Познавате ги от сцената: ромеовци, офелии, красавици, албени, асбурдни и сюрреалистични, драматични, комични. Какъв обаче е хастарът на лицата в Алма Алтер? Един неочакван поглед се промъква в театъра, крадецът на истории за Валерия Димитрова.
Тъмен тон в си бемол пропълзява през каменните стени. Първият звук от представлението. Намира пространството на квадрата. Бял квадрат на бяло поле.* Режисьорът е отместил завесата. Звукът влиза. Логопедите отдавна са взели решение за различното изговаряне на звукът “р” в българския език. За щастие Режисьорът не се влияе от мнението на логопедите, той отдавна е взел решение за ролята на различното .
“Валерѝ”, едва ли някой може да си спомни дали това е бил опит за шега или органична реакция на Режисьора към звука, и двата варианта са точна илюстрация на явлението опитващи се да обясним тук. **
LIBERTÉ, ÉGALITÉ, FRATERNITÉ
В резюме.Валерия Димитрова изговаря по различен начин звукът “р”. Как вибрациите на това различие в звука са довели до структурни изменения на материята и дали нашите впечатления са илюзия на съзнанието. Може само да наблюдаваме и отбелязваме, но не можем да знаем. В собствената си безпомощност прибягваме до епитетите: аристократичен стил, джазов ритъм, френско “р”. С двойно литературно подсигуряване, се опитваме да вербализираме фотон енергия в пространството, фотон свързан в квантова двойка с друг някъде в 18 век.*** когато Жан Жак Русо ще каже:
“Човекът например е интелигентен, защото може да разсъждава, но Върховният Интелект не се нуждае от разсъждения; за Бог не са необходими нито логически предпоставки, нито изводи, нито дори съждения. Върховният Интелект е изцяло интуитивен…”
Емил или за възпитанието, Жан Жак Русо
И Валерия интиутивно изправя Бог пред Йовковата Албена. Дава й крилете и свободата на Албена да съди Създателя си в нейната Вътрешна църква. Горда да понесе последиците от дързостта си. В бял квадрат на бяло поле. Извисяване на Свободата, среща с невидимото, не чрез сетивата, чрез познанието и познаването. Корпускулярно напластяване на светлина, бяло върху бяло, лъч върху лъч. Акумулиране на енергията на светлината, което ще отвори портал на времето. Ще се роди поетът на романтизма и идеализма.Ще се роди Френската република, борба за равенство и полет на духа. Свободният човек, мечтае за белотата на бялото. Нов свят, различен свят, човешки свят. Концентриран дух, човешки дух, еманация на музата до ухото на Дюма докато пише “Клетниците”. Сриване на догмите и предрасъдъците. Екзистенциално неравенство и Валерия Димитрова в едно изречение е оксиморон. Хипербола на реализъм родена в социалното общуване. Безразличието е отхвърлено . Пътят е действие.
“Изкуството е да бъдеш изцяло себе си” Пол Верлен
Различното “р” го няма. Тонът на тромпета, смелостта на импровизацията и ритъма на танца излизат на сцената. Те са в белия квадрат. Страхотна компания за Виан, Рембо, Верлен, Сартр. Върховете на квадрат, който ще изгуби формата си. Ще се превърне в кръг, звезда, жасмин. Стремеж към невъзможното**** в комбинацията на цвят, звук, движение. Желание за разкъсване на границите. И не търсене на, а раждане на изкуството.
ВИЖ ПАРИЖ И УМРИ
14 април 2019 – Валерия Димитрова напуска Париж след няколко дневно посещение (единственото)
15 април 2019 – Парижката Света Богородица е унищожена от пожар
*преди да дойде в Алма Алтер, Валерия Димитрова, работи като редактор на сайта на Софийски университет, първата критика която пише за Алма Матер е озаглавена “Бял квадрат на бяло поле”;
**при първия ден в Алма Алтер, Режисьорът Николай Георгиев, цял ден се обръща към нея с името Валерѝ, по-късно ще твърди, че се объркал;
***терминът „квантово заплитане” е въведен още от Ервин Шрьодингер през 1935 г. за обозначаването на явления, при които състоянията на частиците се оказват взаимосвързани независимо от разстоянията, които ги разделят. По същина това явление е само доказателство за парадоксалността на квантовата механика, но съвременната физика вече може да създаде съвкупност от частици, които имат квантова връзка.
****”Striving for the impossible” филм на Валерия Димитрова
Крадецът на истории