Суийни Тод – Когато страховете ни се сбъдват…

Вчера вечерта в Алма Алтер изиграхме представлението „Суийни Тод – Бръснарят демон от улица Флийт“ –  и за разлика от други вечери, тази имаше два големи различни елемента, които се набиха на очи.

Игра нова Луси – тоест аз.

Ролята ми дойде буквално от вчера за днес. ( Историята на Алма Алтер познава и по-бързи смяни на „посоката“ – от сега за сега ( тип Валерия) – така че това направо си изглежда планирано : )

И само, когато имаш предизвкателство и нова ситуация можеш най-добре да усетиш енергията и топлината на хората около теб.  Или те са с теб и ти помагат като отбор или не.  Просто няма среден вариант.

И вчера  аз усетих много силно как всеки един от трупата на Алма Алтер беше с мен и до мен. Следяха  ме, намигваха и с напрегнат трепет сякаш вибрираха с мен, за да ми предадат възможно най–бързо всичко за представлението . За да може след 2 часа да изляза пред публиката с тях.

За мен само едни много добри актьори могат да въвеждат друг и едновренно да работят за себе си.

Представлението мина. Не мога да ви кажа много, защото съм обективна и го гледах „отвътре“.

Но мога да ви кажа колко тясна и задушна ни се видя на всички гримьорната след това.

Когато Георги Арсов ( режисюра на това представление)  каза:

  • Хора, имам да ви говоря много на всеки един от вас по отделно , но сега нямам време … така че сега само ще ви кажа , че това представление беше… ужасяващо!

И ние , свели глави, продължавахме да се борим с топлия и задушен въздух в стаята. ( Добре , че Марко – човек с опит, преживал не една лоша критика каза – „Хоора, отворете вратата да влезе малко въздух.“  Защото той знаеше какво следва… )

И чули разочарованието от Георги, се надявахме ( поне мъничко скрита  надежда)  Господиn Георгиев да каже нещо малко пo–позитивно.

Но… страховете се сбъднаха.

ПРИСЪДА – Най- лошото изиграване на това представление. Бавно и без достатъчно енергия.

Когато човек пропадне във влажна и кална пропаст и успее да „издрапа“ от нея….за награда усеща колко приятно е слънцето на поляната.

И колко по-блестящи стават лъчите, когато тръгваш към върха на планината.

( Превод – когато направиш едно лошо представление знаеш поне какво да не правиш 🙂

Така че пропастите са нашите добри стимули, за да „драпаме“ нагоре сys зъби, нокти и бръснарски ножове.

Криси

П.П. Май ви е време да минете през улица Флийт – имаме нови прясни пайове от вчера. Още са  топли , топли….