Картина на една изстрадала душа

Картина на една изстрадала душа “Що е отечество?” – въпросът, който уби Гео Милев. Това е идейната същност на цял един живот в късите измерения на неговата съдба.

Миналата седмица се състоя премиерата на спектакъла “Що е отечество? Въпросът, който уби Гео“. Тя бе посветена на 124-годишнината от рождението на Гео Милев, необикновена личност в българската история, литература и духовност.

Създателите на спектакъла са режисьора Николай Георгиев, директор на Университетския театър и ръководител на студентската лаборатория, пластиката е на Петя Йосифова-Хънкинс, хореограф и зам. директор на театъра, както и самите участници, които постигнаха в най-висока степен съдържанието на оригиналните текстове на поета.

Има нещо много важно и интересно – да се усети духа на автора в онази пластика на тялото, в емоционалния изказ на духовния свят на Гео Милев в естетиката на експресията. Тя се ражда с неговото подчертано изкуство на “духовното”, на “вътрешното”, на което трябва да се даде материален, пластичен, поведенчески израз.

Животът и смъртта са разпределили своите роли. Човешкото тяло е напълно ангажирано с рисунъка на сцените и с онази своя беззащитна пластичност. Проявата на чувства, преживявания се превежда с най-ярка изразителност, най-близко до авторовите чувства и вълнения. Тук животът и смъртта са в една гонитба. Човешкото тяло, човешката реч се обезсилват – те са нещо случайно, намерено по пътя на друг. Експресията, която води човешкото тяло и подсилва бликащата емоция, е най-силното откровение на спектакъла. Тук човешкото тяло няма власт над себе си, съдбата му е безучастна. В малката пещера край Дойранското езеро е “подслушващата машина”, която се стреми да затвори кръга. Трагедията с Гео е огромна – губи част от лицето си с окото. Ще го смени стъкленото. Третото му око. Ще го открият в изкопа, където са нахвърляни десетки трупове.

Танцът на смъртта продължава. Емоциите се събират като в топка змии. Стремежът е да се освободи човешкото тяло от всичко онова, което го задушава и го превръща в топка. Експресията на танца на смъртта е извадена от самата органична сплав на човешката душа и на човешкото тяло, което диша до самите зрители. Всичко е затворено в душата, която е най-добрият хореограф, най-страшният, но с онова любопитство до колко може да се издържи.

Тук експресията е въздесъща и може да се изиграе с нокти и зъби, с ръце и с крака до опелото на една песен, която ще подсили края на живота, когато ти хвърлят въжето на шията.

Картината на изстрадалата душа е основната задача на този забележителен спектакъл. Режисурата, пластиката на тялото и на цялата сценична в оскъдното място на музея на Гео Милев събира двете страни на спектакъла – експресията на видимото от картината на страдащата душа и топлината на телата. Ужасяващите визии на смъртта в играта на участниците са не само в пластичния израз, но и в онази сплав на живата материя и беззащитната душа. Гео познава тези картини, той ги носи в себе си, усещал ги е, той не започва от своето време, той е приел нещата от родовата си памет.

В тази творческа лаборатория на Университета участват студенти от различни специалности – хуманитарни, биологически, математически, педагогикчески. Театърът се учи като втора специалност, която обединява всички.

 В спектакъла са използвани текстове от цикъла “Иконите спят” , “Огненият Змей”, “Грозни Прози”, “При Дойранското Езеро”, голяма част от “Септември”, както и текстове на Христо Карастоянов. Спектакълът постига високо ниво на въздействие върху зрителите.

  Донка Йотова

“Що е отечество? Въпросът, който уби Гео“ можете да гледате на 25 февруари, 19:30 в театър-лаборатория „Алма Алтер“, ВХОД: СВОБОДЕН