номинации

Настъпи дългоочакваният момент. Започва обявяването на номинациите на наградите АЛТЕРИ 2020.

Първата категория изправя публиката на крака. Само от началото на сезон 2019/2020 в афиша на Алма Алтер има 9 премиерни заглавия, кои от тях ще се борят в категорията АЛТЕР ЗА НАЙ-ДОБРО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ?

1. В „Последна радост” душата запява. Пее и се връща към корените си. И човекът-актьор няма друг избор, освен да я последва. Събрахме малко багаж и потеглихме по селата. Срещахме се и се разделяхме, с миналото си, с историята си, със себе си. И спомените от тези срещи донесохме. И песните. И мълчанието дори. И него донесохме. Поседнете с нас, да попеем и да помълчим заедно. Пък после “На добър път и добра сполука”.
   Спектакълът е финансиран от Национален Фонд Култура.
2. За „Кралят умира” д-р Пол Дженкинс ще каже “Най-добрият спектакъл, който съм гледал”. Пиесата е разградена на съставните й части. Актьорите са пръснати по сцената, вътрешностите им са обърнати навън и от тях кърви абсурдът на новото десетилетие. Режисьорът едва е оцелял, за актьорите не сме сигурни. Единствен Кралят избира да не умира. Но кой е Кралят? И има ли право на избор? Въпросите, които си задава Йонеско и тези на Шекспир не се различават, но отговорите… не, не искаме готовите ви отговори, Господа, ние имаме свои.
   Спектакълът е финансиран от Министерство на културата и Фонд научни изследвания. Използвани са теренни музикални записи от ННЦОКН.
3. „Майчиният език, автентичен театрален език“ е един малък лингвистичен остров, на който се срещат Настя, Филипо, Марта, Антонио, Георги и Публиката. Морфологията на този спектакъл обаче пулсира с минорните и мажорните тонове на техните взаимоотношения. През дръзкия немски, мелодичния италиански, живите пулсации на испанския и древния български преминават шестимата непознати, за да композират музиката на едно приятелство между техните не-чужденци. Едно приятелство, което може да се случи само у дома. А “у дома” е там, където в другия разпознаваш себе си.

Можеш да гласуваш за президент, за кмет, за общински съветници, но ето, че днес може да гласуваш и за Kрал.

1. Михаил Бонев за Симба от “Цар Лъв”. Не можеш да промениш миналото, но можеш да промениш настоящето. Тук и сега е в ръцете ти, значи бъдещето е в краката ти. Ти танцуваш, той танцува и пее, и е хубаво. Да си голяма котка, значи да си лъв, да си лъв, значи да си цар на животните. Хакуна Матата – никакви грижи. Ако сте човек, без грижи и сте верен на фразата: ако светът ти обърне гръб и ти обърни гръб на света, гласувайте за Мишо.
2. Стоил Атанасов за Кралят от “Кралят умира”. Умира и се ражда, зачева и се самозабравя, но кралства в един замък, в който пролетта идва непоканена, а кометата се е хванала за опашката си и е заспала като умряло куче. Има кралица, и то не една, а три, коя от коя по-луда и по-плешива. Отвори му се и на него парашутът да стъпи на сцена и то на алтерската и то с цялата трупа и крал да бъде. А кралството му от хартия, пропука се, запуши и кралят се оля, сега остава и Алтер да получи. Гласувайте за него ако сте от хората, които винаги подкрепят по-слабите.
3. Марко Дженев за Просперо от “Бурята”. Князът на Милано и всемогъщ магьосник, изпраща мълниеносната си буря в епицентъра на дървената сцена. В центъра е той – Просперо или както ние си го знаем Марчони. Да бъде крал му коства много – кръв, пот, нерви, гняв, усилие, безсилие и страх. Марко е като електрическа шевна машина, която шие на посоки, най-често без посока. Ако стоите зад девиза, залудо работи, залудо не стой, Марко е вашият човек.
4. Андриян Асенов за звяра от “Красавицата и звяра”. Когато Ади се качи на сцената, поглежда в сърцата на зрителите. Запява, някой отронва сълза, други се влюбват, а трети просто онемяват. Може да бъдеш крал, да си играеш на крал, да си играеш с краля в себе си, само ако човекът в теб може да носи корона. Ако си човек с достойнство, роден да бъде крал, гласувай за Ади.

