащи и майки за запазване на “традиционното християнско семейство” да им се раждат деца с различна сексуална ориентация, докато не започнат да го приемат за напълно нормално.
Всички да рециклираме боклука.
Да се забрани развъждането и продаването на породисти кучета и котки, това е по-лошо от фашизъм.
За себе си лично си пожелавам: майка ми да спре да пие и да започне да спортува; брат ми да спре да агресира срещу хора от семейството и да започне работа; Хайме да се съгласи да осиновим дете с проблеми и да му дадем равен старт; всичко роднини да спрат да мислят за пари и за имоти, а да се обичат и уважават; аз да съм по-малко егоистична и обсесивна, да се науча да пускам хората да си отиват от живота ми.
И едно с намигване: на ул. Раковски да падне четвъртата стена, театралните представления, в които се прокрадва психология, рецитация, преекспониране, да бъдат означавани със специален символ, за да бъде човек наясно какво ще гледа. Може би много неща забравих да добавя, но това е достатъчно за тази година. Аз обещавам да бъда добро момиче и постоянно да опитвам да съм по-добър човек. Наздраве!
В.