Дядо Йоцо гледа

Сетивата на човеците в “Дядо Йоцо гледа”, са по-особени. Те се оглеждат навътре. В колективното подсъзнание, в личностното осъзнаване, в духовното израстване. Те не общуват с външното, а с вътрешното си зрение. Влакът донася света в малкия български град, но героите пътуват с него не физически. Те пътуват във вагоните на мисълта, на духовността, на вярата, във вагони, които ги пренасят назад във времето до най-изконните български традиции.

Влакът донася света в малкия български град, но не физически героите пътуват с него. Те пътуват във вагоните на мисълта, на духовността, на вярата, във вагони, които ги пренасят назад във времето до най-изконните български традиции.

Режисьорът Николай Георгиев взима най-емблематичните произведения на българския реализъм, за да ги тренсформира в онова, от което българската литература и историята ни винаги са имали нужда. Николай Георгиев създава българския романтизъм. Онова място, в което колективното историческо несъзнавано на един народ се преплита със силното личностно, вътрешно, творческо поле на отделния индивид. 

Спектакълът е част от прогрмата Българската литература за българското усещане, включваща спекткалите: „Септември“ по Гео Милев, „Живот и слово праведного Климента“ по словата на Св. Климент Охридски, “ За бащата и за братята“ посветен на Братята Христо и Евлоги Георгиеви, „Що е отечество“ по Гео Милев, „Албена“ по Йордан Йовков.

Режисьор: Николай Георгиев

С участието на: Моника Методиева, Андриян Асенов, Петя Йосифова, Марко Дженев и Георги Арсов