1. Красавицата и Звярът – 1991 година Дисни създават една от най-красивите приказки в историята на киното. През 2017 г. на студентите от специалността ‘’Авторски театър’’ им хрумва да направят представление – адаптация на тази класика. Николай Георгиев и Петя Йосифова дават на Георги Арсов задачата да поведе групата. Андриян Асенов облича плаща на Звяра, а Моника Методиева дава живот на красивата Бел. Евгени Панчовски се подвизава като наперения Гастон, а Мирослав Филков и Симеон Василев пазят замъка със зъби и нокти. Резултатът – в деня на премиерата опашката до подлеза. Така се даде старт на тази програма. И какво по-подходящо от историята за Красавицата и Звяра. История, която ние ще си разказваме отново и отново…Защото всеки възрастен има нужда от една роза, в която да скрие своята магия!

2. Суийни Тод – бръснарят демон от улица Флийт – в театъра все спорим: дали това представление не е твърде театрално. Някой от актьорите пита: Не трябва ли да има истинска кръв, за да не изглежда фалшиво? Трети се чуди дали килимът е добре затегнат от всички страни, а Симеон Василев стои отстрани и се смее с бръснач в ръка. Лондонската история за Бенджамин Баркър, разиграна върху шахматното поле се води мюзикъл, макар голяма част от актьорите в него да не са от най-музикалните. Но имайте предвид, че ако някой им го каже вадят бръснача и тогава наистина ще разберете, че място като Лондон няма..

3. Цар Лъв – последната премиера в Театър-Лаборатория ‘’Алма Алтер’’ си беше мащабна. Петя Йосифова се погрижи за знаковите хореографии и костюмите, изградихме лъвската скала, чакахме съдбовния знак и влязохме с двата крака в Хакуна-матата. И то в годината, когато се навършват 25 години от създаването на ‘’Цар Лъв’’. Потопени в джунглата така и не разбрахме кога дойде премиерата, а пък тя дойде и цялата публика запя с нас. Че даже и Муфаса ни гледаше от първия ред, Рафики раздаваше плодове, на Зазу перата са още по сцената, а Марко Дженев се възнасяше като злия Чичо Скар и пееше ли пееше… Няма шега, няма измама. И ако това не е за Алтер…

4.  Последна радост – През топлите августовски дни част от актьорите на ‘’Алма Алтер’’ обуха сандалите на бос крак, взеха диктофони и тефтери и заедно с диригента на хора към Националната гимназия за древни езици и култури ‘’Константин Кирил Философ” тръгнаха по селата от шопския регион да съберат песните на нашите баби. Бабите им попяха,а те вплетоха песните в спектакъла ‘’Последна радост’’. И не, ‘’Последна радост’’ не е мюзикъл, то е нещо много, много повече. То е онзи момент, когато думите вече не стигат, когато телата са на предела и тогава.. душата запява. Без микрофон. Без съпровод. Със сърце..

1. София Николова, една от малкото в театъра, които умеят да пеят, и се озова в малко неочаквана за нея ситуация. След като казва, че иска роля където да има повече актьорска задача отколкото певческа задача, Николай Георгиев този път й даде задачата да пее и то фалшиво през цялото време. Как е това за актьорска задача, харесва ли ти, Софи?
2. Марко “Дженевия” Дженев, т.е. Марко Дженев, малкият брат на театъра, обичан най-много, без да се очаква много от него. Дадоха му се вече 3 певчески роли в мюзикъл. Разговорът преди всяка е бил нещо от сорта на
   – Марко ти ще пееш
   – Ама аз никога не съм пял
   – Пей
   – Защо не пееш добре?
   – Ние никога не учим да пеем и не съм пял
   – Стига с извиненията. Пей!
   Марко пее
   – Не стига, не пей, ще измислим нещо друго.
   – Не, аз искам да пея. Ще работя. Не ми отрязвай пеенето.
   – Марко моля те не пей, ще измислим нещо друго.
   – Не дай ми шанс, ще пея.
   Така Марко пропя вече в три мюзикъла Красавицата и Звяра, Суийни Тод и в номинацията му Цар Лъв! Дали е успешно е пропял ще оставим на вас да прецените, а за нас Марко можещ или неможещ да пее остава нашето малко братче.
3. Най-накрая, но не на последно място, е скритата лимонка в певческия състав на театъра, който до изявата си в Суийни Тод никой не беше подозирал, че пеенето му може да доведе до нещо различно от кървене от ушите на публиката. Евгени Панчовски показа че всеки може всичко ако си го заложи за цел и работи.

