¨Що е отечество?” е спектакълът, който лично ме докосва най-силно и усещам най-дълбоко и винаги плача зад завесата, винаги искам да доведа възможно най-много хора, когато го играем. На последното представление попаднах на много точен приятел, който ми написа впечатленията си, както и отрази вдъхновението си след силната вечер. Даде ми позволение да перифразирам леко и да ги публикуваме.
Остави ми голямо впечатление как физикъл театърът активно поставя проблема от насилието над нежността, как мачка и убива надеждата и чувствителността, от която за жалост хората твърде често са лишени. До преди тази вечер не можех да кажа много за Гео, но сега виждам чрез вашето асоциативно творчество неговата съпротива срещу подтисничеството и величието на собственото му творчество. Спектакълът ме остави без дъх, затова вместо просто да се прибера у дома в поредната вечер, аз останах пред театъра още половин час и размишлявах над енергията, която няколко тела излъчваха като радиация, заразяваща всичко, което може да се докосне до нея. Не можех да остана безразличен и се вдъхнових да напиша нещо и аз, макар и да не съм Гео Милев.
1. Мрачният бог чака безмълвен
От човека данъка кръвен
Жестоко желязо милва кост
Виж! В далечината издига се мост
Между което е било и което ще бъде
Сърцето заспива в мъртви гърди
Говор ще секне във века железен
Думата оплаква световната есен
Тропот изпълва празнотата със шум
Маршът на черните армии към Рум
Първата жертва на Хаос заклета
Са очите и езика на поета
2. Храна и веселби за тълпите
Отрова и умора за душата
О, хора, защо търпите
Да ви се отнема свободата
Но не е ли свободата
Точно това
Да си сит и доволен, далеч от война?
Отговори тълпата
Свободата е да работиш
И през своята пот
На труда да се радваш
Да споделяш неговия плод
Войната е зло в ръцете на злите
Гнил плод от дърво гнило
Но е дълг на добрите
За отпор срещу него да имат сила
Ръцете трябва да създават
Не да унищожават
Но очите отворени на бъдат трябва
Истинската сила е в душата
Пожела да остане анонимен.
Неда Таскова