Един обратен сезон

РУБРИКА: Камъчетата

Лятото ни разпръсква по всички краища на света. А ние събираме своите срещи и винаги се връщаме, напълнили джобовете с камъчета. Всяко камъче е една малка среща, която искаме да споделим. Когато се върнем у дома, в театъра, камъче по камъче го изграждаме отново и затова се извисява високо, дълбоко в душите. Днес Неда, преподрежда своите камъчета, за да зарови по едно желание във всеки месец от годината, ей така, за да не й е скучно.

Неда Таскова

След три сезона на емоционално и физическо изтощение, вървящо паралелно с духовно и ментално обогатяване, дойде време за един обратен сезон. Имам чувството, че чак стресът ми си е взел почивка, защото дори не ме буди със “Закъсняваш!” (от което обикновено би следвал малък сънен монолог по въпросите: за къде закъснявам; кой ден е днес; кой автобус трябва да хвана; заедно с някоя и друга сълза в памет на кафето, за което не съм имала време от есента). Юли е месец на нощните смени и е толкова неангажиращо, че чак се дразня, когато има клиенти, за разлика от усещането на радост, когато видя, че има истински заинтригувани от театъра хора. От последните месеци ми остана един навик, който поддържа дългосрочната ми връзка с реалността на това, което намирам за значимо в този малък-голям подарък, моят живот. Навик ми е да сънувам репетиции, в които греша, но като се събудя се уча от тях, сякаш подсъзнанието ми отговаря на отегчението на съзнателното ми Аз и му казва “Като ти е скучно, направи си го интересно.. Пф”.  Но като затворим тази скучна глава с кончината на месеца, идва време да си спомня за любимия ми учител и неговите Пи-та – Proactive, Prepared, Polite, Patient и да ги включа оптимално при моите П-та: Смятам да обиколя колкото се може повече български Плажове, Планини, Пещери, да Посетя нови градове, да срещна стари Приятели и да раздам Позитивизъм. Чак искам да сложа хаштаг на края на това изречение. Може би ще избера един през септември, месецът, където лежи едно желание – да карам колело всеки ден; и една цял – да бъда продуктивна… За да не ми е скучно.

Автор: Неда Таскова