1. Симеон Василев за бичуването в Кладенеца и Махалото. Симо не работи над дипломния си спектакъл, той го живя, действа го, случва го, преживя го и го изроди, така както се раждат гениални идеи и уродливи деца. Трудно, с много пот, вътрешното богатство е изразено чрез мизерията на физическото тяло, в което сме затворени. Въпреки всичко Симо успя да премине границата, да се справи с всички предизвикателства на научния си ръководител и да мине отвъд най-човешкоподобния ни инстинкт.
2. Стоил Атанасов за Краля в ‘‘Краля умира‘‘. Стоил е от тези актьори, за които можем да кажем, че са наистина живи, преминали през всички възможни и невъзможни неща, които могат да се случат в Алма Алтер. Стоил се въвлече в едно приключение с цялата трупа за един по-специален спектакъл. Като свикнал да работи сам обаче той среща различни и непредсказуеми трудности, търсейки решение в желанието си да не е сам на сцената (истината е, че Стоил обича да е сам на сцената, но хей изкуството изисква жертви, нали?)
3. Валерия Димитрова за пътуванията между три континента. Само истински отдаден артист може да посвети себе си и целия си свят на това, в което наистина вярва. Валерия продължава да изпълнява най-свръх страхотни и натоварени задачи с лекота в името на общото благо. Преминавайки през летищата на света, измежду различни цивилизации и култури тръгнали бог знае накъде, Вал изминава десетки хиляди километри да се прибере у дома, при семейството, т.е. тук, в театъра.
4. Георги Арсов за транспортната му фирма ‘‘карам Господина‘‘. Всички докоснали се поне малко до магията която е Николай Георгиев знаят какво е да разбереш нещо уникално, да преживееш нещо съвсем ново или да научиш нещо, което не си мислил, че е възможно. Малко обаче знаят какво е да си кочияшът на каретата и да следваш ръката, която сочи зададената посока. А този пътник чество променя дестинацията. Георги от всички е осъзнал най-дълбоко какво означава тази роля и я изпълнява брилянтно в нейната простота, улеснявайки ситуацията.

1. Андриян Асенов за “По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня”. Ади спечели “България търси талант”, със своите брилянтни имитации и сега посяга към Алтер, със своите авторски интерпретации. Той вече е хванал Господ-ина за шлифера с две ръце, като свой научен ръководител, но Алтерите ги раздава публиката.
2. Евгени Панчовски за “Провидението Лъвкрафт. Евгени заложи на силен актьорски състав. Като всеки уважаващ себе си режисьор покани своята единствена муза за ролята на майката, довери се на един от най-добрите си приятели за ролята на бащата и когато постави третото вале в ръката си, а именно Мишо обяви “всичко коз”. Четвъртото вале в екипа не закъсня, когато д-р Петя Йосифова се съгласи да бъде научен ръководител на спектакъла и помогна на екипа да направи решаващата стъпка към театъра на абсурда. Браво Евгени, добра ръка, да видим дали ще ти бъде достатъчна.
3. Мирослав Филков за “Точка на пречупване”. Миро покани Симо, Симо се довери на Миро. Двамата “интерпретираха” масата на Невъзможните, “интерпретираха” музиката на “Игра на тронове”, “интерпретираха” и най-популярната структура “монотонна повтаряемост” и “воала”, Точка на пречупване. Миро, не е толкова лесно да пречупиш нашата публика, нали?!
4. Михаил Бонев за “Опиат”. Малкият Мишо взе, че порасна. Намери си момиче, опияни се от сцената, от съвременния танц, от светлината в прожекторите. Разбира се, всичко това на сцената, в живота Мишо е скромен, сутрин става рано, ходи на балет, после на работа, после на училище, после в театъра. И както биха казали анчупечките “Добре поработи, останалото не зависи от теб” .
5. Симеон Василев за “Кладенеца и махалото”. Симо заложи на традиции и новаторство, но не в театралната сфера. Традиции, защото избра да работи по текстове на Едгар Алън По, а тези които познават Симо биха изграчили в знак на одобрение и новаторство, защото след като в продължение на две години усърдно избягваше екзерсисите, той покани хореографката на театъра за научен ръководител и се впусна с главата напред във физикъл театъра.

