Алма Алтер на една среща без думи в Полша

В онзи малък град, в онази голяма страна се случи нещо необикновено. 

Полша, страната, разделяна на изток и запад, създала  Адам Мицкевич, Ян Матейко, Фредерик Шопен, Милош Форман и много други,  страната, която ми напомня и за нашата България. Отстояла ударите на времето, историята и човешките грешки, но запазила планините си, езика си, културното си наследство.

‘’Алма Алтер’’, всичко на всичко:  гуруто – Николай Георгиев, художникът – Михаил Лалов и ние 12 луди глави за кратко наричани актьори отлетяхме за града на белия лебед – Збонишин, който се намира в страната на белия орел – Полша.  Няма нищо случайно, Георгиев винаги знае на къде лети, за там е летял и друг път и там е срещнал един друг велик, пак птица, много странна за времето си птица – Йежи Гротовски. Георгиев буквално го е ограбил, взел е всичко, което е можел да вземе, научи и донесе в България. И така самият той се е превърнал в една страна за българския театрален небосвод птица. 

Та кацнахме в Познан и се отправихме към театъра. ‘’Театър С’’ – домакините представиха един силно визуален спектакъл на Иренеуш Соларек, нали режисьорът е художник, както често се случва в Полша. Спектакълът третира темата за смъртта и живота, за раждането и умирането, за светлината и тъмнината и всичко това с музика на живо, пластични движения и наситени визуални похвати. “Театър С” празнуваше 25 години от създаването си. Гледахме го, а всъщност си бяхме глътнали езиците. Летвата беше висока. Надявам сe да можем да ви го покажем на нашия фестивал Алтер Его през октомври. 

Фестивалът им се казва Експеримент. Програматa му е мултижанрова – театър, музика, инсталации и всичко което ви хрумне. Хората от околията живеят с идеята за фестивала. В книжарницата, в Старата Газовна, по улиците всички познаваха гостите и ги поздравяваха, а плакати имаше и по прозорците на къщите. 

Първата репетиция. Простанството гигантско, а шахматната дъска на която се разиграва спектакълът – малка. Започнахме да го кроим на ново, сцена по сцена. Паника в актьорите, любопитство у домакините. Щяхме да представим  ‘’Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт’’- мюзикъл под композициите на Стивън Сондхайм, с режисьор: Георги Арсов, сценарист: Николай Георгиев, сценограф: Михаил Лалов. 

Втора репетиция: На поляна на открито под звука на птиците и шума на дърветата. Репетиция, която се случи жива и пулсираща. Имахме и зрители, които с любопитство следяха случването. На края се превърна в хепънинг, а може би и рекламна акция, защото на другия ден салонът беше препълнен. Освен местни, бяха дошли и хора от съседни градове и села – всички те, за да се срещнат с нас, с ‘’Алма Алтер’’. 

От Полша, право по улиците на  Лондон, където се случва историята. Публиката притихна за цели 60 минути. Колко разбираха от английския, колко усещаха енергията на спектакъла, колко сълзи отрониха, не знам. Симеон Василев в ролята на Суйини Тод успя да достигне до гранични ситуации, комуникирайки с публиката посредством множество изразни средства, включително и неразделящия се от неговата ръка – бръснач. София Николова, която влезе в обувките на Мисис Ловет омайваше с гласа си. Марко Дженев и Евгений Панчовски бяха приготвили специални откъси на полски език, вплетени в спектакъла, които отшумяха звучно и бравурно в залата на културния дом. Мирослав Филков вдъхваше респект като безскупулният съдия Търпин, Адриана Славова и Михаил Бонев бяха влюбени, а Андриян Асенов ръководеше всичко това с фенер в ръка от ‘’бръснарницата на най-добрия бръснар’’. Веднага след спектакъла публиката стана на крака, а организаторите ни поднесоха своя подарък – дръвче мента, което расте по този край – символ на живот и зелено… много зелено. 

На следващия ден ние им подарихме един концерт. Георги Арсов и София Николова на микрофоните, Андриян Асенов на кахона в едно магично пространство, наречено ‘’Казамати”. Концертът започна ударно – силни емоции, сола на ударните, ръкопляскане. Изведнъж, обаче кабелът на китарата не работи. Обезоръжихме се, свалихме микрофоните, загасихме прожекторите и се погледанхме в очите като човек с човек. И неусетно стигнахме до онова най-тихо в музиката, което обикновено не чуваме. Доксваш струните на китарата и чуваш как всеки е потънал в своя свят. Накрая, когато прозвуча ‘’Облаче ле, бяло’’ можеше да се видят всички очи – насълзени, не защото разбират текста, а защото усещат, че има какво да си кажем и без думи.  

Алма Алтер изказва специални благодарности на Студентски съвет към СУ за подкрепата. 

Автор: Георги Арсов