Няма да си говорим за величието на актьорите. Няма такова величие.

Има места, на които винаги ще се връщаме. Без какво и без защо. От както се помня не разбирам как така едно чуждо парче претворена реалност влияе. На мен, на теб, на публиката. Как се хващаш за една измислица и се доверяваш напълно на нейните форми? Как фантазията на някой друг отключва личната ти тишина и намира място из най-укриваните ти ъгли?

Няма да си говорим за величието на актьорите. Няма такова величие. Или те бива, или не те. Но има едно представление, в което играе един човек. Един много специален човек, една Тя. И нея със сигурност я бива. Важно е да сме смели. Важно е белите арфи да не ги използваме само през лятото, когато слънцето е високо в небето и се смеем по-силно от всякога. Важно е да си спомняме за всички онези, които не са чували песента на арфите и за които лятото не е с нищо по-различно от всеки друг сезон. Важно е да си казваме истината, особено, когато я знаем само ние. Важно е да си помагаме. Важно е да се грижим. Важно е да сме добри. От несподелената близост много боли. Боли ги онези, дето не могат вече да се борят.

Кой е виновен – те, че са различни от нас, или ние – че сме различни от тях? Хубаво е да се грижим за социалния ред по света. Хубаво е да мислим за правата на жените в Индия, хубаво е да говорим за социалните помощи в Израел, за ветераните във Флорида и за всички онези без рай. Но кога най-после ще помислим за собствения си дом, в който близостта все повече липсва?

Петя е много неща. От Петя можете много да вземете, тя никога няма да спре да ви дава. Конфликтът е в обратната връзка. Когато ние трябва да дадем на нея. Има едно тайно място, което също е важно и на което близостта е споделена.

Едно място, на което тази вечер ще се казва истината. 19:30, Театър-лаборатория „Алма Алтер“ „ДЖИПСИ АД“

Натали Дакова