1. Адриана Славова и Михаил Бонев за ”Суийни Тод”. Поезия, красота и чиста любов. Душите на Ади и Мишо политат извън телата им и се сливат с космическото вътрешно тихо. И всичкото това, докато около тях хвърчат глави и се готвят човешки пайове. Лайкнете душите им и ги възвисете до Алтер, ако тази еклектика ви допада!
2. Андриян Асенов и Мирослав Филков за ”Цар Лъв”. Хакуна матата, колко мъдър съвет? Честно да си признаем Хакуна матата е супер съвет за лятната ваканция, но не и в репетиционния процес. Миро и Ади добре знаят това, те добре поработиха, за да намерят в себе си мързеливия глиган и не до там интелигентния сурикат. Ако са успели и вас да примамят с тази безгрижна илюзия, то Хакуна на Лайковете Матата!
3. Калина Георгиева и Михаил Бонев за ”Опиат”. Енергията залива сцената, тялото чупи оковите на съзнанието; на знанието на разума, и само се превръща в разум, език. Сетивата докосват заедно, всяко погалване е и въздишка, и целувка, и дихание. Докоснете лайка!
4. София Николова и Симеон Василев за ”Суийни Тод”. Тъмни, злокобни и смъртни, такива са боговете на мрачния Лондон. Снежно бялата кожа крие кърваво червени мисли. Ако сте фенове на готик културата, пуснете си песента “Офилиак” на Емили Оутъм и с треперещи от гняв ръце потърсете бутона лайк!
5. Николай Георгиев и лекарите в болница Токуда. Господина го нарязаха и му зашиха душата за тялото, тъй като на нея все не й се стои на едно място, а докторите, както знаете са строги по отношение на полетите й. Е ли тялото затвор за свободния дух или негов олтар? Тук науката се слива с философията и чака вашето одобрение!

1. Марко Дженев за “Кралят умира”. Астрологът в Кралят умира е пророческа фигура.Когато получи задачата си от Георгиев, Марко завърза очите си с черна кърпа и започна да пише. И писа, и писа. Страница след страница. На поредната високопарна репетиция, в която Марко от висотата на своя маестат изливаше купищата текст Господина скъса всички страници и даде задача на Симо, да му напише монолога и да го подготви за представлението. Но това далеч не е краят на историята. Монологът беше писан, пренаписван, Марко беше връщан, за да дойде представлението, в което от монолога останаха само най-важните реплики, отправените към Венера, които бяха заглушени в страстна прегръдка с кралица Мария. Или беше кралица Маргарита. Или обратното…
2. Марко Дженев за “Бурята”. Достатъчно е да пресъздадем следния диалог:
   Марко: Върви и морето разбунтувай!
   Георгиев: Не!
   Марко: Върви и морето…
   Георгиев: Не!
   Марко: Върви и…
   Георгиев: Не!
   Марко: Върррр….
   Георгиев: Не! Не! Не!
3. Марко Дженев за музиката на “Зеленодиво”. Поезията, деликатността и фините актьорски задачи са в пълен дисонанс със сюрреалистичния до абсурдност вътрешен свят на тонрежисьора. С което искаме да кажем, че докато актьорите се заслушват във всеки горски звук, в главата на Марко през гората преминава танк и изравнява дърветата със земята. Единственото, което смущава сюрреалистичния му сън е хореографката на театъра, която всячески се опитва да върне поетиката на спектакъла.
4. Марко Дженев за образа на селото в “Албена”. Истината е, че Марко се придържа към реализма в изграждането на образа на Селото в Албена. Говори високо, интонира и същевременно нищо не му се разбира. Господина обаче има друга концепция за едно ритуално, архетипно село, което се лута между образа на Приемащия и Осъждащия. Сами разбирате, че Марковото Село се превръща в оксиморон на самото себе си

