Еднорогът Алма Алтер

В седмицата след Международния театрален форум Алтер Его 2019 и в навечерието на премиерата на “Краля умира” хореографът на Алма Алтер – Петя Йосифова-Хънкинс се впуска в едно дръзко интервю с Пол Дженкинс с намерението да не оставя незададени въпроси.

Петя: Защо Алма Алтер?

Пол: Защо Алма Алтер за мен или по принцип?

Петя: Защо Алма Алтер по принцип?

Пол: Алма Алтер е Алма Алтер и трябва да съществува. Ако не съществуваше, щеше да се създаде от само себе си.

Петя: А защо Ти в Алма Алтер?

Пол: Защото смятам, че всички ние като човешки същества, имаме нужда от таковa нещо като Алма Алтер и предполагам, че съдбата на всеки човек е да намери това, което обича. Всеки има избор – можеш да бягаш от него, можеш и да бягаш към него. 

Петя: Много пъти си бил на фестивала „Алтер Его“, с какво тазгодишното издание бе различно от миналите?

Пол: Интересното е, че всяко издание е различно, но същевременно еднакво. Такова беше и това.

Петя: Какво точно беше различното?

Пол: Много ми хареса представлението на Алма Алтер – „Що е отечество – Въпросът който уби Гео Милев“, за мен това представление е среща на човека Гео Милев с човека Пол Дженкинс. То е посветено на известен български поет, чийто принципи Алма Алтер изповядва.

Петя: Ти взе участие в дискусионните панели, би ли споделил онова, което премълча?

Пол: Това е страхотен въпрос. Премълчах едно представление – последното, за което никой не каза нищо, защото беше след дискусионните панели. Честно казано, не знаех какво да очаквам, защото познавам актрисите, знам че са добри, но не подозирах, че те самите могат да произведат нещо такова. За мен беше прекрасно да гледам как случват това представление базирано на една много свободна физическа и вокална импровизация. Това да гледаш представление, което се създава на момента, без дори те да знаят къде ще ги доведе беше страхотно изживяване. 

Петя: Сега ти работиш с нас върху „Кралят Умира“ по Йожен Йонеско, защо се чувстваш толкова комфортно в абсурда?

Пол: Не знам, може би защото вече 10 години идвам в Алма Алтер, чувствам се у дома си, тук научих колко важна е същността, есенцията в театъра. Под това имам предвид една много дълбока искреност, дълбока истина – опитваш се да се срещнеш с най – искрената част от себе си и да заработиш с нея, както и с останалите актьори и публиката. И без всичко това абсурдната драма е толкова абсурдна, че губи изцяло смисъла си. Знам, че това е сериозно твърдение, но според мен абсурдът работи единствено с принципите на Алма Алтер, защото  тогава се получава нещо напълно искрено, напълно абстрактно, напълно абсурдно. Може би това са основните елементи на вселената, не знам, но се усеща една полярност между човекът, душата и изкривяването на логиката. 

Петя: Спомена колко важни са принципите на Алма Алтер, можеш ли да ми кажеш един, два или три от тях?

Пол: Това тест ли е?!

Петя: Интересно ми е за теб кои са най – важните, може да се различават от моите.

Пол: Ами, трябва да кажа, че в Алма Алтер научих всичко, което знам за Гротовски, тук се запознах и с Гео Милев. И двамата залагат на едни много основни принципи – за човека – актьор, свещеният актьор, фрагментът и неговото надмощие над цялото, стремежът към нещо – всъщност на дискусионния панел стана дума за премахването на маската от ежедневния живот и както аз го разбирам всички тези принципи са в основата на искането на Гротовски да сме автентични човеци на сцената. Затова постоянно се опитваме да се оголим, стигаме до етап, в който не се страхуваме от това, което сме. Не се страхуваме да се покажем, минаваме отвъд страха от унижение, отвъд срама, които носим в себе си постоянно. И ако успеем да направим това пред публика, настъпва спасение за всички, защото виждаме, че няма от какво да ни е страх. Това е огромна отговорност обаче, трудна задача за всеки актьор. Общо взето това плюс идеята за фрагмента на Гео Милев, за мен са най – важните принципи.

Петя: Кой е Николай Георгиев?

Пол: Той е художественият ръководител на Алма Алтер, той ме спаси като артист, вдъхна ми вяра както в мен самия, така и в изкуството. Показа ми, че то може да е средство, сила за промяна. Той ми показа методи на работа, за които дори не бях чувал преди. Смятам, че Николай Георгиев и Петя Йосифова са много важен творчески тандем в световния театър, не само в българския.

Петя: Миналата година води курс в СУ „Климент Охридски“ – „Абсурден театър – поетиката на абсурда“. Колко различни са българските студенти от тези в Уелс?

Пол: Проблемът на Обединеното Кралство и  Западна Европа е, че мисли прекалено много. Актьорите постоянно мислят, анализират, искат да разберат как работи нещо преди дори да са го опитали. Няма как да разбереш нещо без да го пробваш. Разликата е, че тук има една група от хора, които са запознати с динамичното откриване на истината на сцената. А вкъщи, в Уелс, хората тръгват към сцената с аналитична настройка, залагат на сигурно.

Петя: Преподаването не е едностранен процес, докато учиш, ти самият научаваш. Какво научи от българските студенти?

Пол: Научих, че трябва да съм по – добър учител, дадоха ми добър урок! Шегата настрана, създаването на едно представление е колективна работа. Или успяваме заедно, или се проваляме заедно. Просто е. Важно е да сме обективни и искрени относно качеството на това, което правим. Ако ни липсва това основно доверие един на друг в процеса на създаването, не можем да направим нищо стойностно. 

Петя: Премиерата на „Кралят Умира“ е следващия месец. Какво да очаква публиката?

Пол: Аз самият още не знам. Уникалният начин, по който Алма Алтер работи – всяко представление е живо и неопределено събитие, има своята роля и  репетиционния процес – той също е жив и неопределен. Понякога не знаем какво ще стане, докато не стане. Това е както риск, така и сила, защото трябва да съберем нашата креативност с вярата ни, за да може представлението да се превърне в реалност. В този смисъл, аз очаквам то да бъде като всяко друго представление на Алма Алтер – силно, опасно, живо. Този път обаче имаме и още едно предизвикателство, работим с художника Мишо Лалов, той прави сценографията. Ще бъде интересно да видим как едно живо представление среща една фиксирана естетика. 

Петя: Последен въпрос, що за животно е Алма Алтер?

Пол: Не искам да го споменавам, защото напоследък станха доста популярни, дори прекалено популярни. Но щом трябва, Алма Алтер е еднорог – митично същество, в което вярват много малко хора. Но когато си видял еднорог, вече си сигурен, че съществува. Аз знам, че Алма Алтер съществува, че може да съществува.