Откакто се помня свързвам 6 май с дъжда. Тази година той отново дойде. Винаги съм смятал, че дъждът на 6 май е първият истински, пролетен дъжд. След него всичко разцъфва, след него идва слънцето и най-хубавият сезон – пролетта.
“Що е отечество? Въпросът, който уби Гео”
6 май е и денят на армията. Колко парадоксално ми звучи – армията и настъпването на пролетта да се честват в един и същи ден. Като че ли в това има някаква символика – зловеща. Всеки народ има нужда от армия. И тъй като тази нощ излезе поредният епизод на поп-културния феномен ‘’Игра на тронове’’ може би все още съм афектиран от това, което причиняват армиите – те най-често следват идеите и мислите на един индивид, пълководец. А зад тези идеи дебне смъртта. Някой казват: ‘’Ние имаме армия, за да се защитим или да се освободим.’’ Сигурно е така и би било прекрасно, ако всичко това се случваше само на екрана и неговият отзвук да бъде в ключодържатели, тениски и шапки. Уви, то е реално. Затова ми се струва, че този празник е важен, за да си спомним за какво е армията и да се помолим тя никога да не изпълни истинската си функция. Но за това трябва да има и един Георги, който да води хората напред. С копие може – то стреля напред. На мен, обаче, щитът ми допада повече. Пък ако се наложи…Assemble!
Георги Арсов