1. Михаил Лалов и сценографията на ‘’Кралят умира’’ за разграждането на Хартиения палат и изграждането на Големия кралски памперс – Михаил Лалов е български художник и сценограф. И ако казваме, че Николай Георгиев има мислене, чиито темпове трудно се следват от актьорите, то да видите за какво става въпрос при Мишо Лалов. Той винаги идва с нова идея, изпипва всичко до последния детайл, а след това започва отначало. Така се стигна до една от най- мащабните и впечатляващи сценографии в историята на ‘’Алма Алтер’’. И разбира се, веднага се намериха съвестни актьори, които да я разрушат…
2. Мирослав Филков и Симеон Василев  за посегателство върху масата на Невъзможните. Има много неща, които можеш да правиш в театъра, но едно е недопустимо. Не пиеш от млякото на Невъзможните, освен, ако сами не ти го предоставят и не им пипаш масата по никакъв начин. Имаме подозрения, че Миро и Симо са направили и двете като за второто си има и снимков материал. Не знам какво наказание са им намислили Невъзможните, но ако подкрепяте кражбата, гласувайте за тези двама индивиди! На своя отговорност…
3. Георги Арсов и Евгени Панчовски за ‘’сухия лед’’ в ‘’Кралят умира’’- Зад всяка магия често се крие и по някой трик. Тук откровено ви го разкриваме. Има едно място до сточна гара, където продават магия на килограм и с помощта на Мишо Лалов на сцената на ‘’Алма Алтер’’ тя се превръща в истинско вълшебство. Евгений и Гопето разбира се помагат в изработването и носенето на леда и затова са в тази категория. Не за друго. И ако АЛтер се даваше за носене…

1. Адриана Славова за “Цар Лъв”. Първи поглед – първата искра. Адска страст сковава субекта. Пламък, пожар, започва от сърцето и дяволски поглъща тройцата – тяло, ум и душа. Това е ефектът след среща с Адриана Славова, пламтящата хиена с прелестна коса, лъвска грива и инфернална красота. Самото й присъствие в саваната вдига с няколко градуса температурата. А сега, Ади посяга с разтапяща длан към Алтера, който тъй естествено й се полага. Най-ценните неща, отиват при най-ценните творения на природата. Алтерът попада в обятията на Ади, така както Нотр Дам попадна в обятията на хиляди пламъци.
2. Станимира Димова за “Цар Лъв”. Стаси е мелодия, песен, хармония. Всеки жанр сексапил и красота й принадлежи. От нежна ария, която чрез гласа на самодива мистична гали слуха, до разкъсваща сетивата rock’n’roll менада, която придърпва слушателя директно в дебрите на ада. В късните часове на нощта тварите от саваната шептят и слухтят за глас красив и пленителен. Скришом се оглеждат за лика на съблазнителната лунна хиена, която примамва жертвите си с мелодичната магичност на своето присъствие, преди да ги срещне със смъртта. Иронията е в това, че преди да им отнеме битието, преходно припява припева на „my immortal…”
3. Неда Таскова за “Цар Лъв”. С авторитета на приказният си чар Неда Таскова изисква ново допълнение към своето царство. Алтер трябва да бъде поднесен като жертвоприношение към нейната красота, надвишаваща възможностите на реалността. Неда е жена, която може да бъде измислена единствено в приказка. Ледена кралица с вледеняващи очи, с изящество, финес. Хиена с бяла козина, неопетнена, като чистата и съвършена белота на зимата и на снега. И както без сняг няма зима, така и без Неда – няма красота.
4. Мадлен Зашева за “Цар Лъв”. Насред пролетни поля, човек се губи из красотата на различните цветове на плеяда от цветя. Какво повече да търси, тази гледка стига. Но има някакъв импулс, водеща интуиция. Този, който се поддаде на импулса навлиза дълбоко в гората и след дни и нощи прекарани в търсене на незнайното разбира, че това е бил инмпулсът-към-сюблимното и възвишеното. Пред него се разкрива картина, която допреди той дори не е можел да си въобрази. Дъбове, дървета, дъжд от листа и там, по средата на безименната гора, най-рядкото и обаятелно цвете разлиства своите венчелистчета. Това е ролята на Мадлен Зашева в театъра, която се крие от повечето роли и остава зад кулисите. Но тези, които успеят да я зърнат и да бъдат обезоръжени от нейното витално присъствие, остават завинаги благословени с трайно чувство на сюблимност.
5. Атанас Великов за Цар Лъв. Наско е велик, както фамилията му подсказва. Очарователен и представителен, както лика му подсказва. „Адски секси“, както всяка негова фенка си казва. Каква да е мечтата на всяка жена – влизаш в колата на Наско, започваш със задълбочен разговор. Звъни му телефона, чува се – „Ало, търся 007“. Преди той дори да е отговорил – случва се експлозия. Колата се преобръща, ти се озоваваш в спасителните прегръдки на мистериозния студент. „Не казвай нито дума“, той ти прошепва, докато от вътрешния си джоб вади glock. Излиза от руините на автомобила, чуват се изстрели и писъци. Чудиш се как се озова на тази среща. В този момент, студентът ти подава ръка. Излизаш от колата, виждаш, че районът е обезопасен. От телефона, глас продължава да крещи „Ало, ало, ало!“. „Ало“, младежът уверено отговаря. „На телефона е Великов… Атанас Великов”.
6. Ким Думанон за “Цар Лъв”. Магичната привлекателност на Ким е несъизмерима и интернационална. For he is the shogun of passion. Ang Tikbalang ng erotikong. Sekushuariti no kanji. 彼は神によってのみ記述可能ですКим е кинетична енергия, хиенична страст. Ким е синтетичното априори на самото понятие за „ерос“. Може ли въобще Ким да бъде описан в един текст, both the English and Bulgarian grammar agree on this impossibility: Дума-none.
7. Мирослав Филков за “Последна радост”. Миро е алхимик на страстта, политик с опасния чар на сутрешната звезда. Независимо дали е джентълмен в ролята на горящия от идеи Лумиер, или в ролята на Кръстан Касапина (където той носи по себе си толкова въжета, че предизвиква буря от емоции във всеки фен на kinbaku), магнетичната пленителност остава. Насред саваната, той е вождът който ще те накара да се почувстваш добре, като забравиш за ежедневните проблеми, схеми и приковаващи морфеми на задълженията, и заедно запеете отпускащият химн на hakuna matata! В случая на тази номинация, въпросът не е дали Miroslav Filkov заслужава Алтера, а дали Алтерът заслужава Мирослав Филков. Публиката решава, но все пак, може ли да се каже, че това решение е взето по свободна воля, при положение че гравитационната магнетичност на свещения касапин преобладава свободната мисъл на неподготвения наблюдател?

