Датата е 14 февруари, лето 2005.
28 пъти по два чифта блеснали погледи. Една такава нежност в пространството на театъра. Една човешка близост. Поне в този един ден ние постигнахме това, за което Бог е създал човеците. Да вървят по пътя си ръка за ръка. Сърце до сърце. Загледани в една посока. Приемащи. Прозрачни и чисти.
Каква мистика и каква тайна е човешката любов?!
Благодарни сме, че ни поканихте в най-деликатния, най-чистия си миг, за да му се отдадем и насладим с вкуса на тежко вино, с пламъка на горяща свещ, с нежността на копринения воал.
Ще отнесем със себе си това съновидение, което през целия ден изсънувахме с отворени очи, защото то ни е скъпо. Не целият живот е изтъкан от “мигове”, но ако сте преживели истински “миг” ще помните това. И ще си го кътате на топло в душичката.
Благодарни сме, че дарихме малко повече светлинка, че изпратихме от театъра толкова разтуптяно – вълнуващи се.
“Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.”
Фотограф: Благовест Попов
