В нощта на Оскарите, на официална церемония театър-лаборатория Алма Алтер раздаде международните театрални награди АЛТЕРИ за 2025 година.
Проф. Соня Милева получи Алтер за цялостен принос към „Алма Алтер“, а писателят Георги Бърдаров беше удостоен с „Перо и криле за словото“. За първи път бе връчена наградата „Николай Георгиев“, присъдена на Петя Йосифова-Хънкинс за ролята ѝ в развитието на трупата.
Официалната част бе водена от Андриан Асенов и Георги Арсов, а бурните аплодисменти съпътстваха всяка обявена награда. „Малкият принц“ се наложи в основната надпревара, спечелвайки отличието за най-добър спектакъл и осигурявайки на Стефан Койчинов наградата за най-добра мъжка роля. Орнелла Цолканов бе отличена за женска роля с превъплъщението си в Олга в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Василена Георгиева и Димитър Димитров си поделиха приза за синтетичен актьор, а Божидара Цонева се открои със своята „Медея“, която триумфира като дебютен авторски спектакъл. Явор Попов грабна „Софийска театрална аристокрация“ за моноспектакъла „Надежда“ – емблематично заглавие от столичния афиш, което привлича все повече зрители.
Вечерта не премина и без любопитни моменти. Максим Георгиев бе определен за изгряваща звезда, а Стоил Атанасов получи своеобразното признание „Танци по нервната система“ за отсъствието си от сцената след като не се появи дори на церемонията. Това е първият Алтер за Стоил, който е част от трупата на Алма Алтер от 2000 година. Наградата „Сол в раната“ отиде при Андриян Асенов за репликата „Софроний Врачански е отделил от личното си време, за да напише История Славянобългарская“, а Валерия Цанкова бе оценена за сценичната визия, която създава в „Малкият принц“.
Фотографът на събитието, Иван Захариев, засне най-емоционалните моменти и си тръгна с приза „Ловецът на мигове“ – потвърждение за погледа му, улавящ онези изразителни детайли, които превръщат постановките от столичния афиш в дълготраен спомен.
Церемонията завърши с много настроение, музика и размяна на творчески идеи, а всички присъстващи си тръгнаха с усещането, че сценичното изкуство остава общото пространство, където хората се срещат, за да споделят творческите си търсения и човешка близост.
Снимки: Иван Захариев