1. Чибурашка. Театърът е пътувал не веднъж и два пъти до Русия, но бъдещите пътувания ще имат съсвем различен характер. Крокодилът Гена и Чебурашка са били символ за поколения деца по света. Тези деца вече са пораснали и отдавна са забравили тази песничка.. ‘’Сажаленю…’’. Има обаче 2-ма, които пазят децата в себе си и за ‘’Алма Алтер’’ придадоха на Чибурашка съвсем друг смисъл. С тениски, играчки, фигурки и огромно количество любов Petia Iosifova и David Hunkins заслужават тази награда. Най-вече, защото пазят детското в любовта. Но и заради всичко останало.
   Екологичен хартиен макет-играчка на Чибуашка можете да си поръчате от Zatchu Punch, върнете се в крак с времето!
2. Жирафчето. Ако има животно, което да носи голяма символика в пространствата на ‘’Алма Алтер’’ то това е Жирафът. Той е съспътствал Николай Георгиев в целия му творчески път. Чак и филм е създал за него. Валерия татуировка си има с жираф, а пък от лятото какво ли ни чака… Навсякъде само жирафи ще виждаме, но това е тайна.. да не кажете на някого. Само гласувайте и ще видите вие какво е да гледаш света отвисоко.
   И един подарък от самия Николай Георгиев, за всички фенове на Жири, линк, от който могат напълно безплатно да си свалят филма и да го гледат с цялото семейство: https://drive.google.com/open…
3. Капитан Зеленчук. В годината, в която Марвел счупиха всички рекорди, Капитан Америка захвърли чука, а Железният човек ни се показа за един последен път, в България се роди един нестандартен супер-герой. Започна да се забелязва по избори, митинги, супермаркети и паметници на съветската армия. Хората го гледаха с недоумение и хич не си даваха сметка, че неговата сила е необикновена. Той е гуруту на всеки веган и заплахата на всеки стек. Той е най-големият враг на Макдоналдс. Той е Капитан Зеленчук (лайкнете страничката, за всички фенове). И вярвайте ни, изпъква повече от всички други капитани и на нас така си ни харесва. Гласувайте!

