Cherry

Лятото ни разпръсква по всички крайща на света. А ние събираме своите срещи и винаги се връщаме, напълнили джобовете с камъчета. Всяко камъче е една малка среща, която искаме да споделим. Когато се върнем у дома, в театъра, камъче по камъче го изграждаме отново и затова се извисява високо, дълбоко в душите. Днес Камен Жижанов наруши своя обет за лятно мълчание и ето ни в страната на неограничените възможности. 

Добре съм. Не мисля че лятото ми можеше да се развие по добре отколкото вече е. Това е само началото и вече съм изключително доволен че заминах. Всичките ми очаквания се покриха. Много съм щастлив. 

Америка е чудесна. В седмиците в които продаваха от врата на врата тук разбрах много. Учудващо е колко много можеш да видиш и узнаеш от ходене по улиците и говорене с хора по 12 часа на ден. Много от стереотипите се оказаха истина. Полицията им е груба и наплашена от тъмнокожи. Хората също ги е страх от тъмнокожи. Даже тъмнокожите ги е страх от тъмнокожи. Хахаха (нервен смях ли дочух?!)

Лесно може да подведеш американците към това да повярват на нещо стига да си им спечелил доверието. Не мога да кажа че са глупави. Просто не мислят. 
Хората с които ме е запознало до сега това преживяване  и ситуациите ме промениха мен, промениха ми светогледа и ми дадоха нови сили, с които да продължавам още по-силно в живота. Само началото е, но вече имам много да разказвам. Историята ме разплака още на там и тогава. Кръстих историята Cherry – името на жената.
Втората седмица ми беше изключително тежка. Бях на ново място. Нямах пари за храна и ядях веднъж на ден. Работех над 12 часа на 110 Фаренхайт с чанта тежаща 15 килограма. Минах си последната улица без продажби и се спрях на последната къща. Къщата беше много жалка. Чувствах, че или ще ме гръмнат на място задето влизам в двора им или ще са пияници и наркомани вътре. Така изглеждаше. Двуумях се дали да опитам или не и изведнъж чух глас на жена до мен. Каза ми “Hi, how are you?”. Носеше дрипави дрехи, на около 38, силно изрусена коса, тяло с “малко повечко” и love handles, красиви сини очи и мило лице с дружелюбна усмивка с лека гънка на флирт в нея. Беше ми ясно от вида на къщата и на жената че няма откъде да кихне 250 долара за книгите ми и все пак я питах дали тя е собственикът на къщата, дали е майка, дали има някой стар. Пофлиртувахме малко и тя почна да се шегува че баща й с който живее в къщата е “някой стар”. Преди да си тръгна я питах как се казва. Тя каза “Cherry”. Много ме шокира това… Казах си “Горката е кръстена да играе на пилона”. 

В края на работния ми ден я видях на бензиностанцията където чаках. Тя мина безпричинно покрай мен, поглеждайки ме, завъртя се веднъж и тръгна да си ходи. Аз казах “Hi Cherry”. На нея й падна ченето и каза “You remember my name? Way to go!”. Усмихнах се и нищо не казах. Тя влезе в бензиностанцията. След 20 минути излезе с пица и гаджето си и ме попита дали искам парче. Тогава на мен ми падна ченето. Взех си едно парче и й казах че е изключително мила и че нещо такова в Европа никога няма да се случи. Тя ме попита “Is that where you are from?”. Аз поклатих глава с усмивка и тръгна. Не знам дали тя знаеше, но тогава ми пристъргваше корема от глад, никой не ми беше дал шише вода цял ден от семействата с който бях говорил и не бях направил и една продажба. Много лош ден. Сдържах се докато си тръгне, но веднага щом зави по ъгъла се разревах и ядях пицата през солените сълзи. Тази жена нямаше пари да си оправи живота, но имаше добротата да даде от малкото което има на непознат. Човек със сърце е безценен. Пред един милион образовани богаташи винаги бих избрал да прекарам деня си с човек като Чери даже и пари да ми дават всичките. Знам на кой ще пратя милион по пощата когато стана милионер. Пица за милиони…
Винаги когато си спомня за Cherry плача. За това, че добри хора като нея мизеруват, а богаташи с 8 коли отпред, къща за милиарди и фалшиви мигли колкото сметките на Cherry за месеца, които отказват да ми налеят вода от чешмата в шишето живеят като богове. Исус Христос ще заплаче когато види света за който се е жертвал.