Думи няма

“Глас”, “думи”, “уста”, “ухо”, “око”, “бездействие”, “безвремие”, “неща”, “имена”, “тишина”, “чакане”…

Това няма нищо общо с очакването, което е надежда. Чакането е просто чакане. Чакане на Годо, т.е. на несъществуващото. Защото то не съществува. По един абсурден начин не съществува.
Това е драматургията на това представление. Не сме изяснили нищо. Не сме обяснили нищо. Не сме променили нищо. Не сме добавили нищо. Не сме добавили нищо от нас – изследователите. Не сме ви улеснили с нищо вас – свидетелите на нашето пътуване. Не сме ви спестили нищо.
Започваме.
Следва нашето днешно пътуване.
След това…