1. Бабите от село Рударци веднага си дойдоха на думата. Още не се бяхме качили по стълбите към уреченото място за среща и гласовете им се извиха като хиляди ветрове, ние полетяхме с тях и се качихме на най-високото било, за да посрещнем изгрева, запявайки „Рано ми е море, слъцне огреяло…“
   Оригиналът можете да чуете и изтеглите тук: https://drive.google.com/open…
   Интерпретацията на актьорите от Alma Alter и хористите на НГДЕК “Константин Кирил Философ” тук: https://drive.google.com/open…
2. Бабите от село Мусачево ни посрещнаха засмени и пременени в народни носии, всяка донесла я сладко, я пита, я домашна лютеничка. Гласовете им галещи, галещи, сърцето не спира да рипа. Закачливи са бабите от Мусачево, не една, цели две любовни песни им откраднахме ”Засакале са Елена” и “Чернилчице Черноока”
   Оригиналите можете да чуете и изтеглите тук:
   https://drive.google.com/open…
   https://drive.google.com/open…
   Интерпретацията на актьорите от Alma Alter и хористите на НГДЕК “Константин Кирил Философ” тук:
   https://drive.google.com/open…
   https://drive.google.com/open…
3. Бабите от Драгоман са от най-мъдрите баби, откраднали си един млад и силен левент и го заставили музикант да им бъде, на акордеон да им свири, а за да не им избяга, с титлата “диригент” го окичили, че е по европейски модерно. Та като засвири тоз мити акордеон, като запяха тез мити баби и като, че ни пренесоха на седянката, като, че ни поканиха на хорото. И като го поведе “Тефтено моме”, като заигра и няма спиране.
   Оригиналът можете да чуете и изтеглите тук:
   https://drive.google.com/open…
   Интерпретацията на актьорите от Alma Alter и хористите на НГДЕК “Константин Кирил Философ” тук:
   https://drive.google.com/open…

1. Петя Йосифова-Хънкинс за “Не се колебай да ми пишеш, ако имаш нужда от помощ”. „Добрината е на изчезване, но каквото малко е останало от нея, трябва да се опитваме да разпространим. Когато дойде пролет, семената може да покълнат и да се превърнат в светли екземпляри на благото. Да покълнат там, в този малък Бобо, за когото ти спомена, за когото всички подаръци на всяка цена си заслужават. Права си… не е нужен костюм или брада, не е нужен театър и роля. Тази „гола добринка“ която често се забравя е достатъчно да бъде изразена от чистата душа, неопетнена от какъвто и да е маскарад. Понякога, няколко искрени думи в блога на сърцат писател са нужни, за да вдъхновят добра постъпка. Тези думи са безценни, понеже последвалата постъпка е безценна. Благодаря ти за помощта
   Твой,
   Дядо К.“
   Поста можете да прочетете тук: https://almaalter.org/…/%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0…/
2. Пол Дженкинс за “Еднорогът Алма Алтер”. Пол Дженкинс е Пол Дженкинс и той трябва да съществува. Ако не съществуваше, щеше да се създаде сам по себе си. Светът може единствено да си пожелае повече хора като Пол и повече автентични и творческо-проницателни блогове като този за „Еднорога Алма Алтер“. Думите и идеите намират посока в динамичното съзнание на абсурдиста, режисьора, човека, твореца, актьора-амалгамист на театъра и дзен философията. Текстът-скулптора намира себе си изваян до съвършенство от прословутия Jenkins sculptor. Пол полита все по-нагоре, следващ неуморно попътния вятър на алтернативното творчество. Но за разлика от добре познатия Икар, историята на Пол не ще завърши с падение, а със satori възвишение.
   Поста можете да прочетете тук: https://almaalter.org/…/%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%80…/Hide or report this
3. Кристиана Миткова за “6 мига с Николай Георгиев”. Кристиана Миткова не пише блог, тя го лови. Преследва миговете отвъд времето, в безграничните дебри на вечността и подбира най-красивите и запомнящи се темпорални кристали, за да ги направи обозрими за читателя. За блога на Алма Алтер Криси е като определението на Господина за душата – „това, без което не може“. Поради тази причина, и да гласувате и да не гласувате за Кристиана Миткова, тя остава вечна, като темпоралните кристали, които тя събира и структурира. Но единственото по-хубаво нещо от чистата вечност, е вечност с Алтер.
   Поста можете да прочетете тук: https://almaalter.org/…/6-%d0%bc%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d1…/
4. Пламен Момчилов за “Невъзможните”. Блогът на невъзможно лаконичния Пламен за „Невъзможните“ е много добър.
   Поста можете да прочетете тук: https://almaalter.org/…/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5…/
5. Камен Жижанов за “Cherry”. Душата на философа е една особена душа. Една търсеща и чувствителна субстанция, която се бунтува в затвора на тялото и копнее за „истинското“, за „благото“ и „красивото“. Този вътрешен бунт създава у субекта едно трайно чувство на безпокойство, което го поддържа на тръни по време на цялото си съществуване, но го прави и по-активен, по-„съзнателен“. Това се случва на едно микрониво. На едно макрониво, светът е съставен от множество души, по-конвенционално познати като „хора“, които изразяват своя бунт в търсене, в скитане, в описание на човешката същност. Подобно описание, подобна феноменология на това да си „човек“ срещаме в блога на Камен Жижанов. Там, той описва преживяванията си с мастило от искреност. Мастило с вкус на череши. Всъщност, той не просто описва, а пише с чувства. Бунт. Искреност. Революция. Това е Камен – един особен човек.
   Поста можете да прочетете тук: https://almaalter.org/2019/08/12/cherry/

