Там, жив, но зависим, или тук – обречен, но свободен

Преди няколко години за първи път усетих зеленодивото на моето зелено. Устата ми беше пълна с брашно, но някъде под бучките, които се напластяваха между зъбите, изпитах едно чувство, което все още не мога да намеря. Като определение, като повтаряемост, като примес. Едно чувство на принадлежност. На обреченост. На дом. Без ясни параметри и без единици за тълкувание. Обещавам си, че по-силно не съм усещала. Димитър Атанасов и неговите “Тарпани” ме оставиха с изтръпнала кожа и пресъхнали очи. Всеки заслужава да се докосне до тази материя. Нейната крехкост, която не наподобява тази на кралския порцелан, а по-скоро тази на свежозелената трева под босите човешки крака през май месец, е по-засищаща и от домашното сладко. Тя сама по себе си е сладко, чиста като планински въздух и по-изпълваща от цял век на душевни възбуди. “Зеленодиво” е най-откровеното състояние, в което някога ще се случа.

Сигурна съм. Връзките, които се завързват и възелите, които човеците отвързват, извън своето постоянно не-човешко. Петя избира свободата. Валерия избира звездите. Георги избира да избяга. София избира любовта. Адриана избира песента на птиците. Михаил избира да тича в галоп. Аз си избрах да бъдем пак заедно.

Какво небе!

Натали Дакова

Зеленодиво” можете да гледате на 15 (вторник) януари от 19:30, ВХОД: СВОБОДЕН.