1. Камен Жижанов за задълбочената му работа по дипломния му спектакъл. Сигурно ви е направило впечатление, че Камен го няма много, много по представления напоследък. Това е, защото се е отдал на творчески търсения, които ние изцяло подкрепяме. С нетърпение чакаме дипломния му спектакъл, но… догодина. Защото, както Камен казва сам за себе си: ‘’Всеки луд с номера си, а аз… с цяла програма’’.
2. Любомир Георгиев за засукания му мустак. Любо доста време пуска брада, но напоследък си е намерил едно чудесно място в близост до Университета, където да оформят чудесния му мустак, с който ни връща във времената на Шерлок Холмс, когато джентълмените не бяха просто мираж, а винаги можеше да ги познаеш по засукания им мустак.
3. Иваша Христова за ‘’Аз съм мъжко момиче’’. Иваша пропагандира тежко, за да спечели тази роля и вярвайте ни е готова на всичко, за да я спечели. Тя има мотивацията, има амбицията, има и качествата на едно истинско, мъжко момиче. Гласувайте за нея !
4. Мирослав Филков за ‘’Хайде в Събота с мен на екзерсиз’’.За Мирослав Филков (известен още като г-н Борисов) знаем, че си пада по настолните игри и красивите жени. Още знаем обаче, че обича да си поспива особено в Събота, когато в театъра има тренинг. Най-често се появява точно след него с раница на гърба и леко виновна усмивка. Колегите му го гледат някак накриво, но той винаги знае с коя шега да се измъкне дори и пред хореографа на театъра. Миро определено си има номер и ако ни питате нас си е достоен за Алтер.
5. Ким Думанон за ’’Много ми се иска, ама нямах време’’. За Ким можем да кажем много – той пътува из целия свят, видя много, падна на сцената на Алма Алтер, после стана, дойде, облече перата и е като вятъра – не винаги можеш да го видиш, но пък винаги можеш да го усетиш. Ким обича да помага, въпреки че няма време. Обича да е там и да го няма. Той е истински самурай, който самоотвержено ще защитава своята кауза на всички езици. Обърнете се към него за помощ и стига да има и малко време ще ви помогне в някое и друго дело.
6. Пламен Момчилов за подготовката на ‘’Пионери”. Пламен е легенда в театъра. Той е там вече толкова години и все го няма. Но и неговата звезда изгря с ролята на Кирил в спектакъла ‘’Пионери”. И то така изгря, че не може да залезе. И режисьорът – Петя Йосифова Хънкинс се опитва да го превърне в луна и неговият партньор на сцената – Валерия Димитрова се опитва да го изстреля още по-нависоко, но Пламен се е застопорил като стълб на мястото си – непоклатим и повтаря ли повтаря – дружина триста и двайсИ, дружина триста и двайсИ… Подготвя се той.. за Алтер се подготовя…
7. Симеон Василев за слективното влизане в програмата на театъра- Нашият Симо си е измислил схема и то каква. Ако има представление, в което танцува той започва да се прави, че не може да танцува и хоп… не участва. Ако има представление, в което трябва да е романтичен, той ни казва, че е потомък на граф Дракула и хоп… не участва. Но ние вече всички знаем, че Симо и танцува като Lord of the dance и обича като Влюбения Шекспир. Така че селективното му подбиране ние ще поставим под въпрос оттук нататък, но засега… Алтер и нищо по-малко!

Гласуването за Алтери 2020 може да се осъществи чрез натискане на бутона “like” под съответната номинация в коментарите или на място чрез попълване на анкетна карта след всяко от представленията в програмата. Официалната церемония по награждаването, която ще се проведе в нощта на Оскарите, 9 февруари 2020 г. от 19.30 ч., в Театралната зала на „Алма Алтер“ (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, бул. „Цар Освободител“ 15).